Мерилин Монро е белязана да бъде вечна. Как става тази магия, не може да се обясни с думи. Както казва Ела Фицджералд, Монро е изпреварила времето, в което е живяла. Тя е една от най-известните знаменитости на всички времена. Името й се споменава във всичко - от "Мулен Руж" до шоуто на драг кралицата Ру Пол "Drag Race". Актрисата от Златния век на киното вдъхновява кого ли не и успя да окаже широко влияние в много сфери на живота по време на кратката си кариера. Около нея винаги има нещо интересно за разказване, въпреки че звездата й сия едва 36 години на тази земя.
С такава голяма известност като нейната, се появяват и митовете. Личността на Монро е преекспонирана така че прелива извън живота й, нейните най-емблематични визии сякаш определят целия й образ, но в много отношения персоната й си остава неразбрана.
Ето десет неща, които хората са склонни да грешат за Мерилин Монро, публикувани в статия на CNN.
Името й Мерилин Монро. Въпреки че това е името, с което е най-известна, името Мерилин Монро не е рожденото й име. Монро е родена като Норма Джийн Мортънсън в окръжната болница в Лос Анджелис на 1 юни 1926 г., трето дете на Гладис Пърл Бейкър (по баща Монро). Гладис, дъщеря на бедни имигранти от Средния Запад, се преселила в Калифорния и работила нископлатена работа във филмовата индустрия. Нарича дъщеря си Норма в чест на любимата си актриса Норма Талмидж. Животът на Мерилин е изключително нерад. Тя отраства в приемни семейства, преживява насилие, живее в сиропиталища.
Сменя името си когато се омъжва на 16-годишна възраст за съсед и става Норма Джийн Дохърти.
Едва когато подписала първия си актьорски договор с "20th Century Fox", тя започнала да обмисля кое би било перфектното сценично име за нея. Монро и изпълнителният директор на студиото Бен Лиън седнали да умуват заедно кое ще я катапултира в орбитата като супер звезда. Лион предложи Мерилин, сещайки се за актрисата Мерилин Милър, а Норма Джийн предложила Монро на моминската фамилия на майка си.
Естествена блондинка. За жените, които се надяват да направят име във филмовата индустрия през 40-те години на миналия век, русото се смятало за най-универсалния цвят на косата. Монро била брюнетка с къдрава коса, когато постъпила на работа в първата си агенция. Но била готова да направи всичко необходимо, за да бъде забелязана. Започнала да изсветлява косата си. "За Мерилин превръщането в блондинка беше част от играта - да се остави на холивудската машина, която създава звезди", казва фотографът Нанси Лий Андрюс. "Тя видя какво тази машина може да направи за нея", добавя тя.
През годините Мерилин продължила да изсветлява косата си, докато в крайна сметка достигна емблематичния си платинено рус нюанс или както тя го нарече "бяла калъфка за възглавница". Цветът все още се свързва с нея и до днес, наскоро беше споменат заради появата на Били Айлиш на "Met Gala".
Била открита за актриса, докато работела като бавачка. С впечатляващо име и нова прическа, следващата стъпка за прохождащата звезда била да измисли и добра история за произхода си. Печените продуценти от "20th Century Fox" изфабрикували за пред пресата приказката за младо сираче, което било открито за изкуството, докато работело като детегледачка в дома на търсач на таланти на "Fox".
В действителност Монро се борела сама за своите възможности и нямала търпение да научи тънкостите на филмовата индустрия. Както казва Сара Чъркуел, автор на "Многото животи на Мерилин Монро": "Мерилин не чакаше да дойдат силни мъже да я намерят. Тя блъскаше вратите на студиата. Правеше абсолютно всичко, което можеше, за да пробие във филмовия бизнес".
Славата при нея идва лесно. Славата не е паднала просто ей така от небето в скута на Мерилин Монро. Красотата и талантът се най-важните оръжия за всяка жена, която се надява да работи във филмовата индустрия, доминирана от мъже. Актьорите се стремели към договор с "Голямата петорка" - "Warner Brothers", "RKO","MGM", "Paramount" и "20th Century Fox", за да се считат за успели.
