Георги Златарев: Най-трудните за убиване змейове са вътре в нас

Снимка: Пресияна Станилова

Георги Златарев: Най-трудните за убиване змейове са вътре в нас

Всичко, което се случва, е възможно най-доброто, макар да ни се струва гадост, казва актьорът

07:57 | 6 май 2022 | Автор : Боряна Колчагова 16 4178 Снимка: Пресияна Станилова

Актьорът Георги Златарев скача с онази лекота, дадена свише, от ефектен Хъмпти Дъмпти в пълен психар и обратно. Така е напоследък между сцената и малкия екран.

Талантът му се е разпрострял на три морета - кино, телевизия и най-много театър. Снимал е в чужди продукции с имена като Салма Хайек, Клер Форлани, Харви Кайтел, Мира Соровино, Дейвид Аркет, Стив Бушеми и много други. Беше Пчеларя в "Дяволското гърло", а после зрителите го видяха в "Отдел издривнае", "Порталът", сега в "Лъжите в нас".

Първият му спектакъл е в театър "Възраждане"- "Пепеляшка - със Стоянка Мутафова. Там и до днес той е верен жрец на Мелпомена. Играе в "Нощта на игуаната", "Защото на мама така й харесва", "Къщата на гнева" и други.

Цифром и словом има повече от 30 роли в киното и толкова в театъра.

За празника днес, Гергьовден, за уроците на живота и прелестите на театъра, разказва той пред Life.

Репетираш като "бесен" - значи ли че няма да празнуваш имен ден или ще е шумно на твоята улица?

В нашата професия сме свикнали да работим по празници - на именния ми ден със сигурност ще имам репетиция - на "Зимна приказка" от Шекспир, с режисьор Лилия Абаджиева. Още не са разпределени ролите и не зная кого ще играя.

Вечерта ще празнувам. На рождения ми ден, 18 май, също съм на работа - играем "Последната тайна на Фреди Меркюри" в "Joy station".

На кого си кръстен?

На брата на баба ми, който живееше с нас. Аз го наричах Гоге. Той беше учител по литература. Нямаше свое семейство и цялата му любов и грижа беше насочена към нас, особено към мен. Аз бях най-любимото му същество. Той беше човекът, който ме водеше насам-натам, занимаваше се с мен, понеже нашите имаха проблеми с властта тогава. И той беше човекът до нас, както и баба ми. Водеше ме на футболни мачове.

Кой отбор подкрепяхте?

"Левски"! И той, и баба ми бяха големи фенове. Аз обаче излязох най-незаинтересования в нашето семейство от футбол. Баба ми беше най-запаления левскар. Когато ме видеше, питаше: "Видя ли снощи "Левски" какво направиха?". Отвръщах: "Не, мамо Цвете, нямам представа. И тя: "Е, ти пък от нищо не се интересуваш!".

Щом не се интересувам от "Левски", значи от нищо.

Тя беше на 90 и кусур години и беше забравила почти всичко, но много добре помнеше всякакви подробности за отбора - кога с кого е играл, какъв е бил резултатът. Преживяваше го, когато губеха.

Със Салма Хайек в "Септември в Шираз"

Снимка: Личен архив

Салма Хайек те е наричала Джордж, а другите как, на галено?

Да, така е. В театъра ме наричат Джорджо. Още от времето преди да говоря италиански. Някак си така стана, не знам защо. От малък не харесвам да ми казват Гошко. Веднъж викаха майка ми в училище заради това. Учителката ми каза "Гошко", аз се направих, че не я чувам, тя пак: "Гошко", аз продължавах да се правя на разсеян. Дойде при мен и ме попита защо не й отговарям. И аз, с цялата си смешна надутост на годините ми тогава, заявих: "Мама мен ме е кръстила Георги".

Смело за годините и мястото.

Да, и при това го казах на току -що сменена учителка, до трети беше друга. И ситуацията беше - щом майка ти така те е кръстила, айде да дойде да поговорим.

Какви проблеми са имали вашите с властта?

