"Случайност." Без чувство за скромност или самоирония, Хавиер Бардем заявява, че това е думата, която би използвал, за да опише кариерата си. За испанския актьор случайностите са единственият начин да осмисли своите завидни три десетилетия в професията. Но те разказват само половината история.
През 2008 г. Бардем, чиито заслуги включват както високобюджетни холивудски спектакли, така и арт-хаус испаноезични драми, стана първият испански актьор, спечелил Оскар. През всичко това той е гледал на избрания от него път с уважение, което може би обяснява широкообхватните роли и дълголетието, които характеризират кариерата му досега.
Бардем продължава да проправя пътека, която не прилича на никоя друга, независимо дали в родната му Испания или в Холивуд. Само през 2021 г. той играе поддържаща роля в "Дюн" на Денис Вилньов; спечели рекордна 10-та номинация за Гоя за най-добър главен актьор за работата си в "Добрият шеф"; и предложи вълнуващ поглед върху Дези Арназ в "Being the Ricardos" на Арън Соркин.
Като повечето си колеги, Бардем ясно си спомня момента, в който за първи път разбира, че иска да стане актьор. Колкото и неправдоподобно да звучи, това се случило на 5-годишна възраст, когато бил в зоопарка. Там баща му му купил шапка за сафари, заедно с малък нож и още два уреда, които младият Бардем да използва в пясъчника. "Спомням си, че имах чувството, че съм сред джунглата, заобиколен от животни, и се опитвах да изкопая дупка - не помня защо. И почувствах, че имам това усещане, че съм някак отделен от собственото си тяло, сякаш се виждам отвън и се наслаждавам толкова много", обяснява Хавиер.
Той разбира актьорството като нещо, което правиш както за другите, така и за самия себе си. И по-важното, това е нещо, което му позволява да бъде както вътре, така и извън себе си. Той не настоява за признание; младото момче, играещо ролята на изследовател, просто се задоволява да мисли за себе си като за някой друг, намиращ се някъде далеч.
"В този момент нещо се отвори вътре в мен и си казах: "Добре, това може да бъде забавно" - не само да го правя, но и да го осъзнавам, да осъзнавам процеса на създаването му", обяснява той.
Години по-късно тази благодарност за забавлението го кара да приема всякакви второстепенни роли, които може да намери в испанските филми. Той се радва на шанса просто да бъде на снимачната площадка и да се наслаждава на преживяването. Именно по време на тези безкрайни дни, често играейки едва забележими герои, Бардем започва дълбоко да оценява човешката психология и занаята.
"Разбирам света чрез поведението - през очите на това как хората се държат", обяснява той. "Дали хората са пасивни или активни, дали преминават през емоция и я изразяват, дали са ограничени от собствения си страх."
Бардем във филма "Дюн"
Снимка: IMDBПодобна философия без съмнение е свързана с факта, че семейството му е пълно с актьори и режисьори. Неговите баба и дядо са участвали във филми от 40-те до 60-те години на миналия век. Майка му Пилар, известна театрална актриса, е носителка на наградата Гоя, докато чичо му е режисьор на първия испански филм, спечелил номинация за Оскар за най-добър чуждоезичен филм. Изминават 50 години, преди Бардем да се качи на същата сцена, за да приеме статуетката за работата си в "Няма място за старите кучета". И до днес си спомня съвета, който майка му му дава, когато за първи път й споделя желанието си да стане актьор.
Заедно с майка си
Снимка: Getty Images"Тя каза: "Ако искаш да правиш това, единственото нещо, което ще ти кажа е, че трябва наистина да уважаваш занаята и всеки, който работи в този занаят, защото е свещен. Той ни е дал начин на живот, начин на съществуване. Това не е само работа; това е нещо, което трябва много да уважаваш заради това, което представлява и заради това, което означава за другите."
Бардем се придържа към този съвет и до днес. Той не гледа на кариерата си като на брой изиграни роли, а по-скоро като натрупване на опит - такива, които с течение на времето са го удостоили с успех и признания, които той никога не е търсил съзнателно. Например, единствената причина, поради която приема роля във филма на Бигас Луна от 1990 г. "Las Edades de Lulú (The Ages of Lulu)" - в който също участва майка му - била, че придружил сестра си на прослушване. Докато Бардем седял в коридора, кастинг режисьорът се приближил до него и го помолил да прочете за малка роля. Въпреки че текстът бил едва 10 реда, той се подготвил така, сякаш идва на прослушване за водещата роля. Тази прекомерна подготовка и вече добре известният магнетизъм на Бардем, когато е пред камера, очевидно впечатляват Луна. Когато снимките приключват, той казва на Бардем, че ще работи по проект през следващата година - такъв, в който иска актьорът да участва. Именно този филм променя живота на Бардем завинаги.
