17-11-2017 20-11-2018

Брус Спрингстийн - "Шефът" и 50-годишната въртележка на възходи и падения

Изпълнителят, който бетонира Рок'н'Рола на американската сцена

Снимка: Getty Images

Брус Спрингстийн - "Шефът" и 50-годишната въртележка на възходи и падения

Изпълнителят, който бетонира Рок'н'Рола на американската сцена

14:34 | 28 септември 2024 | Автор : Даниел Петров 2 454 Снимка: Getty Images

Брус Спрингстийн официално се смята за милиардер, поне според изданието Forbes. Описват го като гласът на работната класа, като един от най-емоционалните изпълнители на сцена и като абсолютна легенда на Рок'н'Рола. Оказва се, че неговото състояние в момента се оценява на 1.1 милиарда долара. Голяма част от приходите идват през последните няколко години, когато Спрингстийн продаде целия си музикален каталог на компанията Sony за сума между 500 и 550 милиона долара.

Музикантът продължава да демонстрира сили, не се отказва от турнета и за миналата година продава повече от 1.6 милиона билета, с които печели близо 380 милиона долара в приходи. Едва ли Брус си е мечтал за нещо подобно и най-вероятно не се трогва, че влиза в класацията на богатите, имайки предвид факта, че не идва от заможно семейство. Бащата на Спрингстийн кара автобус и няма никакво свободно време, генерално се опитва да намери начин да свърже двата края и често се проваля в това начинание.

Майка му работи като секретарка и благодарение на нея има достатъчно храна на масата. Спрингстийн се научава да живее скромно и с много трудности, а докато израства, баща му страда от различни психични проблеми, което допълнително затруднява живота у дома. Брус разкрива своя живот в биографична книга с името "Born to Run" и дава много детайли за живота си. Семейството му не е едно от най-сплотените и музиката е единственото му спасение за дълъг период от време.

Изпълнителят признава, че баща му често страда от депресия и враждебната обстановка го кара да се дистанцира от студеното и сурово държание. За съжаление Дъг Спрингстийн не може и не иска да приеме, че синът му ще стане музикант и ще обикаля с китарата си, за да събира шепа долари. Негативното отношение действа мотивиращо за бъдещия повелител на рок музиката, но точно това изживяване по-късно се записва в някои от песните му. Изпълнения като "Independence Day" показват точно това страдание.

Спрингстийн на концерт с E Band в Балтимор, 2024 г.

Снимка: Getty Images

Въпреки опитите да намери път към семейството си, Спрингстийн признава, че никога не успява да стане толкова близък с баща си. Дъглас Спрингстийн умира през 1998 г. и успява да види някои от успехите на сина си, като трудно успява да признае грешките си. Аделе Анн Спрингстийн живее до 2024 г. и е щастлива от факта, че някога е направила най-добрата инвестиция в живота си - да купи китара на сина си.

Брус минава от училище в училище, намразва католическото училище и сестрите, в последствие е преместен в друга гимназия и е описван като самотник, който обожава своята китара и нищо друго. Музикантът никога не мислил, че това ще се превърне в призвание. И тогава на малкия екран се появяват Бийтълс.

Няколко песни на английската банда ясно показва пътя на Спрингстийн. В детството си слуша песните на Франк Синатра и Елвис Пресли. Иронично е, че първата му китара е закупена за 18 долара и 95 цента. Началото е крехко и дори отчайващо, Спрингстийн свири по барове, публиката иска познати и популярни парчета. Музикантът прави банда със съученици и на едно от първите си участия свири без пари.

Майката на Спрингстийн дава последните си 60 долара, за да му купи по-хубава китара. През целият си творчески път, музикантът сменя банди, текстописци, музиканти и най-различни други хора в обкръжението си. За първи път групата Still Mill започва да се забелязва от критиката, а Филип Елууд пише, че никога не е бил толкова приятно изненадан от напълно непознат талант.

Изпълнение на Брус Спрингстийн и E Band в Калифорния, 2024 г.

Снимка: Getty Images

Окрилен от тези думи, Брус започва да пише лирики и продължава да изненадва феновете си, а някои издания пишат, че той казва повече в една песен, отколкото негови колеги с цял албум.

Прякорът на Брус Спрингстийн - "Шефът" идва с помощта на музикалния агент Майк Апел. Апел открива Боб Дилън малко по-рано и подписва още един от най-скъпите договори в музикалната индустрия. Спрингстийн е още едно доходно име в картотеката на Апел. Въпреки позитивите, първият албум на Спрингстийн е меко казано разочароващ - закупени са едва 25 хиляди копия.

Изисква се време, за да се роди нещо наистина невероятно. Шефът успява да постигне това с албума "Born to Run" и въпреки мъчното раждане, защото бандата трябва да записва повече от шест месеца. "Born to Run" се превръща в абсолютно чудо за музикалната индустрия на САЩ, поставен е в челни позиции само седмици след обявяването му, Спрингстийн вече подготвя своя първи тур. С първият си чек, изпълнителят си купува Corvette - колата, за която си е мечтал цял живот.

Същата е изложена в Рок'н'Рол Залата на славата и до днес. Брус не бърза да се радва, през следващите години ще има открити битки с Майк Апел и през следващите две години няма да прави никакви нови проекти, защото не иска да бъдат в ръцете на агента. През 1979 г. най-накрая има възможност и да вземе първи хит в топ 10 на най-добрите песни. Един интересен факт е, че през същата година бандата The Pointer Sisters се нареждат на второ място в чарта с песен, която Спрингстийн никога не пуска - "Fire".