Монро се борела да спечели дългосрочен договор. Тя получавала малки роли в "20th Century Fox" и "Columbia Pictures", преди най-накрая да завоюва седемгодишен договор с "Fox" през 1951 г. Това, което й не й достигнало да отбележи бърз успех на екрана, обаче, тя компенсира с начина, по който ангажира зрителите с личните си истории. Монро използва и връзката си с втория си съпруг Джо Ди Маджо, бейзболен играч, за да приковава внимание. Както обяснява Алиша Малоун от "Turner Classic Movies": "Мерилин беше много, много умна по отношение на публичния си имидж и как да предизвиква интерес, и беше много забавна. Мерилин винаги изглежда знаеше какво искат журналистите, какво искат фотографите. Така че щом й се даваше възможност, тя се възползваше максимално от нея".
Нямала контрол над сексуалността си. Сексът продава и ако някой е наясно с това, това е Монро. Тя била разочарована от стремежа на пресата и филмовите шефове да я представят и сведат до определението "секс символ" и нищо повече. Но също така разбира силата, която нейната уникална сексуалност може да й даде. Тя хем се оставяла да бъде ползвана за роли, в които е важно просто да изглежда добре, но не позволявала това да е единствената й посока на развитие.
"Тя успяваше да бъде сексуално привлекателна и обект на мъжкия интерес по всички начини, които трябваше да бъде, в същото време се надсмиваше над това. И това е моментът, в който Мерилин откри как цялото това шоу може да работи в нейна полза", казва Сара Чърчуел за ранното изпълнение на Монро в "Ladies of the Chorus".
Монро прие статута си на секс бомба и отказа да се срамува от това. В началото на кариерата си позира гола за фотограф, в кадър, в който е вързана за пари. Когато по-късно фотосът е разкрит от пресата, тя не се смущава ни най-малко. Запитана: "Позирахте ли за календар?", Монро разказва как е отвърнала: "Отговорих "да", защо?! Нещо не е наред ли?".
Не се е опълчвала срещу сексизма в Холивуд
Филмовата индустрия в лицето на студиата през 40-те и 50-те години на миналия век третирала жените като стока - сексът и връзките били разменна монета и се предполагали ако искаш да получиш прослушване, роля, договор.
Монро не била изключение и получавала много неприлични предложения.
Шефът на "Columbia Pictures" Хари Кон поканил Монро на пътешествие с неговата яхта. Тя му казала, че ще отиде само ако покани и съпругата си. Скоро след отказа й, договорът й се провалил.
Десетилетия преди движението "Times Up" Монро описва подробно тормоза, пред който е изправена, в статия, наречена "Вълците, които познавам", публикувана в "Motion Picture and Television Magazine". Тя написа: "Има много видове вълци. Някои са зловещи, други са просто забавни и се опитват да получат нещо за нищо. А трети правят игра от това". Тя призова мощните мъже, срещу които се е изправяла, да се покажат и хвърли светлина върху несигурните условия, в които жените са принудени да издържат, ако искат кариера в киното.
Не била сериозна актриса. Монро е известна със своите емблематични роли, в които играе забавни блондинки, но зад кулисите било различно. Тя изобщо не била лековата или повърхностна, а напротив - много умно, чувствено, интелигентно момиче. В началото на кариерата си тя се обърнала за напътствия към Наташа Литес, ръководител на драмата в "Columbia Pictures". Според авторката на "Мерилин Монро: Личният архив" Синди де ла Хоз, Литес й дала "богатство от знания за театъра, който бил много примамлив за Мерилин". Тя искала да получи такъв вид сериозно образование в актьорското майсторство.
Мерилин се записва на уроци при Лий Страсбърг в прочутото "Actors Studio" в Ню Йорк, където колегите й гледали отвисоко на такива "крещящи" кариери на филмови звезди като нея. Но Монро била всеотдайна ученичка и спечелила уважението им с упоритата си работа.
Актрисата Елън Бърстин станала свидетел как Мерилин влиза в образа на Анна Кристи от едноименната пиеса на Юджийн О'Нийл в студиото. "Всички, които видяха изпълнението, казаха, че това беше не само най-добрата работа, която Мерилин е правила, но и една от най-добрите творби, виждани някога в студиото. Тя постигна истинско величие в тази роля", казва Бърстин.
Не била политически активна. Мерилин Монро имала силни политически убеждения. По време на медения им месец с Джо Ди Маджио през 1954 г., Мерилин се отклонява в Япония, за да обиколи на турне американски военни бази в Корея. Тя е изнесла 10 шоута пред около 100 000 военни.
