17-11-2017 20-11-2018

Данчо Караджов: За 45 г. "Сигнал" трансформира няколко поколения почитатели

Певецът разказа какъв е бил пътят на групата, която през пролетта на 1978 г. се отделя от популярния състав "Златни струни"

09:17 | 1 септември 2023 | Редактор: Яница Христова / БТА 18 1540 Снимка: Христо Стефанов/БТА

"Ние се гордеем с този факт, че след 45 години трансформирахме поколения наши почитатели", каза пред БТА музикантът и един от основателите на легендарната рок група "Сигнал" Йордан Караджов. Снощи четвъртият фестивален ден на "Празниците на изкуствата "Аполония" бе закрит с техен концерт по повод 45 години от създаването на състава.

LIFE представя...

"Тези, които посещават нашите концерти, не попадат случайно в залата - напротив, идват с готова концепция по отношение на нашия репертоар и изпяват всички песни", допълни музикантът. Според него, когато един изпълнител стане на дадена възраст, обикновено публиката в България започва да иска нещо ново. "Но за наше голямо щастие, при "Сигнал" не се случи такова нещо", коментира Караджов.

Пред БТА вокалът на "Сигнал" разказа какъв е бил пътят на групата, която през пролетта на 1978 г. се отделя от популярния състав "Златни струни". През лятото същата година излиза първата им песен - "Любов", която стига до предаването "Музикална стълбица". "Това беше много, много щастливо събитие за "Сигнал", защото излетяхме с ракетен старт нагоре", каза Караджов.

Музикантът коментира още развитието българския рок днес, както и любовта към китарите, които от десетилетия колекционира.

Г-н Караджов, как стартирахте с група "Сигнал" в края на 70-те години на миналия век?

- Ние произлизаме от една легендарна българска рок група - "Златни струни". За съжаления я разбихме през пролетта на 1978 г. и решихме да направим нова банда, без да знаем какво ще се случи на практика. Отделихме се трима души от "Златни струни" - Христо Ламбрев - пиано, Румен Спасов - бас, и аз. Тогава в "Златни струни" бях също така основен певец и акустична китара.

Снимка: Христо Стефанов/БТА

За наша огромна радост, първата песен, която направихме - "Любов", през лятото на 1978 г., беше нашият щастлив прощъпалник. Данчо Георгиев за първи път ни пусна по "Музикална стълбица". Това беше много, много щастливо събитие за "Сигнал", защото излетяхме с ракетен старт нагоре. След това се заредиха хитове като "Може би", "Вятър", "Мина и Лора", "Каскадьори", в последствие "Зелени сигнали", "Лодка ли е любовта", "Да те жадувам" и така, та до ден днешен.

Безкрайно щастливи бяхме от факта, че, отделяйки се от една много популярна група, застъпихме това с началото на "Сигнал".

Как се промени групата за 45 години?

- В основни линии не е променена чак толкова. Сменихме двама от основните музиканти, с които направихме групата - през 1991 г. Румен Спасов напусна, а през 2002 г. - Христо Ламбрев. Но ето, че до ден днешен продължаваме да работим. Да не звучи претенциозно, но се радваме на огромен успех.

Снимка: Христо Стефанов/БТА

Тези, които посещават нашите концерти, не попадат случайно в залата - напротив, идват с готова концепция по отношение на нашия репертоар и изпяват всички песни. Ние се гордеем с този факт, че след 45 години трансформирахме поколения наши почитатели. Което не е толкова характерно за българите като цяло - по отношение на това, че когато един изпълнител стане на дадена възраст, те искат нещо ново. Но за наше голямо щастие, при "Сигнал" не се случи такова нещо.

Какво е Вашето впечатление - как се развива българската рок музика?

- За съжаление, не много добре.

Не много добре, защото от старите банди, от нашето поколение, може би всъщност само ние останахме. Има една-две групи от средното поколение - да речем Б.Т.Р., но след това няма никой, за съжаление. Или ако има, те са ъндърграунд групи, които свирят по разни мазета, малки читалища, салончета и т.н. Пеят само на английски, което е убийствена грешка, защото в България, да не казвам, че е препоръчително, но е задължително да пее един изпълнител на родния си език. Защото публиката това иска, а не да слуша някакъв псевдоанглийски. Иска от тези, които слуша, да чуе българска родна реч.

Затова казвам, че не е много добре с българския рок положението, но дай Господ, да се променят в положителен аспект нещата.

Снимка: Христо Стефанов/БТА

Доколкото разбрах, колекционирате китари?

- Да.

Бихте ли ни разказали повече за колекцията, натрупана до момента?

- Това е много интересен въпрос и ще отговоря с удоволствие.

Когато бях малък и започвах да се интересувам от китари, от рок музика, от The Beatles, от Rolling Stones, по стрелбищата на разни събори и панаири продаваха картички на разни групи, от които ние се учехме. Тези снимки аз си купувах и виждах например Кийт Ричардс от Rolling Stones или Джордж Харисън от The Beatles с какви китари свирят. Винаги съм си мечтал да имам подобен инструмент, на който те свирят. Когато получих тази възможност, и то най-вече финансова, започнах да изписвам техните модели от Щатите. Един мой много добър приятел и колега - музикант ми ги изпращаше тук, в България. И в порядъка на 40 китари, което ме прави много горд, защото все пак това определя по някакъв начин и любовта ми към този инструмент, а посредством този инструмент пък съм станал рок музикант.