17-11-2017 20-11-2018

Елтън Джон на 75: Човекът, който промени музиката

През цялата си кариера Джон демонстрира изключителен талант да асимилира и съчетава различни поп и рок стилове

07:31 | 26 март 2022 | Редактор : Мария Георгиева 36 3824 Снимка: Getty Images

Елтън Джон е един от най-известните изпълнители на всички времена. Неговият завладяващ личен живот и прочутата му над 50-годишна кариера са обект на биографичния филм "Рокетмен". Но дори и да има високобюджетен филм, който да разкаже историята на живота му, вероятно има много неща, които все още не знаете за него.

Роди се звезда

Той може и да е роден като велик музикант, но не е роден като "Елтън Джон". Истинското му име е Реджиналд Дуайт, което само по себе си не е лошо име, но определено не звучи подходящо за сцената, както искал изпълнителят, станал известен със своята екстравагантност. Въпреки че не са го кръстили по начин, който да му хареса особено, родителите на Елтън определено са отговорни за ранната му любов към музиката. Баща му свири на тромпет като професионален музикант, а майка му и баща му обичат да купуват купища рокендрол плочи, включително албуми на Елвис.

Джон има трудни отношения с баща си Стенли Дуайт, който е служител на Кралските военновъздушни сили. Родителите му се развеждат, когато е тийнейджър и той и баща му влизат в конфликт относно бъдещето му. Джон, запленен от звуците на ранния рокендрол, иска да направи кариера в поп музиката. За ужас на своя родител, бъдещата звезда напуска училище на 17 години, за да последва мечтата си. Започва да свири с група, наречена "Bluesology", и създава сценичния си псевдоним от имената на двама членове на групата.

През 1967 г. отговаря на обява за автор на песни за "Liberty Records". Получава работата и скоро си партнира с текстописеца Бърни Таупин. На следващата година дуетът преминава към лейбъла DJM, където пише песни за други изпълнители.

Embed from Getty Images

Уникалното съчетание на поп и рок стиловете на Елтън Джон го превръща в една от най-големите музикални икони на XX век. Издава първия си самостоятелен американски албум през 1970 г., който го превръща в огромна международна звезда. Някои от хитовете му, оглавили класациите, включват "Crocodile Rock", "Philadelphia Freedom" и "Candle in the Wind". Той постига успех и на Бродуей, композирайки музиката за "Били Елиът" (2008 г.), който печели 10 награди "Тони". През 1994 г. е приет в Залата на славата на рокендрола.

Певецът е постигнал много успехи в живота си, включително държи рекорда за най-продаван сингъл на всички времена в Обединеното кралство и САЩ. Песента "Candle in the Wind 1997" е продадена в над 33 милиона копия по целия свят. Този успех обаче е резултат от огромна трагедия. Парчето всъщност е повторен запис на "Candle in the Wind", която Джон и дългогодишният му текстописец Бърни Таупин пишат за Мерилин Монро. Джон я презаписва като добавя в заглавието годината, в която принцеса Даяна умира в автомобилна катастрофа, отдавайки ѝ чест. Той и съпругата на принц Чарлз бяха приятели, а приходите от продажбите на сингъла отиват за благотворителните каузи на лейди Ди.

Embed from Getty Images

През цялата си кариера Джон демонстрира изключителен талант да асимилира и съчетава различни поп и рок стилове в едно задвижващо, рационализирано звучене, което е екстровертно, енергично и донякъде безлично. Записите му са сред първите, в които електрическата китара и акустичното пиано се хомогенизират със синтезирани инструменти. Вокалният му стил с южняшки акцент и госпел влияния е силно повлиян от американската музика, както и пианизмът му - богато украсен, с госпел привкус, разработен в стила на Литъл Ричард и Джери Лий Луис. Първият му американски хит, "Your Song", през 1970 г., е любовна балада, която съчетава интроспективното настроение на певците и композиторите от епохата с по-традиционно поп майсторство. В началото на 70-те години записите му отдават почит на кънтри рок и фолк рок образци като The Band и Crosby, Stills and Nash.

До 1973 г. той е един от най-продаваните поп изпълнители в света, демонстриращ и по-големи музикални амбиции в творби като "Burn Down the Mission" в Tumbleweed Connection и "Funeral for a Friend/Love Lies Bleeding" в Goodbye Yellow Brick Road. Други забележителни песни от този период са "Rocket Man" в Honky Château и "Don't Let the Sun Go Down on Me" в Caribou.

Embed from Getty Images

От 1976 г. с албума "Blue Moves" рок влиянията му стават по-слабо изразени и се появява по-църковен английски поп стил в балади като "Sorry Seems to Be the Hardest Word". В края на 70-те и 80-те години на ХХ век, когато експериментира с други сътрудници, музиката му губи част от свежестта си и популярността му малко спада, но той остава изключително популярен изпълнител. През 90-те години на ХХ век Джон е първата поп звезда от мъжки пол, която обявява своята хомосексуалност, без да претърпи забележими щети в кариерата си.

Заедно с текстописеца Тим Райс той пише песни и за анимацията "Цар Лъв", а "Can You Feel the Love Tonight" печели Оскар за най-добра оригинална песен. Филмът е адаптиран в мюзикъл на Бродуей през 1997 г.

Embed from Getty Images

Джон продължава да издава записи, сред които "Peachtree Road", "The Union" и "Wonderful Crazy Night". Той също така допринася за звукозаписите на анимационните филми "Пътят към Елдорадо" и "Гномео и Жулиета". През 2018 г. започва обявеното от него последно турне, което е планирано да продължи три години. През това време излиза лентата "Rocketman", базирана на живота му. Джон и Таупин написват сингъла "(I'm Gonna) Love Me Again" за биографичната продукцип и той печели "Оскар" за най-добра оригинална песен.

Embed from Getty Images

Един от най-емблематичните елементи на сценичното присъствие на Елтън Джон са неговите очила. Обикновено са толкова необичайни, колкото и тоалетите му, и се говори, че той има над хиляда различни чифта. Въпреки това, когато е започнал да ги носи, всъщност не се е нуждаел от корекция на зрението. Първоначално Джон започва да ги носи като аксесоар, защото като тийнейджър иска да прилича повече на Бъди Холи. По ирония на съдбата, след като толкова много години ги е използвал, в крайна сметка е започнал да не може да вижда без тях. За щастие, те са се превърнали в такава неразделна част от имиджа му, че това няма значение.

Друг любопитен факт за него е, че е хоспитализиран след свръхдоза наркотици. Тъмната страна на стремителния му възход към международната слава е зависимостта на Джон от наркотици и алкохол, за да се справи със стреса от популярността си и турнетата. Тя достига своя връх през 1975 г., когато той е хоспитализиран след свръхдоза кокаин. За щастие успява да преодолее зависимостта си и от години е чист. Той е предложил подкрепа на някои други свои известни приятели в борбата им със зависимостта, включително на Еминем, който казва: "Потърсих го и му казах: "Виж, преминавам през проблем и имам нужда от твоя съвет".

ИЗБРАНО