Джеймс Нортън е в ролята на викария детектив Сидни в сериала "Гранчестър" по Epic Drama, но е известен и с участията си в "Little Women", "McMafia", "Nowhere Special" и "Happy Valley", а за европейската аудитория на канала - и в "Процесът срещу Кристин Кийлър".

Името му и до момента се спряга за евентуален нов агент 007, макар че роденият на 18 юли 1985 г. британец, когото някои определят като Клайв Оуен на това поколение, сам е казвал, че "този слух е много ласкателен", но "в него няма нищо вярно, освен ако журналистите не знаят нещо повече от мен".

Снимка: Getty Images

За самия Джеймс теологията не е чужда - изучава я в Кеймбридж в колежанските си години. Тогава, обаче, започва да се увлича повече по театър, което не е по вкуса на учителите му, и все пак теологията му помага много да спечели ролята в "Гранчестър", когато се явява на прослушването.

На Нортън също му доставя удоволствие да изпълнява сам някои от каскадите по време на снимките, например когато се впуска в горяща къща, за да спаси жена. Това, което му харесва най-много, обаче, е да играе "счупен герой", който пие доста и не може да се изправи срещу демоните си от войната. 

От Epic Drama предоставиха на Life.bg интервю с актьора.

Разкажете интересна история по време на снимки.

В една от сериите, героят ми Сидни спасява жена от горяща къща и ми позволиха да направя аз тази каскада, което се оказа толкова забавно.

Снимка: Epic Drama

Бях по пижама и тичах през горящ коридор и почувствах ситуацията много истинска. Момчетата от специалните ефекти са невероятни. Те бяха там няколко дни предварително, за да подготвят сградата за тези сцени.

Беше изумително, защото се върнахме на следващия ден и стаята, която беше черна и овъглена с отломки навсякъде, беше напълно в ред, поправена и почистена.

Сидни е мъж, който се бие през Втората световна война, харесва джаз, пие твърде много, привлича вниманието на жените, а при всичко това е викарий на село в Кеймбриджшир. Как ви струва?

Той се справя със същите изпитания и премеждия, с които младите мъже и жени трябва да се справят. Но в крайна сметка Сидни се опитва да постъпва правилно.

Всички си мислят, че той се е измъкнал без да се бие във войната или е бил свещеник в армията. Но Сидни е отнел човешки живот и носи кръста си.

Като много от онези смели мъже, той е герой, от една страна, но от друга, е платил огромна цена - пиянството и проблемните му романси.

Фактът, че той е викарий, не му пречи да проявява и характерните за млад мъж изкушения. Ако не друго, това прави всички тези изпитания, препятствия, взаимоотношения, травми и изкушения, по-остри.

Вие самият сте получил образование в колежа "Ампълфорт" в Северен Йоркшир, който се управлява от бенедиктински монаси. И сте продължил да учите теология в Кеймбриджкия университет.

Това беше щастливо съвпадение със сериала. Докато бях в Ампълфорт, бях очарован от религията от академична гледна точка и в резултат на това изучавах теология. Половината ми състуденти в Кеймбридж го изучаваха от вяра, за да бъдат ръкоположени, аз бях в другата половина, на които ни беше интересно да попиваме знания по темата. 

След като пътувах по света и прекарах много време в Непал и Индия, логично беше дипломата ми да се основава предимно на индуизма и будизма. Така че всъщност не се занимавах много с християнска теология.

Когато бях в Кеймбридж, се занимавах повече с театър, отколкото с теология, за голямо раздразнение на моя професор и ръководител. И след това направих пълен обратен завой и се отдадох на театъра, който винаги съм обичал, още от дете.

Снимка: Epic Drama

Как се стигна до прослушване за ролята?

Изглежда сякаш е имало Божествена намеса, свързана с тази история. Но не, за съжаление беше много светско. Ролята дойде по обичайния начин, моят агент ми уреди прослушване. 

Но това беше много любопитно съвпадение, понеже като човек, завършил теология в Кеймбридж, се представих "професионално" на кастинга. Беше страхотен начален гамбит! Наостриха уши когато им казах.

"Гранчестър" е много различна роля от последната ви поява в телевизионна драма, като убиеца психопат Томи Лий Ройс в "Happy Valley" на BBC1.

Сидни е добър човек. Той вижда света основно като добро място. Което е напълно противоположно на Томи, за когото е много враждебно място.

Бях предупреден, че ще може да ме бият с чанти по главата, но ми се размина. Може би защото снимах "Гранчестър", когато "Happy Valley" беше на екран, така че всъщност не се появявах много на публични места.

Докато снимахме "Гранчестър" от време на време виждах хора, които ме гледаха, мислейки си: "Къде съм го виждал преди?". След това радостно отбелязваха: "Ти си психопатът!". 

Бях толкова благословен да премина от "Happy Valley" в "Гранчестър", защото героите ми са много различни, но и двамата плътни образи, във взаимоотношения и ситуации, които всички можем да съпреживеем.

Сидни е от правилната страна на закона и е човек, на когото хората имат доверие. Така че, когато подозира, че може да е извършено убийство, той тръгва към полицейското управление в Кеймбридж. Там той среща първоначално пренебрежителния инспектор Джорди Кийтинг, изигран от Робсън Грийн. Какво ще кажете за това?

