17-11-2017 20-11-2018

"Хобито" The Offspring: Гласът на поколението Х

Как една група оглавява класации с песни, които и до днес се слушат?

17:31 | 11 февруари 2024 | Редактор : Мария Иванова 4 1993 Снимка: Getty Images

Десетилетия след началото на кариерата си и след хитът, достигнал челни класации - "Pretty Fly (For a White Guy)", The Offspring все още са си същите, макар и да са изминали повече от трийсет и няколко години и преди това да са се именували Manic Subsidal.

Как една група тръгва като просто "хоби", а накрая оглавява класации с песни, които и до днес се слушат?

Сформирането през 1986 г. на групата начело с Брайън "Декстър" Холанд, Кевин Васърмен - "Нуудълс", Тод Морс, Брандън Перцбърн, Пийт Парада и впоследствие оттеглилият се Грег К., съвпада с годината, в която се разпада доста популярната пънк банда Black Flag.

"Решихме, че искаме да бъдем група и харесваме пънк рока, така че отидохме, купихме инструменти и се разпределихме кой какво ще свири", казват от Offspring години по-късно. Oт групата единствено Грег живее с майка си и това дава възможност на музикантите да използват къщата й за репетиции. "Не знаехме обаче как да свирим, така че това ни отне известно време. Просто свирехме кавъри всеки уикенд." Грег обаче не се задържа. Според слуховете имал разногласия с останалите относно това как да правят бизнес.

Другите обаче продължават напред. И не се променят много. Но според тях едно нещо се е променило. "Хората вече ни питат от кой вид древно животно сме щом свирим на китара", казва Холанд в интервю за Guardian за съдбата на вече петдесетгодишните изпълнители. "Да изглеждаме като неудачници е много по-естествено за нас и с течение на времето хората сякаш ни приемат повече."

Подобно на много други "неудачници", те намират спасение в пънк рока. Това се оказва и доходоносно, защото техният експлозивен албум "Smash" от 1994 г. се продава в 16 милиона копия и става най-продаваният независим албум в света, който по ирония на съдбата излиза малко след смъртта на Кърт Кобейн от Nirvana.

Как се развива животът за един чистач в начално училище и един студент, защитаващ докторантура в университета?

След трийсет и повече години по-късно ние отново се връщаме към тях.

Подкрепени от енергията и посланията на калифорнийските пънк групи, но заседнали в консервативното предградие на средната класа в Ориндж Каунти, The Offspring започват просто "като нещо, което да правим през уикендите, заради любовта към него - и заради бирата", казва Кевин, а Брайън допълва: "Не сме мислили за кариера. Просто искахме да бъдем радикални. Тогава всичко беше насочено към метъла - нямаше заведения, които да наемат пънк групи."

В началото си бандата не очаква огромен успех да бъде постигнат току-така. Но се оказват в грешка. По-късно те го описват като станал "за една нощ". Лека-полека започват да си осигуряват участия по баровете, където изграждат ранната си фенска база, заедно с бъдещите мултиплатинени Green Day.

Участията им там се увенчават с успех, след като подписват договор с Epitaph Records, ръководена от Брет Гуруиц, част от пионерите Bad Religion, благодарение на когото The Offspring издават няколко албума, които се радват на потенциал за развитие, но се продават скромно по това време.

View this post on Instagram

A post shared by The Offspring (@theoffspring_gram)

Стават популярни едва след като Nirvana губи Кърт.

От части успехът се постига и заради МТѴ, която търси нова група. Тя трябва да запълни дупката, оставена от Nirvana. Така албумът "Smash" се оказва "точният запис в точното време". А водещият сингъл "Come Out and Play" става хитът на музикалната телевизия. Всичко това се случва докато Брайън защитава докторат по молекулярна биология, а Кевин се подвизава като чистач в начално училище.

