Хенри Фонда е една от най-значимите и запомнящи се личности за американското кино. Няколко поколения израстват с неговите роли на големия екран, а самата професия се превръща в негов щит.

Роден на 16 май 1905 година в Небраска, Хенри израства в епископално семейство. Въпреки религиозното си минало, години по-късно Фонда става агностик - човек, който вярва, че съществуването или несъществуването на Бог и други свръхестествени същества завинаги остава неизвестно. Преди актьорското майсторство, той има много разностранни интереси като плуване, бягане, рисуване и други. Докато работи в печатницата на баща си, започва да се интересува и от журналистика. Записва тази специалност в университета, но така и не успява да завърши.

Снимка: Getty Images

На 14-годишна възраст Хенри, задно с баща си, стават свидетели на линчуването на чернокожия Уил Браун по време на расовия бунт в Омаха. Събитието напълно променя светогледа му по отношение на предразсъдъците и расовото равенство.

На 20 години той за пръв път се сблъсква с актьорската професия. Първата му роля е в пиесата "Ти и аз" и, въпреки че го е срам от актьорските му умения, продължава по този път. За него това изкуство на маската е полезно за отвличане на вниманието от стеснителния му характер и му харесва да дава живот на измислени герои. През 1928 година напуска работа и тръгва на изток, за да търси късмета си. Първо играе в постановки в летния театър на градчето Денис, Масачузетс, където се запознава и с първата си съпруга - Маргарет Сълаван. Прекратява работата си там през 1932 година, когато получава и първата си професионална роля - в "The Jest" на Сем Бенели. След това се мести в Ню Йорк, за да бъде с жена си.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Уви, бракът им не продължава дълго, но късметът най-накрая му се усмихва, когато се запознава с Джеймс Стюарт. Двамата успяват да се качат на сцената на Бродуей, но дори и това постижение остава засенчено от Голямата депресия, която не щади никого.

През 1935 година участва във филма "The Farmer Takes a Wife", с който пробива в Холивуд. Участва и във версията на Бродуей, което не остава незабелязано. Хенри успява да види и усети блясъка на Холивуд. Започва да печели по 3000 долара на седмица и да вечеря със знатни за онова време личности. Следват отличителните му представяния във филмите "The Trail of the Lonesome Pine", "The Moon's Our Home", "You Only Live Once", "Jezebel", "Young Mr. Lincoln" и други. През 1940 година участва във филмовата адаптация на романа "The Grapes of Wrath" (Джон Стайнбек). Ролята му в нея се смята за най-добрата му.

Снимка: Getty Images

Фонда става част от флота за няколко години по време на Втората световна война и помага за набирането на средства в защита на Обединеното кралство. По това време е награден с бронзова звезда.

"Не искам да бъда част от фалшива война в студио" казва той, когато влиза в армията.

След войната си взима почивка от снимането на филми и се отдава на развлечения като ходене по празненства или семейни пиано уроци. След това продължава с пълна сила в кино индустрията, докато договорът му с Twentieth Century-Fox не изтича. Отказва да подпише друг дългосрочен договор и се връща на сцената в Бродуей, където пресъздава на ново свои стари роли и влиза в нови. През 1948 година получава наградата "Тони" за ролята си в спектакъла "Господин Робъртс". Първата му изява в продуцирането е "12 ядосани мъже", където и играе. Номиниран е за "Оскар" и "Златен глобус". Печели награда "БАФТА".

Embed from Getty Images

През 60-те години Фонда участва повече във филми, свързани с Дивия запад - "How the West Was Won", "Имало едно време на запад" (първата му злодейска роля) и други. През 70-те пък сменя жанра с филми за бедствия. Хенри е един от малкото актьори, които успяват да се задържат на върха дори и на повече от 70-годишна възраст, когато става все по-трудно да се живее като актьор - и откъм получаване на роли, и поради здравни причини. Критиците също забелязват бойния дух на Хенри Фонда, когато започва да си взима повече почивки между представления и филми, но въпреки това е решен да завърши своята работа достойно. Получава награди от Академията (Academy Honorary Award) и Златен глобус за цялостно творчество през 1980 и 1981 година. Последният му филм е "On Golden Pond" (1981 г.). За това свое превъплъщение получава първия си "Оскар" в категория "Най-добър актьор в главна роля". На церемонията наградата е предадена на дъщеря му Джейн Фонда, тъй като тогава здравето му не позволява да отиде лично.

Embed from Getty Images

"Обзалагам се, че когато е чул това си е казал: "Голям късметлия съм, а?"" казва Джейн Фонда по време на своята реч на наградите "Оскар".

Хенри Фонда умира на 12 август 1982 година, на 77 години.

Личният живот на актьора не е чак толкова бляскав, колкото е професионалния. Тринадесетгодишния му брак с Франсис Форд Симор Брокау е пълен с несгоди. През 1949 година ѝ иска развод, за да се ожени отново. Решението му разстройва Франсис и засилва емоционалните ѝ проблеми, които има от години. Тя влиза в психиатрия през 1950 година и на 14 април се самоубива. Години по-късно психиатърът ѝ описва Хенри като "студен и погълнат от себе си човек, пълен нарцис". Фонда има още три брака, като два от тях завършват с развод.

От брака си с Франсис има две деца: Джейн и Питър Фонда, които тръгват по пътя на баща си, а от третия - една осиновена дъщеря - Ейми Фишман. Връзката между Хенри и първите му две деца не е много силна. Държи се на емоционална дистанция от тях и много години те не могат да преценят дали той ги обича изобщо или не. Когато все пак стената се пропуква, Фонда получава изблици на агресия. Питър за пръв път чува фразата "Обичам те, синко", когато баща му вече е много възрастен. Джейн и Хенри имат големи различия в политическите си виждания. Освен това тя дори завижда на актьорския му талант и как кара всичко да изглежда лесно. Когато играят заедно в "On Golden Pond", успяват да оправят част от проблемите си и да се сближат повече, тъй като героите им и връзката между тях много наподобяват тези в реалния живот.

Embed from Getty Images

Хенри Фонда покорява света на киното и театъра със своите превъплъщения. Страда, обича, труди се и не се предава. Отива си от този свят спокоен и щастлив, защото успява да постигне всичко, което е искал, в професионален и личен план, а неговото филмово наследство остава за идните поколения.