19:09 | 21.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Актьорът Антон Порязов: Киното беше онова, което ме откъсваше от проблемите в детството

За мъжа с различен цвят на очите, който скоро ще "открие" Covid-20

Снимка: Личен архив

Актьорът Антон Порязов: Киното беше онова, което ме откъсваше от проблемите в детството

За мъжа с различен цвят на очите, който скоро ще "открие" Covid-20

11:15 | 12 юли 2020 | Автор : Стелиян Стоименов 9 8284 Снимка: Личен архив

Антон Порязов е познат на българския зрител с ролите си в сериалите "Столичани в повече", "Ние, нашите и вашите", "Откраднат живот", "Под прикритие" и др. Когато не е на малкия екран, той се изявява на големия, снимайки се в холивудски продукции с едни от най-големите величия в киното - Мила Йовович, Джерард Бътлър, Силвестър Сталоун, Келън Лъц и още. Интересно е, че преди да се озове пред камера, той се развива в съвсем различна сфера - спорта, който и до днес заема специално място в сърцето му. В продължение на 5 години е футболист, играещ за ЦСКА, но заради травма му се налага да се откаже от кариерата си. Така решава да преследва детската си мечта и да стане актьор. Рискува и без страх се хвърля в непознатото, а днес изобщо не съжалява, че го е сторил. Макар да е учил в едно от най-добрите холивудски студиа "Antony Meindl's Actor Workshop", сам казва, че най-много е научил в НАФТИЗ от Стефан Данаилов.

LIFE представя...

Вижте снимки на Антон Порязов >>

Вчера започнаха снимките на филма с негово участие - "Covid-20", който е повод и за нашата среща. Пред Life.dir.bg Антон разказа повече както за ролята си в новата продукция, така и за изпитанията, с които се е сблъскал през живота си. А те не са никак малко...

Само преди няколко дни беше дипломирането ти в НАТФИЗ. Как се чувстваш?

Прекрасно. Наистина съм много щастлив от факта, че най-сетне успях да осъществя тази своя мечта. Бяха четири наистина трудни години, наситени с премеждия и изпитания, между които се разкъсвах. Като цяло не вярвах, че ще завърша (смее се). Имаше много моменти, през които се чувствах отчаян, че нищо не се получава, но в крайна сметка е съвсем нормално човек да се съмнява в своите способности.

Всъщност, ти бе в последния клас на Стефан Данаилов. Какво бе да си ученик на Мастъра?

Това е огромна привилегия. Да успееш да се докоснеш до такъв характер и талант, до такава легенда като него е просто неописуемо. Никой не може да ти даде онова, на което той ни научи през тези почти 4 години. Той вдъхваше респект у всекиго, притежаваше умението да "вижда през хората", сякаш всички бяхме като прочетена книга за него. Най-интересното бе, че само с една дума бе способен да те насочи в правилната посока, така че да подобриш играта си и да се развиеш като актьор.

Антнон и Стефан Данаилов

Снимка: Личен архив

Наскоро в профила си в социалната мрежа сподели, че посвещаваш тази своя сбъдната мечта (дипломирането си), на твоята майка, която неотдавна почина.

Точно така. За съжаление на 23 април т.г. моята майка си отиде от физическия свят и сега е в духовния. Сигурен съм, че ме гледа отгоре и се гордее с мен така, както и приживе. Да завърша висшето си образование не бе само мой копнеж, но и неин, затова тази диплома е за нея - в нейна памет и чест. Знаеш ли, може и да звучи странно, но я усещам като енергия и светлина около себе си и съм сигурен, че сега имам един истински ангел-хранител, който ще ме пази, помага и насочва.

От човек се изисква голяма сила, за да настрои мисленето си по този начин, при това толкова скоро след такава болезнена загуба.

Тя ме възпита да бъда силен, борбен и целеустремен, но най-важното, на което ме научи, е да правя всичко, с което се захвана, с любов, влагайки сърцето и душата си.

Снимка: Личен архив

Майка ти издъхва на Велики четвъртък, докато извънредното положение у нас все още бе в сила. Предвид ограничителните мерки и социалната дистанция, наложени по онова време, сигурно ти е било още по-трудно.

