Дали един ден някой ще пее за него?
Кендрик Ламар се превърна в гласът на едно поколение
"Кой си е мислил, че eдин от най-добрите рапъри ще бъде случаен човек?"
Понякога животът предлага неочаквани изненади. Никой не може да предвиди къде ще го отведе пътя му. Мечтата за славата движи хората напред, но не всички успяват да стигнат до нея. Всичко това се отнася в пълна степен до музиканти, тръгнали от социалните низини и достигнали до върха на успеха. Ето един пример в защита на тази теза...
В много отношения Кендрик Ламар е наследник на рапа и един от най-известните музиканти в света. А разказите му за глада и копнежа, за които пее, предизвикват отзвук на песните му в общности, далеч надхвърлящи неговите собствени. Възхваляван наред с Jay-Z, Nas, Tupac и Biggie, той може да се похвали с факта, че масата го възприема и като социално осъзнат изпълнител. Говори за политическия климат в Америка и смята, че страната "ще оцелее, след като осъзнае положението, в което се намира и изпитанията, пред които е изправена". Способността на Ламар да влезе под кожата на своята общност е свръхспособност. Това са нюансираните детайли, които се крият зад животи, които често се губят в статистиката...
"Те не са като нас"
Със сигурност можем да кажем, че Кендрик притежава артистичността, креативността, готовността за поемане на риск и безмилостните иновации. Самият той определя своята личност като такава, която винаги се замисля през какво ли е преминал даден човек, за да стигне дотук.
"Винаги ме интересувам как са попаднали в определена ситуация и как са излезли от нея. В това е красотата, в това е несъвършенството - никой няма съвършен живот и няма истории, които да са съвършени. Ако ми кажете, че сте стигнали от точка А до точка Б за пет минути или за пет години, това не е интригуващо за мен. Искам да знам какво е било болезнено, искам да знам какво те е накарало да се развиеш като личност, като човешко същество, през какво си преминал, защото мога да се поуча от твоя опит, а също и да го предам на следващото поколение... Това е красотата за мен."
Кендрик е от рапърите, които знаят коя песен ще е тотален хит или тотален боклук от самото начало. Все пак алтернативната история на Лос Анджелис е рап. От появата на NWA в края на 80-те години на миналия век с Ice Cube, Dr. Dre и Death Row Records през 90-те години със Snoop Dogg и Tupac рапът отдавна е инструментът, използван за изрисуване на маргинализираните истории и животи от Западното крайбрежие на Америка. И Ламар е тук, за да донапише историята.
"Какво прави един запис хит? Дали това е количеството стриймове, количеството продажби или количеството завъртания по радиото? Никой не може да обоснове кое е то, защото съм чувал стотици записи от квартала, които са били в кавички "хитове" и никога не са излизали и ден извън гетото."
Кендрик обитава онази сфера, в която различните стандарти за успех - доминиране в поп класациите и културна значимост, автентичност на улицата и световна слава - сякаш съвпадат. Откакто през 2012 г. издаде дебюта си Good Kid, M.A.A.D. City, той изгражда автобиографията си на определящ хип-хоп изпълнител на своето поколение, като същевременно предизвиква традиционните представи за това как трябва да изглежда най-великият рапър на Земята днес.
Той е изключително привлекателен артист, който не използва много социалните мрежи и разкрива малко за личния си живот. Той е духовен търсач и интелектуалец с монашеско поведение, чиято гледна точка обаче никога не се отдалечава твърде много от тази на тихото момче, родено като Кендрик Ламар Дъкуърт, израснало в Комптън, където става свидетел на убийство на 5-годишна възраст. Макар и малко да обсъжда личния си живот в интервюта, не е трудно да се сглоби свободна биография от музиката му. Тъй като е християнин, в творчеството му се срещат тежки религиозни теми, както и препратки към семейството му. Ламар е най-големият от пет деца. Родителите му се преместват на Запад от Чикаго малко преди той да се роди. А "Love", най-нежната песен в канона му, вероятно е за годеницата му Уитни Алфорд, с която се познават от гимназията.
Ламар е забелязан за първи път още като ученик, когато местен предприемач на име Антъни Тифит го избира за своята новосъздадена звукозаписна компания. Кендрик, заедно с триото Schoolboy Q, Ab-Soul и Jay Rock се настаняват в обща квартира, където прекарват години в уъркшопи и продуциране на микстейпове под свободния групов псевдоним Black Hippy. Ламар, който първоначално се подвизава като K-Dot, започва да предизвиква интерес, когато през 2009 г. се връща към сегашното си име. "Когато спрях да се казвам K-Dot, мисля, че това беше моментът, в който наистина намерих своя глас. В началото наистина исках да бъда подписан. Светът можеше да получи Кендрик Ламар две-три години по-рано, ако се бях придържал към сценария и бях продължил да се развивам."
За разлика от много други звездни рапъри от неговия калибър, Ламар не просто чака продуцентът да му предостави бийт, върху който да римува. Работейки в тясно сътрудничество с няколко ключови фигури, които са били с него почти през цялата му кариера, той участва в музиката си от началото до края.
"За мен времето преди да записвам е 70% за формулиране на идеи в съзнанието ми и 30% просто за събиране на звуци и създаване на музика още преди да вляза в студиото. След това трябва да разбера от какъв ъгъл ще атакувам и как ще го възприеме слушателят. Това са идеите, за които постоянно мислиш. Така че всичко започва първо от мен, от моите мисли."
По негови думи се е случвало в продължение на години да прави песен. И благодарение на тази упоритост е станал по-взискателен и авантюристичен, тъй като е имал възможност наистина да живее в студиото. "В ранните си години се занимавах само с рапиране. Нищо друго не ме интересуваше. Но когато навлезеш в света на писането на песни и създаването на универсален материал, трябва да си практичен и да познаваш различните звуци и честоти, какво кара хората да се движат, кои мелодии ти остават, да вземеш по-високите и по-ниските октави и да се научиш как да ги преплетеш в определена честота, как да манипулираш звука в своя полза. Вероятно нямаше да се занимавам с музика, ако не можех да намеря неща, които да ме предизвикат. Не е задължително просто да чувате музиката - вие я виждате. Чуваш историите. Чуваш интермедиите. Чуваш куките и как различните неща се преплитат. Винаги внасям някаква концептуална идея в музиката си, независимо дали е голяма."
Името му вече е популярно.
Барак Обама нарече песента от 2015 г. "How Much a Dollar Cost" любимата си песен на годината. Dre се качи на една сцена, за да изпее дис трака, който Ламар направи в чест на Drake, Леброн Джеймс отдели време да похвали "Damn" на пресконференция минути след като отбеляза троен дубъл в плейофите на НБА. А кметицата на Комптън му връчи ключа на града.
Кендрик е доказателство, че не е необходимо да имаш постоянно присъствие в социалните мрежи, за да бъдеш обичан и разпознаваем. Достатъчно е само това, което правиш, да бъде изпълнено с много любов към другите. Те да я усетят и да я последват. А дали един ден някой ще пее за него?