Рок легендата Пол Стенли, когото феновете обикновено виждат с "фул фейс" грим, сподели рядка снимка без макиаж, на която се наслаждава на времето си с 11-годишната си дъщеря Емили, пише Page Six.

"Семейна ваканция! Моята красива Емили озарява деня още повече!" - сподели 71-годишният изпълнител на "Detroit Rock City" в Twitter във вторник.

На сладкия кадър Стенли е застанал зад дъщеря си, докато се наслаждават на слънчевите лъчи.

Феновете отговориха позитивно, като много от тях изразиха мнението си за естествения вид на артиста - драстична промяна от характерния му грим за изпълненията на Starchild, състоящ се от черна, бяла и червена боя за лице.

"Какво красиво момиче! Изглежда, че се наслаждавате на заслужена почивка заедно! Толкова съм щастлива за вас, Пол!", написа една от почитателките му, а друга добави: "Красива снимка! Тя прилича точно на баща си!"

Друга фенка пък развълнувано коментира: "Каква прекрасна снимка на баща и красивата му дъщеря. Току-що показах на съпруга си и той каза за Пол: "Уау, изглежда наистина, наистина добре".

"И двамата изглеждате прекрасно. Усмивки, щастие, любов и уважение. Обичам ви завинаги!" - гласеше друг коментар в Туитър.

Емили е най-малкото от четирите деца на Стенли, който има син, на име Колин и е на 16 г., от съпругата си Ерин Сътън, с която сключва брак през 2005 г.

Пол Стенли със съпругата си Ерин Сътън

Снимка: Getty Images

Освен тийнейджър на 16 китаристът има и син на 28 г. от бившата си съпруга Памела Боуен, за която е женен в периода от 1992 до 2001 г.

Макар че легендата обикновено не споделя много за семейния си живот преди време той откровено разказа как бащинството е променило възгледите му за живота.

"Преминах през доста голяма част от живота си, чудейки се за какво е той и ми се струваше, че в края на краищата може би не значи много, защото преминаваме през него (живота) и после ни няма", казва Стенли, който в момента е на турне с Джийн Симънс, Ерик Сингър и Томи Тайър, пред Forbes през 2018 г.

ие умираме само физически, защото сме продукт на поколенията преди нас и продължаваме да живеем в поколенията след нас. Децата, които създаваме, в крайна сметка са гласовете ни в бъдещето".

И заключи: "Дават ни празни листове, на които можем да напишем каквото си поискаме. Така че, каквото време вложим и каквито усилия положим, това и ще получим."