Да, в началото бе по-мъчително, защото в общи линии бях сам... Тогава единствената ми опора бе моята баба, не можех да се видя или прегърна друг човек. Малко по-късно, когато дните ми станаха наистина непоносими и бях изпаднал в депресия, моите приятели ми помогнаха, за което съм им безкрайно благодарен. Въоръжени с маски и ръкавици, те ме измъкваха от нас. Просто стояхме навън - висяхме по бензиностанции, колкото да се разсея.

Освен всичко, в този трагичен ден е трябвало да бъдеш на работа, при това пред очите на цяла България, защото бе водещ на Спорт Тото. Как изобщо съумя да се справиш?

Честно казано - не знам... Опитах се да се съсредоточа върху ангажимента, като за целта изолирах съзнанието си от личните си проблеми, концентрирайки се върху малкия кръг на внимание, който е настоящата задачата. Така ни учеше Стефан Данаилов. Не казах на никого от екипа какво ми има и вероятно никой нямаше да разбере, ако не беше паднал джакпота. Същата вечер изтеглих печелившата комбинация в играта 6 от 42. Между другото това беше 109-ия милионер, а любимото и съдбоносно число на майка ми бе 9, освен това беше 33 тираж, а аз съм на 33 години. Отделно, последното предаване, което тя гледа, бе именно на тазгодишния ми рожден ден, когато ме изненадаха с торта в студиото...

Това са много случайности.

По-скоро приемам всичко изброено като знак от нея, че е горе и е добре. На мнение съм, че това е урок, доказващ, че добро може да се намери дори и в най-голямото зло. Аз тъжах, но в същото време направих друг човек щастлив, обявявайки онези печеливши числа. Сигурен съм, че майка ми е искала да се стане точно така.

Нека да сменим темата и да поговорим за първия ти ангажимент, който идва веднага след дипломирането ти. Още утре трябва да бъдеш на снимачната площадка на нова продукция. Можеш ли да разкажеш малко повече за нея?

Това е много амбициозен проект, който, предвид ситуацията, завладяла света, е много актуален и тематичен. Филмът се казва "Covid-20" и в него ще изпълня една от главните роли, а другите са поверени в ръцете на Марин Рангелов, с който бяхме в един клас в НАТФИЗ, и Калоян Минев, който също ми бе състудент, но във втори курс напусна заради професионални изяви в Лондон. Между другото на нас отдавна ни се искаше да работим заедно и сега студио "Flickers", заедно с продуцента Любомир Балабанов и режисьора Румен Русев, направиха така, че желанието ни да се превърне в реалност. Останалите хора от екипа са актрисите Лора Христова и Памела Трифонова, продуцентът Татяна Христова и операторът Младен Минев.

Официалният плакат на "Covid-20"

Снимка: Личен архив

За какво разказва историята на лентата?

Аз ще се превъплътя в образа на Макс Донован, който успява да намери среда извън Земята - на друга планета, където Covid-19 мутира и преминавайки през 4-та фаза се превръща в Covid-20, който има способността да подмладява хората. Като цяло ще играя положителен персонаж, чиито методи обаче не са точно такива...

Е, казват, че пътят към ада е постлан с добри намерения.

Да (смее се). В този случай е точно така, защото моят герой трябва да открие един от седемдесетте души на света с изключително силна имунна система, след което да го убеди да му бъде инжектиран Covid-19 и да го отведе на друга планета, за да мутира.

Персонажът ти носи чуждестранно име, означава ли това, че продукцията е насочена към пазара зад граница?

Точно така, предимно за американския и великобританския пазар, като е планирано да участва в едни от най-големите и престижни фестивали в Щатите и Обединеното кралство. За момента не искаме да бъде пускан в България.

Снимките в нашата държава ли ще се проведат или планирате да отскочите и до друга страна?

Да, у нас, но не в София, а на 30-40 км от столицата.

Снимка: Личен архив

Наскоро излезе информацията, че е възможно Том Круз, който си сътрудничи с НАСА и "Space X", да снима следващия си филм на Международната космическа станция. Част от вашата история също се развива в космоса... Защо и вие не да пробвате да снимате там?

Засега нямаме такъв план (смее се). Иначе идеята е добра.

Като малък си искал да развиваш в сферата на спорта и дори в продължение на 5 години си бил футболист към ЦСКА. Откъде се появи любовта ти към киното?

