03:00 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Чудеса стават, докато снимат филми за Исус Христос - някои се излекували, други спрели да псуват

Ръцете на Мел Гибсън забиват пироните в дланта на Спасителя, Дейвид Бауи беше Пилат на Скорсезе, а Робърт Пауъл e мистичен заради бяло-синя очна линия

Снимка: Getty Images

Чудеса стават, докато снимат филми за Исус Христос - някои се излекували, други спрели да псуват

09:26 | 24 април 2022 | Редактор : Боряна Колчагова 39 7882 Снимка: Getty Images

Няма как филми за най-големия чудотворец, Спасителя Исус Христос, да не са белязани от истински знамения. Особено по време на снимачния процес. Ако ползваме езика на Хармс - едни прогледнали, други прочували, а трети спрели да псуват. В Страстната седмица киноманите си припомниха най-интересните заглавия за Възкрeсението Му.

Кавизъл е със същите инициали като Христос - JC

Мел Гибсън често е изброявал чудесата, случили се на екипа на "Страстите Христови". Някои от тях са за хората, изцелени от болести, възстановили зрението и слуха си, както и най-голямото от всички - спасението. Много от екипа приели християнството. Имало и чудо с 6-годишно момиченце, което е дъщеря на колега и имало епилепсия от раждането си. Получавало е до 50 епилептични пристъпа на ден. Детето било излекувано и не е имало припадъци и гърчове повече от месец след излизането на филма. Малцина знаят, че единственото появяване във филма на Гибсън са неговите ръце - те са тези, които забиват пироните в дланите на Исус Христос, с което той, самият вярващ човек, показва дълбокото осъзнаване, че всички ние имаме вина и съучастваме в разпъването на Месията.

The Passion of The Christ - it is Mel's hand holding the nail driven into Jesus during the crucifixion. It is symbolic; demonstrating we are all - himself included - responsible. pic.twitter.com/JWzvyibB08
— Mel Gibson (@MelGibsonFilms) March 30, 2018

Смята се, че неговите ръце слагат и примката около врата на Юда.

Филмът на Мел Гибсън разкрива Спасителя като Син Божи, излъчващ мъдрост и смирение. Богослови смятат, че единствено неразбрано в историята може да бъде късното изобразяване на събитията - прескочен е момента защо юдеите са изпълнени с толкова завист заради Неговата популярност сред населението, че искат смъртта Му. В неговия прочит историята за разпъването на кръста е много потресаващо кървава и жестока, разкриваща как и колко много, дълго е бит и измъчван Месията, заради нашите грехове. Физическите мъки са в основата на филма и почти през цялото време. Сам папата възкликва когато го изгледал :"Точно така е било!", имайки предвид библейските факти. Садистичната и варварска бруталност спрямо Него преди и по време на кръстната смърт, дълго стискат душата на зрителя и изпълняват една от основните роли на киното - да те разтревожи, разтърси, разстрои.

Гибсън беше обвинен в антисемитизъм. Антисемтски ли е е филмът? Не, толкова е антисемтиски колкото са евангелията, а те не са, разкриват и описват факти. Юдеите го предадоха и поискаха смъртта МУ, самият Той беше юдеин. Може ли обаче филмът да се използва, за да се сее антисемтиски раздор - да, може. Затова бяха броженията.

Работата, извършена от Джим Кавийзъл като актьор, е може би от най-отличната в историята на Седмото изкуство. Във филма, както е известно има и българско участие, и то с немалки, почти главни роли - Христо Шопов е Пилат Понтийски, а Христо Живков е Йоан, любимият ученик на Христос. Моника Белучи играе Мария Магдалена.

Погледнато светски и търговски, творбата на Гибсън от 2004 г. счупи рекорди по приходи в целия свят - с 612 милиона долара "Страстите Христови" е номер едно от независимите филми на всички времена. Получи и три номинации за "Оскар" - за операторско майсторство, музика и грим. Изпълнението на Кавийзъл беше аплодирано от много критици. Във филма е запазена автентичността и той говори на арамейски.

Джим е силно вярващ от дете. Майка му е ирландка, а баща му словашки ретороманец. Той редовно ходи на църква със родителите си. Християнските му възгледи стават известни през 2002 г. когато по време на снимките на "Тежки престъпления" той отказва всякакви любовни сцени с екранната си съпруга Ашли Джъд, защото били в разрез с католическата му вяра. Тогава идва и предложението от Мел Гибсън за ролята на Иисус Христос. Няма нищо случайно в този живот. Кавизъл е на Христова възраст точно в този момент, а инициалите му на английски съвпадат с тези на Христос - JC (Jesus Christ и James Caviezel).

По време на снимките на "Страстите Христови" в Италия той получава ежедневни съвети, изповед и Свето причастие от местен католически свещеник с преводач. На снимачната площадка Джим преживява няколко разтърсващи момента. Той е поразен е от мълния, рамото му се изважда от тежестта на кръста - 59 кг, разболява се от пневмония и получава хипотермия. Погледът му се променя - сините му очи са покрити от кафяви лещи, носът му също е различен с помощта на грим. Тогава се говореше, че гръмотевица на снимачната площадка може би е знак, че работата на Гибсън е одобрена свише. В сцените с бичуването, наистина ударили два пъти много силно Джим и той от болка си измъкнал ръцете от оковите, с което раздрал ръката си доста зле. Много от членовете на екипа приели християнството (католицизма) след края на снимките. Сред покръстените е и актьорът, който играе Юда Искариотски - Лука Лионело.

