Измамница или жертва: Коя е истинската Анна Никол Смит?
Актрисата и модел живя живот, който беше изцяло достъпен за широката публика, тъй като всеки аспект от него попадаше в медиите
След вълната от документални филми, която заля тв ефира в последно време, за някои от трагичните и емблематични блондинки от 90-те - Бритни Спиърс, принцеса Даяна, Памела Андерсън, не е изненадващо, че историята на Анна Никол Смит също намери своето място на малкия екран.
"Anna Nicole: You Don't Know Me" е продукция на Netflix, която преразгледа живота на модела и звезда на Playboy, станала най-известна с това, че се омъжи за близо деветдесетгодишен милиардер, след което публично загуби всичко, включително собствения си живот.
През 2007 г. тя беше намерена мъртва в хотел във Флорида, когато е само на 39-годишна възраст, като за причина за смъртта й е посочена ужасяваща комбинация от метадон, валиум и различни успокоителни.
Разминавайки се с прецедентите, създадени от филмите за Бритни и Даяна обаче, този документален филм показва другата страна на Анна Никол Смит - на една не толкова безсилна жертва на медиите, а проницателен, главен герой на нейната собствена история. "Анна е била измамница", казва режисьорът на лентата Урсула Макфарлейн пред Guardian. "Тя е правила така, че нещата да се случат според собствените й условия."
Анна още от малка е привличала погледите върху себе си
Смит, родена като Вики Лин Хоган, започва живота си в семейство от работническата класа, в богобоязливия град Мексия, Тексас. "Тя се роди красива", казва гласът на покойната й майка, полицайка на име Върджи Мей Хоган, докато се връща назад към спомените за това как зрели мъже са преследвали детето й по време на разходките им в местния търговски център. Приживе самата Смит рядко говори за детството си, освен, за да каже, че е мразила строгата си и насилствена майка, а Макфарлейн обединява тези ранни години с интервюта с брата на моделката и с нейния чичо. Те казват, че още от малка Анна била непокорно предприемчива, фокусирана единствено към възможностите да печели внимание и пари.
Тя напуска гимназията, за да започне работа в ресторант за пържено пиле и там намира мъжа, който става неин съпруг. Едва 17-годишна тя се омъжва за свой колега, за когото се твърди, че я е държал заключена в къщата. Скоро след това ражда и сина си Даниел, за да успокои собствената си самота. Когато момченцето е само на шест месеца, го взима и тръгва с него в преследване на голямата си цел - слава и богатство.
"Тя имаше невероятна работна етика", спомня си бившата й колежка Миси, която е била свидетел на ранното й изкачване към популярността. Смит моделира новата си, холивудска персона, обединявайки в нея хумора на Карол Бърнет и сексапила на Мерилин Монро. На първата си фотосесия в Playboy, си пуска запис на песента "Diamonds Are a Girl"s Best Friend", за да успокои срамежливостта си пред камерата.
По-късно медиите разкриват, че Миси и Смит са били любовници. Срещат се, докато работят в стриптийз клуб в Хюстън, където Миси първоначално смята, че взима красива млада новачка под крилото си. Тя обаче бързо осъзнава, че любимото й протеже няма нужда от съвети. "Никой не трябваше да й дава насоки как да привлече един мъж... Тя не се нуждае от много помощ, за да манипулира някого."
Именно в стриптийз клуба се случва и емблематичната среща на Смит с милиардера и петролен магнат Дж. Хауърд Маршал. Това се случва през 1991 г., когато той е на 86 години, а тя е само на 23. Блондинката свидетелства в съда, че тогава Дж. Хауърд Маршал е бил вкаран в клуба с инвалидната си количка, за да я гледа как се съблича. Негови приятели разказват, че по това време той бил в много тежък период от живота си и бил депресиран след смъртта през същата година на две важни жени в живота му: съпругата му Бети и любовницата му, 51-годишната лейди Уокър. Самият милиардер определя втората загуба като "най-трагичното нещо, което някога ми се е случвало".
Смит разказва, че през първата нощ, когато са се срещнали, Маршал е похарчил около 1000 долара за нея. На следващия ден я поканил да се срещнат в хотелска стая за обяд, където й дал плик пълен с пари и й казал, че не трябва да танцува отново в клуба. Маршал остава поразен от Анна, заради което през 1992 г. харчи 1,7 милиона долара за нея, включително платил за поредна операция за увеличаване на гърдите й. Той дори я включва във ведомостта за заплати на Marshall Petroleum като консултант - слух, който, въпреки че звучи абсурдно, се оказва истина, след като тя го отчита като доход в правни документи години по-късно.
