#храназадушата: Рене Карабаш с нова поетична книга - "Като мак в бетона"

Молитва, медитация, езотерика и поглед в бъдещето

#храназадушата: Рене Карабаш с нова поетична книга - "Като мак в бетона"

Молитва, медитация, езотерика и поглед в бъдещето

09:45 | 13 април 2020 | Редактор : Криси Димитрова 0 2542

Истинско предизвикателство е да разполагаш само с броени час или два за себе си и да трябва да избереш по кой от всички начини да си доставиш онова вътрешно удоволствие!

Време за мен

Онова "блюдо отбрани сортове" изкуство, което след това дълго оставя усещането за самодостатъчност.

Когато имаме цялото време за себе си, става още по-трудно.

Започва лутането между всички желания, които искаш да си изпълниш, а главоблъскането може да продължава часове, които губиш в чудене.

С второто предизвикателство към българските артисти #храназадушата, DIR се сдобива с личен списък от музика, книги, филми и забавления.

Какво слушат и четат българските актьори танцьори, певци, режисьори, писатели, диджеи?

Питаме писателката, актриса и драматург Ирена Иванова!

Kнигите, които чете...

Книгите, които чета са няколко. Винаги. Недостатък или не, това е положението. Една от тях е "Аскетика" на Никос Казандзакис, която чета и препрочитам, тъй като е една от моите насъщни Библии, които ме спасяват, когато умът ми стане непобедим. Другата книга, която вчера дочетох е "We were liars" ("Ние лъжците" на Е. Лекхарт). Лека, четлива, бестселър в Америка, с изключителен неочакван край, заради който си струва четенето. Препоръчвам да се чете на английски, тъй като там поетичния стил на авторката е по-осезаем. Чета паралелно и една академична книга на Умберто Еко "За литературата". От започнатите книги следващата, която чака допрочитане е "Цепнатината" на Дорис Лесинг. Има още книги, които паралелно чета, във връзка с проучването за новия ми роман, но ще ви ги спестя. Него обаче ще ви го препоръчам за догодина.

Какво пише...

На финала съм на последната редакция на новата ми поетична книга "Като мак в бетона", която ще излезе след като карантините и страстите утихнат. Ще работим по премиерата й с режисьора Стайко Мурджев, сценографа Петя Буюкова и актьори, чиито имена все още няма да издавам. И тъй като съм екстремно продуктивна в това продълговато време, започнах малко по малко да работя по още една книга, която се надявам да излезе в края на годината или началото на другата - "Писма на Омар до бъдещата му съпруга". Има още нещо, по което вече се започна работа и върви много добре. Свързано е с киното. Скоро надявам се ще разберете за него. Благодарна съм за лукса, че мога да работя по личните си проекти. Защото нали знаете, ако не сбъдвате вашите мечти, ще сбъдвате мечтите на някой друг. Аз избрах първото, с цената обаче на всичко. А то не е никак малко.

Вижте снимки на Ирена Иванова >>

Музиката, която слуша...

Музиката е неизменна част от живота ми. Напоследък слушам доста радио. Предимно станции с електронна музика, защото нейният ритъм ме подрежда много, освен това обожавам електоронна музика. Вечер превключвам на джаз, това ме сваля от дървото и ме заземява.

Киното...

Аз съм човек колкото на бъдещето, толкова и на миналото. Нещо върху което много работя, за да запазя баланса. Затова обичам да гледам любимите си филми по някоко пъти. Тези дни гледах един от тях - "Потъването на Созопол" на режисьора Костадин Бонев. Обичам този филм. Может да го гледате в Youtube. Много ми е трудно да гледам сериали, но сега съм си дала шанс да гледам един такъв - Fringe вече съм на 4-ти епизод! Невероятно!

Ритуалите...

Незаменима и нужна част от деня ми са духовните практики (молитва и медитация, формули, четене на езотерични книги). Правя го сутрин и вечер. Затварям се сама в някоя стая и се откъсвам от всичко и всички. Зареждам батериите така да се каже. Препоръчвам на всички хора да намират всеки ден дори и малко време да остават сами със себе си, за да могат да чуят собствените си мисли, желания и чувства. Нещо което съм сигурна, че много хора в динамичния си живот са го пропуснали. Говоря всеки ден с детето си. За детето в мен говоря. Питам го какво му се прави и му го давам. Разбира се, в рамките на разумното. Не мога да кажа, че не ми липсват срещите с приятели и посещаването на заведения, ресторанти, библиотеки и паркове, но сега е прекрасен момент не за примиряване с ограниченията а за смирение. В смирението няма примирение и няма недоволство. И то е възможно само ако махнем фокуса от непрестанните си капризи и бунтове срещу нещата, които обикновено не можем да променим. Време е да видим големия план в малките неща. Всеки да мине през своя катарзис и да излезе по-висок от себе си след този период.

Наблюдавайте се...

Обръщайте внимание на това което ви дразни в човека, с когото живеете и бъдете сигурни, че това е нещо, което е във вас и не го приемате. Обичайте тялото си, то е вашият храм. Преди да попитате ума си какво ви се яде, попитайте него. Раздвижвайте кръвта в него с леки упражнения и не се самоосъждайте, ако пропуснете онлайн тренировката на вашия фитнес. Правете само неща, за които имате енергия и желание. Само тогава ще бъдете в пълноценна връзка със себе си. И най-важното забелязвайте изобилието около вас и благодарете за него. Фокусирайте се върху светлите мисли, не върху мрачните, защото каквото мислите, това ще се прояви. И като казвам това, то не значи ако имате проблем да смитате проблема под килима с positive thinking, а да го сложите под лупа, да го наблюдавате, да почувствате гневът или раздразнението докрай, докато не се разтвори в светлината. Опитайте и ще усетите мощната сила на чувстването докрай. Аз правя всичко това и успявам все повече да уловя баланса на живеенето между горното и долното царство. Това не е крайна дестинация а процес, който изисква постоянна отдадена работа. Като писането на роман. Затова се обграждайте с добри хора и живейте така, сякаш животът ви е роман. Живейте така, че да искате да прочетете този роман. Вие държите перото. Всичко е във вашите ръце. Дори Короната.