Джим даваше с охота интервюта, в които разказваше за вярата си и чудесата, които Христос е извършил и в неговия живот. По-късно участва в аудио прочит на Библията с репликите на Иисус.

През 1996 г. Кавизъл се жени за Кери Броуит, учителка по английски в гимназията и също като него ревностна католичка. Те са осиновили три деца от Китай, които са страдали от рак.

Когато Дейвид Бауи беше Пилат - "Последното изкушение"

"Последното изкушение на Христос" от 1988 година, по едноименния роман на Никос Казандзакис, е една от ярките работи на Мартин Скорсезе, но заради историята и съответно сюжета се превръща в скандална. Макар режисьорът да събира супер тим начело с великолепния по принцип Уилям Дефо като Божия син, Харви Кайтел като Юда и Дейвид Боуи като Пилат Понтийски. Филмът има номинация за "Оскар", но само за режисура, и две номинации "Златен глобус" за поддържаща роля на Барбара Хърши. Сценарият за този филм е стоял в офиса на адвоката на Мартин Скорсезе поне пет години преди да бъде направен. Въпреки че Скорсезе смятал, че филмът може да бъде брилянтен, той бил загрижен как публиката може да реагира. Адвокатът му се съгласил, че сценарият е брилянтен и много "смел", но посъветвал да не го реализира, защото не смята, че киноманите са готови за подобна история. Така и става, много вярващи скачат срещу този прочит. Френски католици подпалват няколко кина, прожектиращи филма, в Париж и Безансон, причинявайки една смърт и няколко сериозни наранявания сред хора от публиката.

Няколко кино вериги отказали прожектират филма. От една от тях, "General Cinemas", по-късно се извинили на Мартин Скорсезе за това. Майка Ангелика, католическа монахиня и основателка на телевизионната мрежа "Вечна дума", описва "Последното изкушение" като "най-богохулното подиграване с Евхаристията, което някога е било извършено на този свят", и "филм на Холокоста, който има властта да унищожава душите".

В някои страни, включително Гърция, Турция, Мексико, Чили и Аржентина, филмът бива забранен или цензуриран в продължение на няколко години. От юли 2010 г. филмът отново спира да се излъчва във Филипините и Сингапур.

Всичко това станало, защото в тази версия Спасителят е представен като обикновен човек с всички възможни страсти на плътта, а когато е разпънат на кръста, се появява малко момиченце, което твърди че е неговият ангел и го смъква оттам, за да го тласне към напълно светски живот - с жена, деца, съответно сексуални отношения, а по-късно когато съпругата му Магдалена си отива, той се задомява с Марта и Мария. Накрая на живота си поисква да се завърне към кръстната смърт и да бъде Божи син. В цялата тази метафора, се счита, че образът на момиченцето е врагът на Бога, който изкушава героя на Дефо.

Относно любопитните факти около филма, един от тях е, че Мартин Скорсезе забранява пушенето на снимачната площадка, както защото е тежък астматик, но и за да избегне набезите на папараци, които могат да уловят актьорите, играещи библейски герои, с цигари, и най-вече Уилям Дефо, на когото постоянно му висели цигари от устата.

Уилям Дефо не можел да вижда в продължение на три дни, защото му сложили твърде много капки за очи, за да разширят зениците му, за да постигне свръхчовешки ефект с погледа.

Режисьорът Мартин Скорсезе за първи път прочел романа на Никос Казандзакис "Последното изкушение на Христос", след като Барбара Хърши му дала книгата, докато работели във втория му игрален филм "Boxcar Bertha" (1972). Когато тя прочела във вестника години по-късно, че Скорсезе най-накрая получил възможност да режисира филмовата адаптация, тя го помолила да й позволи да играе ролята на Мария Магдалена. За не чувства тя, че дава ролята като услуга за това, че му е препоръчал книгата, той я кани на прослушване.

Режисьорът Мартин Скорсезе е искал да направи филмова версия за живота на Иисус Христос още от детството си.

Робърт Пауъл повярвал докато играел

Главната роля в "Иисус от Назарет" на режисьора Джан Франко Дзефирели е поверена на британския актьор Робърт Пауъл. Актьорът споделя, че е повярвал в Иисус Христос по време на снимките. "Ролята е невъзможна за изиграване", споделя след това той.

Когато снимали филма в Италия, било по Великден и хора от екипа отшили на църква, а той не. Върнали се кикотейки се и казали: "Добре, че не дойде. Зад олтара беше ти". Църковни служители сложили негова снимка при иконите от списание, където той бил в образа на Спасителя. Мнозина смятат, че е трябвало да спечели "Оскар" за превъплъщението си.