Бяха ги затворили за няколко години и то през 80-те, когато уж не ставаха такива неща. После се оказа, че нямало защо. Просто някой решил, че моето семейство генерално е "кофти", понеже дядо ми е бил царски капел майстор навремето. До 89-а, два месеца, преди да падне социализма, нашите ги нямаше. Баща ми се занимаваше с производство на някакви неща и някой беше решил, че по този начин е нарушил закона. 4 години ги нямаше родителите ми. Година и половина нямахме представа къде е баща ми, не знаехме жив ли е. Шест месеца след като го прибраха, взеха и майка ми. Него го викнаха на разпит и се върна пет години по-късно. Когато отведоха майка ми, дойдоха уж обиск да правят и взеха видео касети, дори филми с Луи дьо Фюнес, за които нямаха причина да ги конфискуват. И майка ми не знаехме къде се намира. Бил съм на "много зрялата и сериозна" възраст 14 години. Сестра ми, която е по-голяма, баба ми и вуйчо Гоге, ме отгледаха тогава. Той издържа докато се върнаха нашите и буквално три месеца след като това, си отиде.

Една следователка казвала на майка ми, че ще я пречупи. Първите 6 месеца я държали на 200 гр вода на ден. Когато я видях беше отслабнала с 30 килограма. Беше едра жена, а стана кожа и кости.

Когато ги пуснаха, казаха, че всъщност нищо не са направили. А обвинението е било нещо от сорта - опит за провеждане на частна собственост в социалистическото общество.

Георги като бебе със семейството си

Снимка: Личен архив

Сигурно е било много вълнуващо когато са се прибрали?

Всъщност не. Върнах се една вечер от училище и видях, че баща ми е там. Просто седнах до него. Не ме заля нищо емоционално. През следващите седмици осъзнавах случващото се. Майка ми я бяха закарали в Сливенския затвор и отидохме да я вземем.

Това беше по време на комунизма и нямахме право да протестираме. Отидохме веднъж със сестра ми до Партийния дом, тя се опита да потърси информация, каза за мен, че съм малък, без родители и портиера й отвърна: "За деца, за които няма кой да се грижи има интернати, а за възрастни, които имат нещо против - има интерниране". Така че ми е много забавно някой когато каже колко е било хубаво през социализма.

В "Дяволското гърло"

Снимка: Владо Карамазов

Кое ти даваше упование в такъв тежък период?

Ти си поставен в тази ситуация. Нямаш избор, на сестра ми й беше по-тежко. Ние в училище казвахме, че нашите са в Съветския съюз, за да не питат много. Господ когато изпраща големи изпитания, изпраща и големите сили. Аз не бях споделил на никой приятел какво се случва. Бях си социален, усмихнат, никой не знаеше.

Съзнателно?

Да, не исках да споделям. В социализма всички живеехме доста наплашено.

На 18 май имаш и рожден, за този половин век и година, какво разбра и какво не още за живота?

Иска ми се да кажа нещо мъдро, но истината е, че никой не го е грижа особено за проблемите ти и решението зависи от теб. Бог праща изпитания, всичко се случва по най-добрия възможен начин и е възможно най-доброто за нас, каквато и гадост да е. Макар да не осъзнаваме това. Ние можехме да се изпълним със злоба и гняв дори към Бога, със сестра ми, но не стана така. Това е добро. Има причини за всичко. Всеки плаща за неща, които не е сторил. Изпитанията идват, за да научат теб на определени неща. И да научиш съответните уроци зависи само от теб. Моите уроци са мои, единствения човек от когото зависи всичко си си ти.

Дадена ни е свободна воля.

Можеш да обвиняваш държавата, хората, но си зависи от теб.

Разпознаваш ли неискрените хора?

Не, не се и опитвам. И да ме излъжат, това си е тяхна отговорност. Не отделям време и усилия да ги разпознавам. Концентрирам се върху себе си. Моята отговорност съм си аз. Опитвам се да съм добър с другите заради себе си, не да направя услуга, за да ми е благодарен някой.

Понякога е доста трудно да обичаш ближния.

Но най-трудното е да обичаш себе си. Ако се надувам, значи не се обичам. Ако ти казвам: "Аз съм твърде велик да говоря с теб", значи че нямам самочувствие и не обичам себе си. Да се научиш да харесваш себе си означава да преодолееш комплекси, страхове, неувереност и да си признаеш. Да се изправиш пред себе си е най-трудното нещо на света.

А да ти е хубаво със себе си, пък е голяма работа.

А това пък е най-хубавото нещо! Да ти е добре със себе си. На мен никога не ми е скучно когато съм сам. Питат ме как изкарвам с колелото по 15 часа без да има с кого да си обеля дума. Много ми е добре!

Украйна - тази кървяща рана, виждаме как смазаха и унищожиха една страна, какъв изход виждаш ти?

