На 20-ти октомври след кратко и тежко боледуване почина големият български режисьор Димитър Гочев, който от години работи в Германия.

"За всички ни е шок неговата смърт. Не можеше да е възможно, като само преди 6 месеца празнувахме 70-та му годишнина. Отиде си един красив, поетичен театрален режисьор не само от българския и немския театър, но и един от първите майстори на европейския театър", убедена е Дечева, която е един от големите ни експерти с международен авторитет в театър. "Гочев беше творец с рядка дарба. В последно време формите при него все повече се изчистваха - не само в работата с актьорите, но и в сценографията. Театърът за него беше висота, от която той гледаше на света и в последните си постановки е не толкова мрачен, колкото нежен и мъдър. Гледаше на сцената от висотата си, а фигурите по нея бяха като скулптури на Джакомети", развълнувано каза Виолета Дечева. Критиците определят постановките му "Битката на негъра и кучетата", "Иванов", "Перси" и "Палата номер 6", представени на сцените на "Фолксбюне" и "Дойчес Театер" в Берлин, като "епохални".

"Вълнуваше го крехкостта на човешките създания, но тази ранимост той изследваше като бездна, разкриваше с невероятна дълбочина. Той живееше между своята утопия и посткапитализма на реалността, между България и Германия. Но истинският му живот беше на ничията земя на сцената. Гочев беше уникален и с това с каква нежност се отнасяше към актьорите, считаше ги за жреци с уникален поглед. И затова наричаха актьорите Самуел Финци, Алмут Цилхер, Волфрам Кох, с които работеше Гочев "фамилия", припомня Дечева. "В последните години и той самият излизаше на сцената като актьор - във "Фиоктет", "Хамлет - машината и други." Обичаше да казва, че любимият му драматург Хайнрих Мюлер го е научил да пие уиски. Сега отгоре си пият уискито и ни гледат", тъжно каза още Виолета Дечева.
ИЗБРАНО