Когато бях дете от училище ни водеха на театър, а освен това обичах да ходя на кино. Тогава първите филми, които гледах, бяха "Джурасик парк", "Матрицата", "Гладиатор"... Последното заглавие - едно от малкото, на които съм плакал, ме вдъхнови много и ми показа колко прекрасно е визуалното изкуство. Разбира се, през годините имаше и други ленти, които силно ми повлияха - "Да срещнеш Джо Блек", например. И понеже имах трудно детство, тъй като баща ми ни напусна, когато бях на 13 г., ходейки на представления или прожекции бе начинът, по който се откъсвах временно от проблемите. Между тези четири стени, макар и за кратко, забравяш за собствените си грижи, изпълващи ежедневието ти. Тогава си казах, че искам да бъда като тези хора, които виждах на големия екран - да изпълнявам значими роли, носещи послание, посредством което да накарам зрителите да размишляват над различните перспективи на живота и да им давам надежда. Така се роди любовта ми към актьорската професия. Все пак изкуството е себеизразяване, тоест, ти влагаш в него цялото си същество, емоции и чувства.

Започваш да преследваш кариера пред камерата след контузия, която те отдалечава от спорта. Приемаш ли това като пореден знак от съдбата?

Може би да. Отказах се от футбола, когато разбрах, че имам Осгут-Шлатер и на двете колена. Тогава обърнах гръб на терена. Както казах - от малък исках да се занимавам с изкуство, но завършвайки гимназия, нямаше как да кандидатствам веднага в НАФИЗ. Трябваше да си намеря работа, за да помагам на майка ми и баба ми, защото дядо ми почина, когато бях дете, а първите години в академията изискват поне 12 часа от твоя ден... Това е като една своеобразна казарма, която ти взема много, но в същото време те учи на не по-малко. Затова си намерих работа в голяма търговска компания, в която ме повишиха 3 пъти, но през цялото това време нещо ми липсваше. Накрая разбрах какво е то и реших да преследвам мечтата си. Онова, което ми помогна да го сторя, бе кастинга за филма "300: Възходът на една империя" - една от най-големите холивудски продукции, снимани в България.

Снимка: Личен архив

Доколкото знам участието ти в лентата е поредната "случайност".

Може да се каже (смее се). Във фитнеса, в който тогава тренирах, се проведе кастинг за спец-персонажи. Трябваха им 30 човека, а условията бяха да имаш добре поддържано тяло и да знаеш английски език. Беше абсолютен късмет, че същия ден бях в залата. Не бях сигурен дали трябва да се запиша, тъй като вече имах сериозна работа, но в крайна сметка приятелите ми ме убедиха. Казах си "Давай! Какво толкова ще ти коства? Или ще стане, или не...", то взе, че стана. От над 500 души, попаднах сред избраниците.

Как успя да съвместиш тогавашната си професия с участието във филма?

Ами, когато не бях на работа, то бях в киноцентъра, а през почивките между сцените сядах пред лаптопа и звънях по телефона. Нямаше такава лудница. Когато не трябваше да съм на терен, бях в офиса и вместо 8 часа, прекарвах по 12 ч., за да наваксам пропуснатото. Въпреки това се прибирах у дома с усмивка до уши, защото имах възможността да се докосна до холивудското кино. Това щастие, изстреляло ме на седмото небе, после ме накара да се запиша на кино-школа, която посещавах през уикенда. Оттам ме изпратиха на кастинг за сериала "Шменти Капели: Легендата", на който ме одобриха. Изиграх Хъски - партизанин, борещ се за свобода, който оцеля в 8 от общо 16 епизода. Тази роля се оказа преломната точка в живота ми, защото трябваше да бъда 4-5 месеца на пълно разположение на продукцията. Така напуснах постоянната си работа, хвърляйки се на сляпо в непознатото. Тогава обаче моята майка ме подкрепи изцяло, което ми даде нужната увереност. Впоследствие дойдоха участията в "Столичани в повече", "Откраднат живот", "Под прикритие" и т.н. Паралелно с изявите не спирах да се развивам, изкарах два курса - в един от най-добрите холивудски студиа в Америка за последните 5 г. "Anthony Meindl's Actor Workshop" и школата в НАТФИЗ при проф. Надежда Сейкова, която е учител на Захари Бахаров и Владо Карамазов.