Монро подкрепяла и приятелите си и у дома. Тя била много близка с тъмнокожата легендарна певица Ела Фицджералд и неин първи помощник. Когато от популярният нощен клуб "Mocambo" отказали да наемат Фицджералд да пее, Монро се обадила и им предложила, че ако я поканят на сцената им, тя самата ще седне на първия ред за всяко изпълнение и по този начин ще им осигури страхотна реклама. От управата на заведението се съгласили, билетите за концерта на Фицджералд се разпродали и била ангажирана за втора седмица. Този успех извел кариерата й на съвсем ново ниво.
В интервю за списание "Ms." от 1972 г. Фицджералд си спомня връзката си с Монро, казвайки: "Истински съм задължена на Мерилин Монро. Тя беше необичайна жена - малко по-напред от времето си. И не знаеше това".
Мерилин била платена като голяма звезда
Въпреки че била един от най-обичаните артисти от този период, звездната сила на Мерилин не винаги водела до солидна заплата. В края на кариерата си тя печелила малка част в сравнение с парите, които изкарвали нейните съвременници. В последния филм, върху който е работила, "Something's Gotta Give" Монро заработила 100 000 долара, много по-малко от тези на Елизабет Тейлър в "Клеопатра" - 1 милион долара, сниман приблизително по същото време.
Разликата в заплащането беше още по-неприятна в ранната й кариера, но Монро не се предавала, борила се.
През 1954 г. Монро трябвало да започне работа по филма "Момичето в розови чорапогащи", когато научава, че нейният партньор Франк Синатра ще получава над три пъти повече от нейната седмична заплата. В знак на протест Мерилин отказала да се яви на снимачната площадка, принуждавайки филма да се забави и в крайна сметка да бъде спрян напълно.
Не повлияла на индустрията. Въпреки че обичала да играе, Монро била до голяма степен недоволна от ролите предложени от "20th Century Fox". Тя копнеела да добави повече разнообразие и дълбочина в героините си. След снимките на "The Seven Year Itch", Монро нарушила договора си и избягала от Лос Анджелис. Въпреки заплашителните телефонни обаждания от юридическия екип на "Fox" и ръководителя на студиото Дарил Занък, Монро започнала нов живот в Ню Йорк. Тя и нейният приятел, фотографът Милтън Грийн, създават "Marilyn Monroe Productions", което я прави първата жена след Мери Пикфорд, стартирала собствена продуцентска компания.
"Fox" се опитали да омаловажат успеха на Монро, казвайки, че ще намерят дузина актриси като нея, но от това марката "Мерилин" само нараствала. Тя не можела да бъде заменена. В края на 1955 г. от "Fox" се предават и Монро получава нов, знаков договор. Не само заплатата й била увеличена, но също така получила правото да одобрява историята или не, да участва в избора на режисьор и оператор. Постижение, което "ветераните" от филмовата индустрия казват, че е един от най-големите самостоятелни триумфи, печелени някога от актриса".
Ефектите от нейните усилия могат да се видят и днес.
Разказват за смъртта й в документален филм
Ненавременната смърт на една от най-големите филмови икони на 20-ти век все още е обвита във въпросителни. Дали наистина се е самоубила на 36 г. или е била жертва на конспирация с президента Кенеди? Монро е намерена мъртва в апартамента си през август 1962 г: и бързата аутопсия показва, че причината за смъртта е свръхдоза барбитурати. Някои, обаче, правят спекулации, че тя не се е самоубила, а била убита или от Боби Кенеди, или от мафията.
Според последните теории, актрисата е била убита от набедения за неин любовник към онзи момент, Д-р Ралф Грийсън. Тази хипотеза е подкрепена от открита мистериозна кутия в библиотеката на Университетския колеж в Лос Анджелис през 2019 г. Кутията съдържа документи, които Грийсън е събирал за Монро, а съдържанието е засекретено за двадесет години, веднага след като за пръв път е открито, което още повече засилва подозренията. Грийсън открива тялото на актрисата и много хора предполагат, че именно той й е дал смъртоносната доза барбитурати. Всичко това и още ще бъде разказано в документалната поредица от шест части "Неразкрити случаи от историята" по Viasat History, която стартира от 7 февруари.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}