Веднъж той разказва, как когато бил на кръста, отдолу му шепнели: "Умирай Робърт, умирай вече, умирай", а той отвърнал: "Добре, добре, добре".

Минисериалът от 1977 г. е с обща продължителност 6 часа и е пълен със звезди, сред които седем носители на "Оскар" - Ан Банкрофт (Мария Магдалена), Лоурънс Оливие, Антъни Куин, Род Стайгър, Ърнест Боргнайн , Кристофър Плъмър (цар Ирод), Питър Устинов, и още - Клаудия Кардинале, Стейси Кийч, Майкъл Йорк (Йоан Кръстител), Оливия Хъси (Дева Мария).

Пауъл е харесан за ролята заради очите си - проникващи надълбоко, които са подчертани от комбинация от бяла и тъмносиня очна линия. Режисьорът Франко Дзефирели искал мистичен поглед, така че Пауъл следвал тенденцията да не мига, зададена от Макс фон Сюдов в "Най-великата история, разказвана някога".

Пауъл бил толкова убедителен в ролята си, че екипът спирал да псува, когато той минавал блажено покрай тях в паузите за чай.

Цялата история за Спасителя е разказана в детайли.

При излизането на филма дори папата подкрепя сериала. Третият епизод например е гледан от 28,3 милиона зрители в Италия. При първото си излъчване във Великобритания 21 милиона сядат пред екраните. В Щатите пък успехът му е още по-голям, гледат го 46% от зрителите в Ню Йорк и 53% в Лос Анджелис. Според изчисленията филмът е привлякъл около 90 милиона зрители.

Пауъл първо е избран за ролята на предателя Юда Искариотски, но когато излязъл от гримьорната с брада и дълга коса, толкова много приличал на Спасителя, че Дзефирели разменил ролите. Въпреки че изпълнението му е широко оценено, Пауъл се страхува, че то ще го ограничи да играе само добрите герои. "За нула време се отървах от тая работата със Иисус", разказва по-късно Пауъл. "Веднага реагирах срещу нея, като направих филм "Отвъд доброто и злото", в който съм убит от моряци на кораб", добавя.

Макс фон Сюдов бил атеист

"Най-великата история, разказвана някога" на Джордж Стивънс, 1965 г. е номиниран за пет Оскара. Известният актьор Макс фон Сюдов е в главната роля и представя Спасителя като благороден, скърбящ и мистичен аскет. Участват звезди от ранга на Джон Уейн, Чарлтън Хестън, и Анджела Лансбъри. Сидни Поатие играе Симон Киринейски, който помага на Иисус Христос да носи кръста си към Голгота.

Стивънс снима филма в южните щати на Америка - Аризона, Калифорния, Невада и Юта. Долината на смъртта в Калифорния е пустинята, в която Иисус пости. "Исках да имам грандиозен фон около Христос, но Светите земи нямат пейзажа, който предлага американския юг. "Знам, че Колорадо не е Йордания, нито е Южна Юта е Палестина. Но нашето намерение беше да придадем романтика на пейзажа, а това можеше да стане най-добре тук", обяснява решението си режисьорът.

По време на снимките първата снежна буря, която връхлетя Аризона от десетилетия, погребала целия декор на Йерусалим. Целият екип, и актьорите, и продуцентът и режисьорът Джордж Стивънс, излезли с лопати за сняг, колички, булдозери, за да разчистят снимачната площадка. Точно когато свършили, отново завалял сняг, дори по-силен от преди. Продукцията се премества в "Desilu Studios" в Холивуд.

Актьорът Тели Савалас си обръсва главата за ролята си на Пилат Понтийски и остава с тази прическа до края на живота си.

Продуцентът и режисьор Джордж Стивънс е карал Джон Уейн, който играе стотник, присъстващ на Разпъването да повтаря единствената си реплика: "Наистина, този човек беше Синът на Бога" докато го направи с повече емоция и чувство на страхопочитание. Така Уейн променил репликата на: "Оу, наистина този човек беше Синът на Бог".

Макс фон Сюдов каза, че най-трудната част от играта на Христос били а очакванията, които хората имали от него - да бъде в ролята си през цялото време. Той не можел да пуши между кадрите, да пие питие след работа или да бъде нежен със съпругата си. Той бил познат като атеист, но с годините се смята, че е променил възгледите си и подобно на Бергман, с когото си говорели на духовни теми, повярвал в отвъдния живот.

Всъщност това е американският филмов дебют на Макс фон Сюдов. Преди това той е бил популярен шведски актьор, който се появява във филмите на Ингмар Бергман като "Седмият печат" (1957), "Поляната с дивите ягоди" (1957), "Jungfrukälla4n (1960) и "Смътно като в огледало" (1961).

Продуцентът и режисьор Джордж Стивънс искал е неизвестен актьор, свободен от светски и неприлични асоциации в съзнанието на публиката.

Това е последният филм на оператора Уилям С. Мелър. Той получил сърдечен удар, припаднал и починал на снимачната площадка.

Филмът излиза на Великден през 1965 г. с продължителност от три часа и четиридесет и пет минути, което го прави един от най-дългите филми на всички времена.