Със съпругата си Пенелопе Крус
Снимка: АР/БТАГодините и славата, които следват след излизането на лентата "Jamón, Jamón" през 1992 г., в който участва настоящата съпруга на Бардем, Пенелопе Крус, са поразителни. За кратко време актьорът работи с едни от най-известните имена в испанското кино и печели похвали за всеки нов проект, който заснема. Всичко това превърна младия испанец в един от най-ярките актьори в родната си страна. Холивуд трябваше да бъде следващият. Но въпреки че Бардем бе виждал хора като Педро Алмодовар и Антонио Бандерас да навлизат в САЩ през 90-те години, да стане част от Меката на киното, никога не е било нещо, за което той мечтаел.
"Никога не ми е хрумвало, че някога ще мога да направя подобно нещо", признава той.
Във филма "Вики, Кристина, Барселона", заедно с Пенелопе и Скарлет Йохансон
Снимка: IMDBФилмът на Джулиан Шнабел "Преди да падне нощта" от 2000 г. е още една повратна точка, защото дава възможност на Бардем да упражнява английския. Работейки старателно върху произношението и лексиката, актьорът се изгубва в ролята на Рейналдо Аренас, правейки го повече за себе си, отколкото за която и да е публика. "Наистина дадох всичко, което имах в себе си за ролята", казва той. "Но мислех, че няма да бъде видяно от никого!"
По това време опасенията му може би са оправдани; филмът, ръководен от визуален артист, превърнал се в режисьор, и базиран на автобиографията на Аренас за живота му като гей писател в Куба след революцията, всъщност не се продава като проект, предназначен за слава. И все пак, с възторжени отзиви от Международния филмов фестивал във Венеция, където Бардем печели наградата за най-добър актьор (и го последва с номинация за Оскар за главна мъжка роля), беше ясно, че този скромен биографичен филм е намерил своята публика.
Две десетилетия по-късно Бардем отново се озовава в ролята на кубинска икона, макар и определено различна. Подобно на Аренас, Арназ изисква от него да намери път към персонаж, чиято физика и отличителен каданс щяха да бъдат най-важните за всички, които гледат. Това изисква от него да се докосне до цялата вътрешна работа, която беше правил през години, и след това да я остави да я извади наяве.
Бардем има в портфолиото си наградата Оскар
Снимка: Getty imagesТова, казва той, е забавната и трудна част. За Бардем, усвояването на определен акцент, например, е много по-важно. Той го описва като пъзел, който обаче надхвърля възможността да произнесете тази или онази дума. Става дума за улавяне на енергията.
"Акцентът предполага много неща, с които трябва да сте наясно. Работата на актьора е наистина да се доближи до това и да стане канал за усещания, а не идеи, планове или технически подробности - усещания. Усещания, които ви доближават до това какво представлява този акцент, какво представлява тази култура", обяснява още той.
В образа на Пабло Ескобар
Снимка: IMDBДори знаейки, че неговите образи ще бъдат подложени на дисекция от околните, Бардем остава типично самоуверен. През годините той се опитва да бъде по-нежен със себе си, разбирайки, че процесът - не рецензиите, наградите или пресата - е това, което трябва да го движи. Докато прави равносметка на кариерата си, той обяснява защо предпочита да мисли за нея като за странно пътуване.
Заедно с Джулия Робъртс в "Яж, моли се и обичай"
Снимка: IMDB"Случайностите са това, което се случва постоянно. Бил съм на място, на което са ми предложили нещо, което за мен е било подарък. Беше подарък. Беше предизвикателство. Но също така това е огромна възможност - от "Преди да падне нощта", през "Jamón, Jamón" до "Being the Ricardos", разсъждава той. "И това е нещото, което ме кара да осъзная какъв късметлия съм и колко съм благодарен за това. А как да навигирам нещата? Не мисля за това. Приемам това, което идва, и го приемам такова, каквото е - безусловно."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}