17-11-2017 20-11-2018

Деведесетарските банди, които вдъхновяват новото поколение

"Новото е добре забравеното старо". Изненадани ли сме?

11:51 | 5 май 2024 | Редактор : Мария Иванова 5 3351 Снимка: Getty Images

"Новото е добре забравеното старо".

Music

Музикалният пазар изобилства от разнообразие. А то е подплатено от носталгията по миналото. Новото е всъщност версия на старото, по-модерна и атрактивна.

90-те години на миналия век са адски трудни за музиката, но не задължително по негативен начин. Появява се британският поп, грънджът се развива, хип-хоп сцената изпъква, иновациите в EDM-а обикалят клубовете и, разбира се, почти всеки си припява някоя песен на Spice Girls. Може да не е толкова ослепително дръзко като 80-те и може да се твърди, че никога не е достигнало главозамайващите комерсиални висоти на 2000, но 90-те години са също толкова звездно десетилетие по свой собствен начин, колкото и предходните, и следходните музикални години.

Освен това доминацията на алт рока доведе до успех на някои от най-добрите изпълнители в жанра.

Но докато най-големите от тези рок групи на 90-те като Oasis, Blur, Radiohead, Foo Fighters, Pearl Jam и т.н. успяха да използват инерцията си, за да се катапултират в още по-впечатляващи кариери през следващите години, някои за съжаление изчезнаха от радара. Едни се разпаднаха, други бяха сполетени от трагедия, а трети успяха да продължат да се развиват, да правят турнета и да записват и до днес. Едно е важно, всяка успя да бъде причислена към графата на най-добрите на едно от най-хубавите десетилетия в музиката.

Пънкът също. Наричан още пънк рок, се появява за първи път на сцената през 70-те години на миналия век. С течение на времето звученето се променя, а ъндърграунд сцената се слива с хеви метъла, за да създаде ерата на грънджа.

Същността на пънк рока произтича от това, че прави неочакваното и има музикалната свобода да навлезе в масовата популярност на музикалната сцена. Но през 90-те години на ХХ век започва да се смесва с поп музиката, за да даде път на групите да вземат превес, което виждаме в много от бандите днес.

Дерик Уибли, Франк Зуммо и Дейв Бакш от Sum 41

Снимка: Getty Images

И сега, почти 30 години след началото на една от иконичните за времето си Sum 41, които чуваме в много сериали, Дерик Уибли казва, че е изумен, че музиката му все още вдъхновява други изпълнители. Многократно награждаваната пънк група е създадена през 1996 г. и оттогава е продала повече от 15 милиона албума по целия свят. А дебютният им All Killer No Filler включва най-продавания им сингъл "Fatlip", който ги изстрелва в мейнстрийма.

Поводът да пишем за групите от "миналото", е че наскоро стана ясно, че именно една от тогава, Sum 41 отново се завръща, за да радва хората на "In Too Deep" ниво с нов албум. А самият Дерик споделя в интервю за ВВС: "Новият ни албум не беше планиран. Не е като да не си мисля, че може да ни е последният, но нека видим."

В този ред на мисли, завръща ли пънкът от 90-те?

Поколението Z потвърждава. Според музикантите днес изпълнителите от Green Day, Nirvana, Oasis и Sum 41 са оказали огромно влияние върху кариерата им. А вдъхновението от тези групи "държи новата музика да върви напред".

Самият Дерик казва, че "винаги се изненадва, когато чува това" от феновете и другите артисти. "Понякога наистина не вярвам, но мисля, че е интересно. Харесва ми, че в момента има много пънк рок групи или поп пънк." И не само: "А и младите ги развиват."

Впрочем Дерик и компания не са били по-различни от сегашните тийнове. Той е само на 16, когато създава Sum 41, а сега някои хора откриват музиката му на същата възраст, на която е бил той тогава. В новата си песен "Waiting On A Twist Of Fate" групата споменава собствените си вдъхновения, като се покланя на Green Day и The Ramones.

Сега, на 44 години, Дерик казва, че индустрията се е променила драстично, откакто те са започнали. "Преди имахме MTV, което беше голямо. Това беше един от най-големите двигатели за популяризиране на музика, уви, вече го няма", казва той.

Групата се надява да остане актуална и през следващата година, за която не обещава, че още ще е в пълен състав. Според Дерик винаги е ставало дума за музиката, а не за славата. "Винаги сме правили това, което правим, защото го обичаме".

Мислейки за наследството, оставено от музиката им, той казва, че тя "винаги намира своя път". "Добрата музика винаги живее. Така че или сме написали добри песни, които ще издържат проверката на времето, или не."

Е, в края на краищата, отново стигаме до основното: "Новото е добре забравеното старо". Изненадани ли сме? По-скоро не.

Остава ни единствено да се наслаждаваме на музика, която е заслужила своето място в световната поп култура. А дали новата музика, която е реплика на старата, ще има свое постоянно присъствие, предстои да разберем...

ИЗБРАНО