Може да се каже, че албумът ги "спасява", тъй като се превръща в златен и започва да се продава във все повече копия. "Беше наистина невероятно", спомня си Кевин, чиято вяра в новооткрития успех на The Offspring е несигурна, и тогава все още е на ръба дали да запази работата си в началното училище или да се отдаде изцяло на музиката. "Имахме видеоклип, който се въртеше по MTV, а аз чистех боклука пред училището, докато децата ми подвикваха какво още правя там. Жонглирах между музиката и другата ми работа. Беше изтощително. В крайна сметка поисках тригодишен отпуск - притеснявах се, че ако групата се провали, ще трябва да започна кариерата си отново от най-ниското стъпало", разказва той по-късно. Но е убеден в позицията на бандата. "Ние определено сме пънк рок. Някои хора дори се питат дали не сме гласът на поколението Х." Но популярността не е приоритет. Тя ги плаши и те я избягват. Доказателство е фактът, че когато "Smash" ги издига, те "не си купуват Maserati и не ходят на холивудски партита".

Сто хиляди албума - това вече е приоритет. Това е таванът за една начинаеща калифорнийска пънк рок група.

А една конкретна песен се слуша и до днес.

Всеки ден, когато пътува с потрошената си кола към кампуса на колежа, Холанд вижда разрушените и осеяни с насилие улици на южната част на Лос Анджелис. 28-годишният тогава младеж трупа "материал", който по-късно влага в песните си....Така се появява "Pretty Fly for a White Guy", която оглавява класациите и кара Кевин най-накрая да остави настрана работата си в училището, а Холанд да загърби за малко обучението си.

Моментът, в който Холанд осъзнава, че песента му има огромно значение, е по време на концерт в Италия. "След това отидохме в един клуб и хората ни разпознаваха. Едно момче се доближи до мен и каза, че сме били суъченици от училище, беше велико", споделя.

През годините The Offspring се продават стабилно, а "Let the Bad Times Roll" е техният химн. "Настроението ни винаги е изпълнено с надежда", казват. Според тях най-добрите песни са тези, които засягат нещо, с което хората могат да се идентифицират и за което никога не се е говорило.

"Не става въпрос само за музикално майсторство. Всъщност не е толкова важно дали ще пропуснем някой акорд или ще паднем от сцената. Всичко това е част от изживяването. Това е контролиран хаос."

Контролираният хаос, безобидните изблици, ексцентричните песни на The Offspring и платинените им албуми са това, което съставлява пънка, който правят и който възраждат и днес. Техните мелодии започват там, където хардкор бандите от 80-те години като Adolescents и Vandals са приключили. Единствената разлика между тях е, че Offspring добавят вокали в стил Ози Озбърн и много поп. "Използваме пънка като фон, опитваме се да вмъкнем в него различни неща", казва Холанд. "Пънк рокът обаче има някои присъщи проблеми. Самата музика е монотонна и няма какво да я разчупи. В нашите песни правим паузи, оставяме китарата и вокалите да вървят сами."

Възможно ли е целият свят да е станал пънк?

И да, и не.

Васерман вижда в цялата тази странност органична част от неизбежния възход на пънк рока. "Няма да се изненадам много, ако той се превърне в новата норма и пънк групите са всичко, което виждаш по телевизията и чуваш по радиото", казва той. "Винаги се е разраствал и в по-малките градове. Пънкарите са навсякъде." А в Калифорния движението никога не е умирало.

Но според групата преди успеха на "Smash" перспективите за независими пънк рок изпълнители - тоест групи, които се определят като пънк рок, а не като копие на Nirvana и Pearl Jam - са ограничени.

Повече от всеки друг голям албум, издаден през 90-те години на миналия век "Smash" е наистина голям. Забележително е, че по време на първоначалния си успех The Offspring дават само едно интервю за американската музикална преса. Когато най-накрая се съгласяват да се появят по телевизията за изпълнение на живо на Американските музикални награди, самият "Smash" е на рафтовете. За да е по-приятно, тази вечер Декстър Холанд носи тениска с надпис "Корпоративният рок убива групите". По-късно той ще се изрази още по-кратко. "Музикалната индустрия произвежда жертви" и това е сигурно.

Но не и от тази група.

Все пак никога досега пънк рок песни не са били награждавани с платинени дискове. И да, те все още са активни.

Пънкът е жив. Неговите ритми, хаосът, експлозията са обичани от поколение Х и тази любов е предадена и на поколение Z. Какво би станало от Кевин, ако и досега въртеше метлата в началното училище? А Декстър щеше ли да бъде професор? Въпроси, останали без отговор. Но реалността е достатъчна.