Те са противоположности - като тебешир и сирене. И двамата са доста предпазливи един към друг в началото. Но след това много бързо осъзнават, че са си полезни един на друг.

Снимка: Epic Drama

Накрая между тях се създава приятелство и те стават близки другари, пият бира и играят табла в кръчмата, което беше забавно да се снима. Робсън не знаеше как се играе табла и това много ме забавляваше! Така че той изпита голямо удоволствие, и истинско, когато каза като Джорди Кийтинг: "Спечелих!".

Робсън е толкова мил човек! Знаехме, че сериалът изисква наистина добра химия между нас.

Снимка: Epic Drama

Началната сцена на "Гранчестър" показва Сидни и приятелката му Аманда (Морвен Кристи) да се гмуркат в река Кам.

Снимахме това през април и беше доста хладно. Но ми хареса, защото обичам дивото плуване. Обичам да плувам в езера, езера и реки.

Така че бях наистина запален. Но поради застраховката не ми беше позволено да направя гмуркането на Сидни в реката. Това е дубльор. Не можах да се наситя на снимките в реката и това е страхотно начало на сериала.

Снимка: Epic Drama

Младата немска вдовица на име Хилдегард (Фелин Роган) също присъства в живота на Сидни.

Определено има искра между тях, когато тя се появи. Сидни осъзнава, че Хилдегард е много различна като енергия и човек от Аманда. Но също така, това е много добре за него. Тя го успокоява.

Мисля, че нашата сценаристка Дейзи Кулам възнамеряваше публиката да бъде разделена. Да има лагер на Аманда и лагер на Хилдегард. Да дискутират с коя да бъде Сидни. 

Сидни е викарий, който пие уиски, а не шери.

Като актьор четеш това и просто си мислиш: "Това е фантастично". Със своето уиски, джаз и жени той е просто нормален човек със свободен дух. Пиенето е тъжно, защото е зависимост, но също така разказва индиректно страхотна история за него.

Сидни има недостатъци. Той често излиза от правата линия. Съществува убеждението, че хората, които са много религиозни, са невероятно чисти и перфектни. А всъщност това изобщо не е така.

Снимка: Epic Drama

"Гранчестър" е много повече от стандартна поредица за убийства, защото не бяга от проблемите на периода, за който се разказва, които са актуални и днес. Например, историята за евтаназията.

Това е време, и когато хомосексуалността все още е била незаконна. Пращали са за това в затвора. Хубаво е да напомним на хората, че и доскоро имаше такива предразсъдъци, както и докъде сме стигнали и колко положително е това.

Също така убийствата, по принцип, а и в сериала, никога не са безсмислени. Те са убийства от страст, любов, загуба или ревност. Гледате истории за хора и животи във време, когато смъртното наказание и обесването все още са били в сила.

Снимали сте в истинското село Гранчестър, включително енорийската църква "Св. Андрей и Св. Мария", беше ли ви приятно?

Гранчестър е красив, без да е кокетен. Запазен е в този си период и е прекрасен, и причудлив. Дните, в които успяхме да снимаме там, бяха много специални. Прекрасно беше, че имахме връзка със селото и хората, които живеят там. Това беше много здрава и щастлива връзка. Те видяха колко е вълнуващо да има снимачен екип и ние бяхме много благодарни, че бяха толкова гостоприемни.

Имаше една дама на име Пат, на която много й харесваше да сме там. Тя каза, че това е най-вълнуващото нещо, което й се е случвало от години.

Всички бяхме инжектирани с вълнение и енергия.

В края на снимките имахме мач по крикет - нашия екип срещу местните жители. Никой от нас не беше играл крикет от години. Последният път, когато взех бухалка за крикет, беше, когато бях на 13. Но в крайна сметка станах голмайстор. Много ми хареса този мач по крикет. Беше страхотно забавление и отново добър пример за това как се разбирахме толкова добре. И след това всички отидохме в кръчмата.

По време на снимките на проповедите на Сидни, усетихте ли Божието присъствие?

Беше специално. Независимо дали си вярващ или не. По принцип във всеки храм можете да усетите чувството на благоговение.

След като обличах одеждите на свещеник, усещах всичко по-различно, въздухът се променяше, наелектризираше се. А и хората на службите бяха местните жители, така че половината бяха статисти, другите истински хора от Гранчестър. Те се вълнуваха истински. Поне до 17-та серия!

Бившият архиепископ на Кентърбъри Роуън Уилямс е имал проповед в енорийската църква седмица преди снимките на "Гранчестър" да започнат.

Чух, че ни е дал благословията си. Така че може би трябва да благодарим на Роуън Уилямс, че заснемането на целия филм беше толкова хармонично.

Посещението му съвпадна с пенсионирането на истинския свещеник на Гранчестър Стюарт Мюс, който навърши 70 години.

Тъкмо се пенсионираше, докато снимахме. Така че много от местните ме питаха, полусериозно, дали бих обмислил да поема ролята наистина.

И аз, полусериозно, си помислих: "Може би бих могъл!". Ако с актьорството ми нещо се прецака.