Анна Никол трудно преживява загубата на сина си Даниел, който умира след свръхдоза наркотици
Снимка: Getty imagesМедийното внимание към връзката им представя Смит като опортюнистична златотърсачка. Според режисьорката на документалната лента обаче, нещата не са точно такива, каквито изглеждат в очите на хората. "Едно от нещата, които наистина ме изненадаха, беше, че връзката им, независимо от десетилетията разлика в годините им, всъщност беше искрена", казва режисьорката. "Това е било любов, каквото и да означава любовта, и за нас беше много важно да изясним нещата и да ги представим такива, каквито са били."
Филмът подхожда към отношенията на Смит и Маршал с премерена нежност, предлагайки монтажи на лични снимки на двойката и записи на нежни, любовни телефонни разговори между тях, плюс домашни филми на приятелски преживявания между милиардера и сина на Смит.
Не всичко в тази "любовна история" обаче е идилично. "В един момент тя стигна дотам, че вече не беше благодарна на г-н Маршал, просто се отнасяше с него като с банкомат", разказва Миси, припомняйки си промяната в предишната сърдечна личност на Смит, след като сексбомбата развива пристрастяване към болкоуспокояващите. Кадрите на разплаканата Смит, свидетелстваща за любовта си към покойния си съпруг, отекват с искрена автентичност, най-вече, защото тя е известна в меката на киното като не особено талантлива актриса. "Това не беше сексуална любов от типа: "Бейби, обичам тялото ти". Беше едно голямо "благодаря", че ме измъкна от тази дупка и "благодаря, че ми спаси живота".
Съдебната битка за богатството на покойния й съпруг я съсипва
Снимка: Getty imagesСмъртта на Маршал през 1995 г., само 14 месеца след сватбата им, бележи повратна точка във филма, където възходящата траектория на Смит бързо се превръща в спирала надолу. Когато умира, милиардерът не предвижда Смит в завещанието или тръстовете си, ход, който синът му Пиърс Маршал характеризира като целенасочен. Смит обаче твърди, че въпреки че Маршал я е оставил извън завещанието, той планирал да се грижи за нея, като й обещал да й предаде половината от богатството си. Въпросът стига до тексаски наследствен съд, където спорът между Смит и адвоката на Маршал, Ръсти Хардин, става национална новина.
Въпреки че журито е съставено от мнозинство жени, Анна Никол губи съдебната битка срещу сина на магната - Пиърс Маршал, за състоянието на покойния й съпруг, равняващо се на 1,6 милиарда долара. "Тя не загуби, защото беше златотърсачка", казва адвокатът. "Тя загуби заради това, което е." Приживе Маршал похарчил около 14 милиона долара за прищевките на Смит, надявайки се, че това ще бъде достатъчно, за да може тя да се издържа и след смъртта му. На свидетелската скамейка младата му вдовица описва разходите, "които обикновеният човек би намерил за абсурдни", добавя Хардин. "Няма значение дали е алкохол, секс, наркотици или храна, тя беше прекалено лакома."
Моделът на Playboy стана майка и на момиченце - Даниелин
Снимка: Getty imagesВъпреки опитите на филма да изобрази Смит като симпатичен герой, част от него се развива хаотично и предизвикващо трепет, какъвто е и реалният й живот - от нейното краткотрайно телевизионно риалити шоу, през битката за попечителството над малката й дъщеря, до трагедията със сина й Даниел, който си отиде след фатална свръхдоза наркотици. Без PR и управленската инфраструктура, която Маршал създава за нея, кариерата на Смит се превръща в поредица от клоунски и видимо под влиянието на наркотици публични изяви.
"През целия си живот тя се опитваше да бъде това, което смяташе, че другите хора искат от нея", казва продуцентът Александра Лейси. Следователно Смит също се оказва напълно ненадежден разказвач; нейните истории за малтретиране в детството всъщност са били откраднати от живота на Миси, за да привлекат внимание и съчувствие.
Истинската Анна Никол Смит е фигура с много противоречия, казва Макфарлейн, "и ние сме благодарни, че имахме времето и пространството да разровим и да извадим всички нюанси на някой, който е изключително сложен". Въпреки че филмът й представя малко разкрития по темата, режисьорът цени възможността да преразгледа ерата на таблоидите от 90-те "със свежи очи".
"Ако Анна Никол Смит изковаваше своя разказ днес, наистина ми харесва да мисля, че тя щеше да живее радостен живот в социалните медии, където тя контролира разказа", казва Макфарлейн. "В света след #MeToo искам хората, гледащи този филм, да излязат с повече емпатия и по-малко осъждане."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}