Брус Спрингстийн и Джон Бон Джоуви.

Снимка: Getty Images

Години по-късно изпълнителят признава, че този хит е бил подготвян да се изпълнява от Елвис Пресли. Единственият проблем е, че Елвис умира и никога не може да чуе тази песен. "Hungry Heart" впечатлява критици, фенове, а Том Круз включва песента във филма "Рискован бизнес". Една година по-късно излиза и един от най-добрите албуми - "The River". Спрингстийн се озовава на първо място в класацията на Billboard и продава 5 милиона копия по света.

Брус обича да импровизира и през 1982 г. продължава да изненадва критиците и феновете си. Първият му акустичен албум е записан в дома му на обикновен апарат. Спрингстийн не вика други изпълнители и тъй като всички песни изискват време, отказва да прави турне за първи път. Спрингстийн започва да се налага като легенда сред аудиторията и в началото на 90-те години вече не мисли за пари. Един особен проблем в успешната кариера започва да изплува в съзнанието му и да го преследва като кошмар.

Образът на "Шефа" го представя пред публиката като позитивен, усмихнат и забавен човек, обикнал живота и чакащ следващия слънчев ден. Всяко следващо турне се оказва особено трудно, тъй като неговата роля е да бъде усмихнат, дори и след като съзнанието му е натоварено с най-различни проблеми. Един от големите проблеми, както изпълнителят ще сподели в своята биография е, че свири за работническата класа и той самият произлиза от нея.

Междувременно медиите показват по-лъскавия му начин на живот, показват колите, които притежава и средствата, които печели от всеки концерт. Страхът, че ще е поредният изпълнител, както се случва с Бийтълс и редица други музиканти, който ще бъде прогонен и намразен, започват да го преследват навсякъде. През 1993 г. с него се свързва Джонатън Дем и има една молба - Спрингстийн да напише невероятен хит, който да се използва за филма му - "Филаделфия" с Том Ханкс.

Дем разказва историята и иска нещо толкова голямо, че да накара хората в моловете да го пускат. Брус не е чак толкова голям оптимист, поради простата причина, че никога не е бил особено добър във филмовата музика. След като приключва турнето си, изпълнителят записва песента и изпраща нотите, лириките и аудио касетка с изпълнението. Дем се прибира у дома, пуска песента на жена си и двамата прекарват три минути в слушане.

В края на песента и двамата плачат. Сингълът е пуснат през следващата година и по-късно печели награда "Оскар", "Златен глобус", "Грами" и две награди на MTV. Спрингстийн прави втори филмов хит за "Осъденият на смърт идва". Песента не успява да спечели награда "Оскар", защото губи от "Цветът на вятъра", написана за филма "Покахонтас" на Дисни. Спрингстийн има няколко хита за филми, сред които и песента "The Wrester", която има особена история.

Спрингстийн е приятел с Мики Рурк, но за известно време и двамата се дистанцират. Рурк го търси за нов филм, който има нужда от песен, разказва историята на един пропадащ борец от развлекателната индустрия, който губи абсолютно всичко по пътя си. Спрингстийн се съгласява да направи песен и преди края на турнето си, вика Рурк и режисьора в съблекалнята.

Изпълнение на Спрингстийн за фондацията на Боб Дилан.

Снимка: Getty Images

Изпява песента акустично и след като и двамата я одобряват, просто я подарява, без да иска и цент за труда си. Точно тази песен дава необходимия щрих на филма, за който мнозина твърдят, че е правен по историята на Скот Хол. Критиците отново губят ума и дума, а когато идва време за награда "Оскар", изданието Rolling Stone посочва, че академията вече приема само три номинации, вместо обичайните пет.

Спрингстийн има известни трусове в личен план, изкарва няколко години с първата си съпруга - Джулиан Филипс. Дамата не успява да свикне с постоянното отсъствие на Спрингстийн и след много опити да запази връзката си, най-накрая се предава и подава документите за развод. Пати Шиалфа идва след известно време и остава завинаги в живота на Спрингстийн.

Брус Спрингстийн получава медал за изкуство от Джо Байдън, 2023 г.

Снимка: Getty Images

За разлика от Джулиан, Пати има търпението и успява да издържи на трусовете, които Спрингстийн води след себе си. Двамата продължават да са заедно и впечатляват с едно особено качество, когато става въпрос за възпитание на децата - пазят дълго време тайната, че баща им е легенда на сцената. Брус обяснява на своите наследници, че играе "Барни" за възрастни.

Въпросният герой е един от най-обичаните американски патрони за деца в популярна американска верига пицарии. Спрингстийн никога не показва, че може да свири и не позволява на децата му да се възгордяват. Самият той е на мнение, че нито едно дете не трябва да вижда как 50-60 хиляди души подкрепят баща му или майка му.

Брус Спрингстийн в Белия дом.

Снимка: Getty Images

Съгласен е да позволи на децата си да гледат освирквания, но нищо повече. Брус оставя децата да си намерят свои собствени идоли, които не могат да докоснат, за да не се разочароват. Изпълнителят признава, че музиката е неговото спасение и без нея е бил изгубен. Трудно е да изчислим колко са спасените от лириките му, но едно е сигурно, за близо 50 години на сцена, той създава музика без аналог. Преди няколко години, Спрингстийн е помолен да опише живота си с няколко думи, предвид дългия житейски път, не можем да се изненадаме от отговора:

"Боже Господи, каква ш****а въртележка е всичко това!"

ИЗБРАНО