Професионалното ти развитие в актьорстовто може да се сравни със сбъдването на прословутата Американска мечта. Започнал си от най-ниското стъпало като статист и постепенно изкачваш стълбата нагоре. Така от финес залата, където те откриват за кастинга на "300", във времето се изявяваш на голям екран и в други холивудски продукции с Мила Йовович, Силвестър Сталоун, Джерард Бътлър и още един куп знаменитости. Сигурен съм, че имаш поне една интересна история с някое от изброените имена.

Сещам се, че исках да си направя селфи със Силвестър Сталоун, следователно го изчаках в една от почивките на "Непобедимите 3". По едно време той се появи и аз тръгнах да му обяснявам, че съм голям фен на работата му и го помолих да си направим обща снимка. Но той ме отряза жестоко, казвайки ми "Моето момче, аз се снимам само с момичета" (смее се). След което дръпна една моя колежка и двамата си направиха селфи.

За сметка на това, обаче, Джерард Бътлър ти е направил комплимент.

Така е. И до днес думите му ме зареждат с любов, топлина и сили да продължавам да се занимавам с това, което обичам.

Антон с Дерард Бътлър

Снимка: Личен архив

Какво по-точно се случи?

След финалната сцена за "Код: Лондон", пред него се изви голяма опашка от желаещи да си направят снимка с него. Когато дойде моят ред, той ми каза "Антон, много се радвам, че беше в моя филм, ти имаш много слънчева енергия". В този момент не повярвах на ушите си. По-късно на последвалото парти имахме възможността да поговорим повече, тогава ме попита от кой град съм, тук ли уча и т.н. Беше много яко, все едно сме приятели, седнали да наваксат пропуснатото време.

Очевидно лесно се превръщаш в любимец на холивудските артисти, освен, разбира се на Силвестър Сталоун, тъй като Келън Лъц, с когото също си работил, ти дава подарък.

Да (смее се).

Какво ти подари?

В един от последните снимачни дни на "Непобедимите 3", в който бях негов фото дубльор той ми каза "Тони, изчакай тук", след което се качи в личния си автомобил и изчезна за 5-6 мин. После се появи обратно и пред всички ми даде един плик. Вътре имаше картичка и стоманена гривна с кожа. На картичката пишеше "Свърши невероятна работа във филма. Продължавай все напред". Бях като поразен от гръм. Именно тези неща ми доказват, че наистина ставам, че труда, който влагам, е оценен.

Антон и Келън Лъц

Снимка: Личен архив

А нямаш някое интересно преживяване с Мила Йовович?

Не. Успях само да ѝ кажа, че е красива, а тя ми отвърна с "Благодаря", което пак е нещо, защото можеше да ми каже да се разкарам, например (смее се).

Като оставим настрана професионалния ти живот, как върви личният? Влюбен ли си?

В момента съм влюбен единствено в изкуството и спорта. Нямам половинка и не говоря много по тази тема, защото нямам времето да мисля за това... Изисква много психически и физически ресурс, а сега се старая да събера самия себе си. Чувствам се като пъзел, който е бил сглобен, но днес е частите му са се пръснали по различни места. Досега не съм се старал да търся връзка.

Хората казват, че любовта носи вдъхновение, амбиция, сила...

И е така, и не е така (смее се). Има различни гледни точки и субективни фактори. Голямо значение има какъв човек стои отсреща и дали ти помага да стигнеш до върха. В този живот, трябва да се заобиколим от хора, дърпащи ни нагоре, а не такива, които ни повалят на земята.

Снимка: Личен архив

Как поддържаш фигурата си? Спазваш ли някакъв хранителен режим?

Преди пандемията спазвах много по-строг режим, докато сега леко съм се поотпуснал. Въпреки всичко имам целогодишен режим, към който се поддържам. Той е много прост - без хляб, без сладко и без газирано. Ако човек съумее да спази тези три ограничения, всичко останало е много лесно. Просто трябва да изгори повече калории, отколкото приема. Аз лично наблягам повече на ориз, сладки картофи, пилешко филе и зърнени продукти като мюсли, чия, киноа и т.н. Също така се фокусирам върху цитрусите - грейпфрути, лимони, портокали. Ключът към добрата фигура е постоянството. Няма как за 2-3 седмици резултатите да станат видими, но след 2 месеца, те ще се появят. Много хора се отказват в началото, което е грешка. Трябва да се тренира поне 3 пъти в седмицата, останалото е търпение.

ИЗБРАНО