Известен с неизменния си каскет и специфичен глас, който удря право в сърцата на феновете и звучи във видеоиграта Call of Duty: Finest Hour, вокалистът на AC/DC с шотландски корени Брайън Джонсън може преспокойно да се нарече жива легенда. Може би не е случаен и фактът, че e въведен в "Залата на славата на рокендрола" през 2003 г. и е най-дълго задържалият се музикант в групата, която е гласът на две поколения.

Десетилетия преди да намери запазената си марка - каскетът и характерния си стил на пеене, определян от феновете като "мъжът с демоничния глас", Брайън е скромно момче от Великобритания, което пее в църковния хор. Син е на ветеран от Втората световна и майка италианка. Още като тийнейджър се влюбва в музиката, но тя остава на втори план, защото е принуден да работи. Не за дълго.

Основава групата си Geordie, която уви има само един хит, достигнал в музикална класация, и това води до скорошен разпад.

Малко след като стартира певческата си кариера с по-късно разпадналата се банда, Джонсън получава предложението на живота си, а именно - покана да се яви на прослушване за вокалист не къде да е, а в AC/DC. Като голям техен фен той с радост се съгласява. Китаристът и съосновател на AC/DC Ангъс Йънг по-късно дори казва: "Спомням си, че първия път, когато чух името на Брайън, беше от нашият бивш фронтмен Бон Скот. Той беше споменал, че е бил в Англия веднъж на турне и видял Брайън, който бил в група на име Geordie."

Скот обаче умира през 1980, а останалите членове на групата обмислят варианта да се разделят, но после решават, че той би се радвал, ако продължат без него и започват да търсят нов вокалист. Макар и хладно посрещнат първоначално, тъй като за първата си среща закъснява с над час, Брайън успява да ги впечатли с няколко кавъра на песни. Той бързо си спечелва уважение и почти веднага става неразделна част от AC/DC, а някои от големите му хитове с тях са "Thunderstruck", "Back In Black", "TNT", "You Shook Me All Night Long", "Big Gun". Първият им албум с Джонсън пък се превръща в най-продаваният на всички времена.

Но животът му прави неочакван завой. През 2009 г. му поставят диагнозата Синдром на Брет (заболяване на хранопровода), което кара AC/DC да отменят няколко концерта от турнето си, планирано през 2010 г. Лекарите успяват да предотвратят развитието на болестта в рак и Брайън се връща на сцената. Шест години по-късно обаче го сполетява нова беда - частична загуба на слух, което кара музикантът да се оттегли за известен период от сцената и да се посвети на здравето си, а на негово място идва Аксел Роуз от Guns N'Roses.

"За мен е истинска чест да застана на сцената заедно с AC/DC на мястото на Брайън Джонсън. Не искам да проявявам неуважение към него. По никакъв начин не мога да заместя пеенето му - искам само да се представя подобаващо за феновете. Истината е, че аз сам предложих да се включа. Обадих се на техния мениджър. Исках да помогна, имаше интерес от тяхна страна и го направих с удоволствие", споделя Аксел в интервю.

През 2016 г. лекарите заявяват на рокаджията Джонсън "незабавно да спре участието си в концерти или рискува да загуби напълно слуха си".

"Изобщо не чувах звука на китарите", казва той пред сп. Rolling Stone. "Беше ужасна глухота...Започнах да се чувствам истински зле по време на изпълненията пред момчетата, пред публиката. Осакатяващо беше. Няма нищо по-лошо от това да стоиш там и да си несигурен".

Въпреки това Джонсън дава да се разбере, че не се оттегля от записите с групата, но че здравословното му състояние е направило невъзможно свиренето на живо. В изявление той признава: "След поредица от прегледи от водещи специалисти, бях посъветван, че ако продължа да свиря на големи сцени, рискувам да оглушея напълно. Въпреки че бях ужасèн от новината в този ден, от известно време бях осъзнал, че частичната ми загуба на слуха започва да пречи на представянето ми на сцената и тъй като не можех да чувам ясно другите музиканти, се опасявах, че качеството на изпълнението ми може да бъде компрометирано. Това беше нещо, което с чиста съвест не можех да допусна. Нашите фенове заслужават представянето ми да бъде на най-високо ниво и ако по някаква причина не мога да осигуря това, няма да разочаровам почитателите си или да злепоставям останалите членове на AC/DC."

Джонсън с болка изтъква, че не се е отказал и че няма нищо, което да желае повече от това да продължи да свири на живо с групата. "Обичам да довършвам това, което съм започнал. Въпреки това лекарите ясно показаха, че нямам друг избор, освен да спра да свиря на сцената за оставащите концерти, а може би и след това. Това беше най-мрачният ден в професионалния ми живот."

Оттогава се променят много неща за бандата, най-тъжното от които е, че през 2017 г. умира единият от основателите й - Малкълм Йънг. През 2015 г. те се разделят и с барабаниста Фил Ръд, след като е осъден за заплаха за убийство и притежание на наркотици. Вокалистът им Брайън пък има сериозни проблеми със слуха и временно напуска.

Така на пръв поглед изглежда, че Джонсън губи всичко твърде рано. Самият той го потвърждава в интервю, в което споделя: "Бях на 28, когато изгубих всичко. Бракът ми, кариерата, къщата."

Красотата на мечтата се крие в това, че те кара да се стремиш непрекъснато към нея. И когато я достигнеш и превърнеш в реалност, животът ти се превръща в приказка, в сън, от който не искаш да се събудиш. Но съдбата решава друго. Тя е онази неумолима съвкупност от житейски парадокси, срещу която не можеш да се изправиш и да победиш. Затова е още по-тежко, когато тъкмо си хванал реализираната си мечта в ръцете си, но трябва да отвориш дланите си и да я пуснеш да полети.