"Гледаме прекалено много назад във времето, нямаме идея за настоящето, а идеалът за бъдещето е то да изглежда като миналото. Бих добавил още – имаме грешни модели за подражание. Залагаме на хайдути и мачовци пред интелекта и образоваността", добавя актьорът в интервюто за в. "Труд".

Във връзка с ролята на отец Петър, която изигра в "Стъклената река", той разсъждава: "Винаги съм се чудил защо изкуството ни е толкова опасно лишено от положителен, романтичен образ на български духовник. Повечето ни писатели, художници, драматурзи с някакво неразбираемо удоволствие превръщат свещениците в карикатури, чревоугодници или предатели. Не смятам това нито за справедливо, нито за вярно, нито за възпитателно. И без това живеем в свят на изчезващи опори, а страхът от бога фатално липсва у съвременния човек и му пречи да живее в хармония и смирение", казва Вълдобрев.

Актьорът добави, че го плаши шеметната скорост, с която се развиват новите технологии и нашата зависимост от тях, както и размерите на бездуховност, които достига консуматорското общество.

Самият той твърди, че се е избавил от всякаква суета. "Напоследък гледам на себе си като на предавател. Нищо повече от антена, която приема стихове, музика и емоции и ги трансформира в песни, партитури или роли. Тази мисъл ме отърси от напрежение и суети. Сега се забавлявам, чувствам се гост на партито. Наясно съм с въздействието на музиката, която правя, силата на текстовете, които пиша и стойностите на ролите, които играя, но това не ми пречи към всеки нов проект да подхождам с любопитството на дете и с мисълта, че ми предстои да трупам планини от познания", споделя Стефан Вълдобрев.