Чувам хора да казват, че искат да спре войната, ама как да дойде мира? Да спрат украинците да се борят, да я превземе Русия и да я превърне в провинция ли? Какво значи искаме мир?!. В конкретния случай искам Русия да спре агресията в Украйна, да ги остави те да си решат, да не праща свои хора в Донбас. Там дори руснаци са взели оръжие и се борят срещу Русия.

С Украйна сме много по-близки и откъм роднинска гледна точка. Да не говорим колко хора от български произход има там. Има заточени хора в началото на 19 век и то в районите на Мариупол. На Шипка са се били няколко български дружини опълченски, но и два стопроцентови украински полка - 35-и Брянски и 36-и Орловски. На едните командир им е бил поляк, на другите швед. Близки сме с Украйна, трябва да им помагаме. Искам да успокоя хората, които мислят, че ще това ще ни включи във войната. Ние сме в НАТО, най-голямата и силна организация в цялата история на човечеството. Война към България означава такава към САЩ, Великобритания, Франция, Италия.

Да скочим в театъра: Хъмпти Дъмпти - как се вписва в твоя артистичен натюрел?

Много добре ми се вписва! Режисьор на "Алиса в Страната на чудесата" е Христо Ботев Станчев и наскоро беше премиерата. Костюмът на героя ми е много ефектен, с изрисувани най-различни великденски яйца - нали Хъмти Дъмпти е яйце и има по него тромби, и дълго тренирах хореография така че да свиря на тях. Мисля, че стана много хубаво представление.

Костюмите на "Алиса в Страната на чудесата" са дело на дизайнера Мира Бъчварова

Снимка: Ирен Николова

Изобщо ролите ти в театъра сега са много интересни, а от малкия екран те познават като някакъв психар.

Още от студент се притеснявах да не започна да играя горе-долу един и същ тип герои. И тогава някакви хора казваха, че Хамлет, Ромео са мои роли. Тогава бях млад, с много повече коса...И затова си казах: "Аха значи аз съм този тип". И нарочно изиграх всички възможни идиоти, ненормалници, изроди, само и само да не изиграя романтичен, красив персонаж. В момента не мога да се оплача, героите, които играя са много различни. Много си обичам ролята в "Къщата на гнева", където съм лошата майка и то в сериозен спектакъл.

Като Рудолф Нуреев

Снимка: Личен архив

Както и Рудолф Нуреев, истеричен хомосексуален персонаж в "Последната тайна на Фреди Меркюри", хер Флик в "Ало, ало". В "Нощта на игуаната" съм свещеник, който е с доста сериозни психологически сътресения, но е тотално различен от другите ми роли. В "Рогоносци" съм Сганарел, който е убеден, че жена му му изневяра, а самият той е слаб човек.

Все те питат защо играеш лошия, ето защо било.

Отказвал съм предложения, и на сериали, като изключим "Дяволското гърло", "Отдел Издирване" и "Лъжите в нас", където съм възможно най-големия изрод, просто защото харесвам роли, които са ми предизвикателство, да изискват работа, мислене.

Случвало ли ти се е в живота, на улицата някой да реагира на това, че играеш такива персонажи?

Когато вървеше "Дяволското гърло" една жена на опашка за кафе ми заяви: "Само да ви кажа, че аз не вярвам, че вие сте убиеца". "Искрено се надявам, че говорите за героя ми в сериала", отвърнах аз. Аз знам че имам палав вид, но чак пък толкова...

Фотографията ти е слабост, с какъв фотоапарат свещенодействаш, остава ли ти време?

Купил съм си Nikon Z6 второ поколение, малък, безогледален фотоапарат, който е full-frame, тоест сензора е с размерите на филмовата лента. Приказен фотоапарат. Но за съжаление с всички тези репетиции, нямам време да го употребявам колкото ми се иска.

Звучи като пълно щастие - колело, фотоапарат, волна работа.

Щастието е в главата.

Или отношение на сърцето.

Именно, винаги има фотоапарати, които са по-хубави от моя, хора, с автомобили по-хубави от моя, колеги, които са награждавани, по-богати, красиви, с по-гъста коса. Въпросът е да се радваш на всичко, което имаш.

По време на локдауна преди две години, Георги четеше всяка вечер поезия и я публикуваше във Фейсбук, с което отново обра аплодисментите, а казва, че го е сторил, за да вдъхва вяра у хората. Това е "Не, той не ревнува" на Валери Петров.

ИЗБРАНО