"Аромат на липа": Смешно-тъжната страна на живота на българите в САЩ
На 23 октомври се състоя официалната гала премиера на новия български филм, изцяло заснет и продуциран в САЩ, а от 27 октомври тръгва по кината
Преди броени дни, на 23 октомври, се състоя официалната гала премиера на новия български филм "Аромат на липа" - пълнометражният дебют на режисьорката, родена в България и израсла в САЩ Сиси Денкова.
Лентата бе представена в кино "Арена" в столичния търговски център "The Mall", като за гостите бе отделено и специално време за коктейл, на който имаха възможност да се насладят на среща с колоритните членове на снимачния екип. В него влизат актьори като Йоана Буковска, Иван Бърнев, Албена Колева, Тончо Токмакчиев, Рени Врангова, Иван Петрушинов, Албена Михова, Георги Златарев, включително режисьорката Сиси Денкова.
Филмът е първата американско-българска продукция, изцяло заснета и продуцирана в САЩ. Любопитно е да се отбележи, че е сниман в пандемично време - през 2021-2022 г. в Мемфис, а осем от актьорите са получили виза от американското посолство, за да работят на терен. Всеки от тях казва, че открива по нещо от себе си в своя герой и се въплъщава изцяло в историята по един натуралистичен начин, далеч от родината си и въплъщавайки се в духа ѝ.
Историята започва с двама противоположни в мисленето си, но впоследствие силно сходни по душа герои - изпълненият с мечти и борещ се за по-добро бъдеще Стефан (Иван Бърнев) и стъпилият здраво на краката си, държащ всички близо до себе си Георги (Иван Петрушинов). Полет и ръкостискане ни залюляват в люлката от взаимоотношения между двамата, като впоследствие разкриват богатия свят на единия и другия.
Стефан, наивен като дете, започващо голо и босо пътя си в чужда страна, не може да бъде по-благодарен за топлото си посрещане и помощта във всяко начинание, но ще му се наложи да сложи граници на дълга си към своите нови приятели в името на собственото си израстване и път. Георги, от своя страна, ще трябва да се сблъска с не дотам сляпата лоялност на близките, които обгрижва като свое семейство и вълната на недоверие, която съмнението неминуемо отприщва след като чисто човешкото изплува на повърхността. Дали ще се съхрани зрънцето уют, нужно за да събере хора от различни светове под един покрив, за да успеят да преодолеят заедно спънките в живота си? Няма да разкрием за да разберете сами от прочувствения разказ в "Аромат на липа". Тръгва по кината у нас на 27 октомври.
"Нали така се събират хората, по време на криза", чуваме да казва героинята на Йоана Буковска - Рада - по време на среднощна разходка сред аромат на липа. Защото ароматът тук и там си е все същият, но мястото където той те отвежда винаги, е там където първо си бил щастлив, докато си го усещал - у дома.
Това е, може би, първият и основен признак, който оприличава героите в тази увлекателна история - че още ги вълнува дъхът на липата, полъхът на спомените от България, носталгията и копнежа по миналото. И, ако Стефан започва своето пътешествие на различно място, то героят му трябва да измине трънливия път към пропукването на процепа, допускащ сърцето да се връща без вина на мястото, което е напуснал. Защото новото и предстоящото, което сме избрали за себе си, винаги има нужда от доза самозащита, но истински можем да го изживеем само когато се обърнем назад и видим къде сме направили първата крачка.
Историите на отделните герои не се разгръщат излишно в дълги прочувствени монолози, сякаш неуспяващи да се вместят в сюжета, което е типично за родното кино. Тук всеки персонаж допълва общата картина на един и същи образ - човекът с всичките му несъвършенства и добрини.
Общото, което излиза на преден план, е склонността да се обичаме по родно му, "такива каквито сме", както главната героиня Дима сама казва. Епосът преминава като пързалка, залитайки в крайностите на човешките взаимоотношения, преплитайки завист, любов, почитание, измяна и всичко, което ни прави истински, но оставя правата пътечка за това, което ни привлича едни към други.
"Аромат на липа" е пълнометражният дебют на авторката Цветана (Сиси) Денкова.
Родена през 1987 г., тя напуска родната България, когато е едва на 10 години. Заедно със своето семейство (родителите ѝ Румен и Снежина и брат ѝ Васил) тръгват от крайморска Варна и се установяват именно в Мемфис, Тенеси, по спомените ѝ с една чанта багаж и без говорим английски език.
Завършва специалност "политически науки", след което тръгва по пътя на киното и театъра, местейки се в столицата на културния живот на щатите - Ню Йорк, след което работата ѝ я пренася в Ел Ей. В Ню Йорк режисира пиесата "Без изход" по Жан-Пол Сартр, поставена в 45st Theater (в момента The New Theatre). Автор е на няколко късометражни филма ("Bklyn'17", "Sabine"), експериментира, като снима на 17 мм лента.