Преди повече от 30 години, екранната звезда спря филмовата си кариера, като се съсредоточи над скулптурата и фотографията. Всъщност "Лоло" става актриса по случайност. Тя се е обучавала в римската Академия на изкуствата, учила е пеене и е мечтала или да пее в операта, или да вае скулптури.

Вижте снимки на Лолобриджида >>

Но след като нейното бедно семейство с 4 дъщери пристига от провинцията в италианската столица, на красивата Джина започват да й предлагат солидни хонорари в киното, дори и за епизодични роли. Тя била забелязана като финалистка в конкурса "Мис Италия 1947".

При нея истинското признание не идва веднага, но и не се отлага до безкрай. Въпреки че се снима под режисурата на такива майстори като Луиджи Дзампа, Марио Моничели, Карло Лицани, с най-голяма популярност тя се сдобива благодарение на филма на френския режисьор Кристиан Жак "Фанфан Лалето" от 1952 година. В него главната роля е поверена на Жерар Филип.

Лолобриджида окончателно се налага на световния небосвод с ролята си на Есмералда в лентата по романа на Виктор Юго "Парижката Света Богородица" през 1956 година.

През 60-те години актрисата се снима в творби на водещи италиански и европейски режисьори, търсена е и от холивудски кинотворци. Но те били принудени да й идват "на крака" в Европа, заради клаузите на сключения от нея набързо договор, ограничаващ сътрудничеството й с филмовите къщи отвъд океана.

За разлика от вечната й съперница София Лорен, Лолобриджида постига всичко сама. Тя е нямала продуцент зад гърба си, какъвто беше съпругът на Лорен, Карло Понти.

Напук на невероятната си популярност, Джина решава да загърби киното, тъй като в занаята се свели до минимум качествените женски роли. Поради тази причина тя започва да се занимава с фотография и снима най-интересните личности на 20 век - Пол Нюман,Салвадор Дали, Одри Хепбърн, Хенри Кисинджър, Фидел Кастро, с когото прави през 1973 година ексклузивно интервю.

Успешна е и кариерата на Лолобриджида като скулпторка. Тя излага творбите си нееднократно в престижни музеи по света и работите й се търсят от частни колекционери.

Въпреки безбройните й любовни увлечения, Джина е била омъжена само веднъж, като неин съпруг е бил югославският лекар Милко Скофич. От брака си с него /1949-1971/ тя има един син - Андреа Милко.