Ще мине много, много време, преди да видим друг композитор и изпълнител като Елтън Джон, писа Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
Британският пианист и певец, създал част от най-запомнящата се музика в историята на поп рока, песни, вплели се в колективната ДНК на човечеството, приключва над 50-годишната си кариера с прощално турне. Песните му са както наглед доста обикновени, като четирите акорда на "Crocodile Rock", така и поразително сложни като 11-минутния опус "Funeral For A Friend/Love Lies Bleeding''. Но сега, когато кариерата му почти приключва, надявам се няма да възразите да кажа колко прекрасно бе да се радваме на Елтън Джон по радиостанциите още от края на 60-те години на миналия век, пише авторът на материала на "Асошиейтед прес" Уейн Пари.
Артистът, роден преди 75 години като Реджиналд Кенет Дуайт, започна финалната част от северноамериканското си прощално турне в петък вечер в Ситизънс Банк парк във Филаделфия. И в тази вечер той усети любовта на публиката.
"Америка ме направи прочут и няма да мога да се отблагодаря напълно на тази страна", каза той на публиката. "Благодаря за лоялността, за любовта, за нежността, която ми показахте".
Елтън Джон е продал повече от 300 милиона записа по света, изнесъл е над 4000 концерта в 80 страни, записал е някои от най-продаваните сингли за всички времена. Преработката му от 1997 г. на "Candle In The Wind" в памет на принцеса Даяна е с над 33 милиона продадени екземпляра. Сър Елтън (той получи званието през 1998 г.) е постигнал над 70 хита в топ 40, девет негови песни са били на върха на класациите, седем албума са били номер едно в чартовете в периода 1972 г. - 1975 г., отстъпвайки единствено на "Бийтълс".
Носител е на пет награди "Грами", на награда "Тони" за "Аида". Неговата "Can You Feel The Love Tonight'' от филма "Цар Лъв" пеят и слушат милиони деца по света и ще забавлява и бъдещите поколения малчугани.
Вече са минало дръзките му костюми и екстравагантни очила от началото на 70-те години - той се е обличал като Патока Доналд, Статуята на свободата, Мини Маус. На сцената във Филаделфия той се появи в бял смокинг с черни ревери, с блестящи розови очила и пристъпваше някак колебливо към бляскавото си черно пиано, за да открие с веднага разпознатите първи акорди на "Bennie And The Jets''.
Последва изпълнение на "Philadelphia Freedom'', която той посвети на публиката на града - "един от най-страхотните градове, в които някога съм свирил''. Това бе неговият 52-и концерт във Филаделфия, известен като Града на братската любов.
По време на концерта Джон редуваше хитовете си в палитрата от музикални стилове и жанрове. Госпълът, повлиял силно ранните му творби, присъства в изпълненията на "Border Song'' и "Take Me To The Pilot''. Изпълнителят демонстрира мощните си балади с "Don't Let The Sun Go Down On Me'' и "Someone Saved My Life Tonight''. А когато дългогодишният му китарист Дейви Джонстън се появи с V-образна китара, дойде време за рок с най-ярката рок песен на Джон "Saturday Night's Alright For Fighting'' и с дръзкия химн "The Bitch Is Back'' - Елтън до мозъка на костите.
Елтън Джон се въздържаше от прочутия си фалцет - предстоят му още сто концерта от световното прощално турне, което е цяла година и той с времето се е научил да пази гласа си, без да жертва стила и автентичността си.
Публиката обаче с радост добавяше фалцета вместо него, всички пееха в хор "ла-ла-ла" на "Crocodile Rock''. Звездата избегна сърцераздирателни парчета като "Sorry Seems To Be The Hardest Word'' и разтърсващата "The Last Song'' за сбогуването между баща и син, умиращ от СПИН, в полза на приповдигнатото, празнично настроение.
Преди заключителното изпълнение на "Goodbye Yellow Brick Road'', Елтън се доближи до финала на прощалното си турне с думите: "Наистина очаквам с нетърпение да прекарам остатъка от живота си с децата и съпруга си. Грижете се за себе си. Обичайте се".
Съвършен шоумен до самия край на спектакъла, Елтън завърши изпълнението на песента и бе издигнат към небето от хидравличен асансьор към отвор в тухлена стена над сцената, който го погълна и се затвори. Елтън Джон скоро ще слезе от сцената, но слава Богу, че музиката му живее, завършва авторът от Асошиейтед прес.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}