Как Coldplay се превръщат в най-великата рок банда на 21-ви век?
Британската рок група надви скептиците и доказа, че добрите момчета имат своето място в света на рок музиката
Странно е да си спомним за време, когато Coldplay не бяха вездесъщата група, каквато е днес. Осъществената им мечта да пеят авторските си парчета по целия свят, пред хиляди фенове, изпълнили стадионите до краен предел, коренно се различава от меко казано разочароващия старт, който имат като прохождаща банда.
Момчетата и до днес не могат да забравят изявата си на музикален фестивал в Португалия, която сами описват като "най-лошото шоу, на което са свирили." През 2000 г. Крис Мартин, китаристът Джони Бъкланд, басистът Гай Бериман и барабанистът Уил Чемпиън не успяват да впечатлят апатичната публика на Paredes de Coura и са напълно засенчени от хедлайнерите на вечерта The Flaming Lips.
Това се случва в момент, в който в родината им дебютният им албум Parachutes е продаден в над 5 милиона копия. Това обаче не им печели точки пред меломаните в Португалия. "Някой чувал ли е за нас тук?", пита жално Крис, преди да зазвучат началните акорди на хита им Yellow. "Това е нашият хит сингъл в Англия."
Несигурността му се увеличава и от не особено ласкателните характеристики, с които е обрисувана групата от някои медии. Те често са описвани като олицетворение на британския рок след бума на брит попа: приятни, мелодични млади мъже, които все още изглеждат като студенти, каквито са били доскоро, и изобщо не се вписват в рокендрол.
"Хората, които не ви харесват, говорят за вас, сякаш сте Третият райх", протестира Мартин. Дори когато се превръщат в най-голямата банда във Великобритания, а след това и в една от най-големите в света, злостните коментари не спират да се изстрелват срещу тях. През 2005 г. The New York Times ги нарича "най-непоносимата група на десетилетието". В брутална статия от 2008 г., озаглавена "Защо мразя Coldplay", авторът Анди Гил от Independent сравнява тяхната музика с "увехнал спанак". Недоброжелателите им са толкова убедени, че Coldplay не са достатъчно готини, за да успеят, че не забелязват подкрепата за групата от някои от най-големите имена в музикалния бизнес. Оказва се, че Джей Зи и Брайън Ено са сред най-големите им фенове.
Самият Крис Мартин също не крие изненадата си от този факт, още повече, че двамата с Джей Зи идват от съвсем различен бекграунд и се изявяват в коренно различен стил музика. "Когато Джей за първи път каза: "Харесвам вашата група", аз отговорих: "За какво, по дяволите, говориш? Не вярвам", споделя Мартин в интервю през 2011 г. "Тогава разбрах, че той не влага нищо допълнително. "Харесвам вашите песни" - беше толкова просто казано."
Днес Крис и колегите му от Coldplay едва ли продължават да се съмняват, когато някой им каже, че харесва песните им. Само преди дни те се превърнаха в първата група, която пет пъти е била на фестивала "Гластънбъри", излизайки на сцената пред 100 000 човека, пеещи заедно с тях най-големите им хитове. Определяна като най-успешната група на 21-ви век, те са продали повече от 100 милиона албума, спечелили са повече от 300 награди, а песните им са натрупали девет милиарда стриймвания. Досега, по време на текущото им турне Music of the Spheres, което вече е третото най-печелившо за всички времена, те са свирили пред повече от 7,6 милиона души от Коста Рика до Сингапур. Да се добереш до билет от ауторизираните сайтове за шоутата им, често граничи с мисия невъзможна и мнозина склоняват да дадат в пъти повече пари на прекупвачите, само и само да видят на живо любимците си. А да изживееш тези 120 минути с Coldplay напълно си заслужава.
Никоя друга рок група няма такъв глобален обхват. "Coldplay не са рок група", настоява Боно в документалния филм на Radio 1 The Genius of Coldplay. "Те не трябва да бъдат съдени по правилата на рока." Вокалистът на U2 има предвид, че тяхното гориво не е ярост или конфронтация, а искрена приобщеност. Техни сътрудници и почитатели са Бионсе, Брус Спрингстийн, U2, Риана, Франк Оушън, Кание Уест, Стормзи и много други.
Роден в Девън през 1977 г. в семейството на дипломиран счетоводител и учителка по музика, Крис Мартин посещава училище-интернат, където свири с най-добрия си приятел Фил Харви, бъдещият мениджър на Coldplay и неофициален пети член на групата. "Свирех на пиано и танцувах като луд", казва той през 2011 г. "Това не се е променило много". Членовете на Coldplay се срещат в UCL през 1996 г. и в крайна сметка решават да вземат името на групата си от друга студентска банда, която се отказва от него. През 1999 г., за първи път свирят пред меломаните в "Гластънбъри", но тогава за тях е отредена сцената, на която се изявяват нови, все още непознати банди. Малко след това се появява Yellow, песента, която ги прави известни. Горе-долу по това време Мартин е заснет да се шегува, че един ден ще бъдат толкова известни, колкото са Bon Jovi. Сценарий, който по това време звучи по-скоро нелепо, отколкото реалност.
Първото десетилетие на Coldplay е белязано от много различни емоции за членовете на групата. През 2002 г. записват A Rush of Blood to the Head, който се превръща в техния световен пробив със 17 милиона продадени копия. Следващият им албум X&Y е записан от групата под голямо напрежение, тъй като по това време под светлината на прожекторите е връзката на Мартин с Гуинет Полтроу и не е много добре приет от критиката. За Viva La Vida, Or Death and All His Friends от 2008 г., те възстановяват химията си и се научават да поемат повече рискове под ръководството на Брайън Ено.
Оттогава Coldplay успяват да запазят популярността си, без да бъдат ограничени от нея. В едната лента с тях са скандинавските хитмейкъри Stargate и Макс Мартин, с които работят по Mylo Xyloto, от 2011 г., A Head Full of Dreams, от 2015 г. и Music of the Spheres, от 2021 г. В другата са албумите, на които избират да не правят турнета: Ghost Stories, от 2014 г., печална епитафия за брака на Мартин. Но дори техните поп албуми поемат по интригуващи заобиколки. Music of the Spheres включва както My Universe, мегапоп кросоувър с K-Pop звездите BTS, така и изящната 10-минутна инструментална Coloratura.
Музикални експерти описват Coldplay като трима интроверти, пред които стои един екстроверт. Енергичен, емоционално прозрачен и страхотен лидер, Мартин може да е главният автор на песни и притегателят за популярността на групата, но без колегите си, като приятели и музиканти, той би бил загубен. Групата се учи от U2, REM и Radiohead за демократизирането за вземане на решения и писане на песни. Мартин, който пише през цялото време, казва, че само една от 10 идеи за песни се одобрява от всички, като Уил Чемпиън е най-трудният за впечатляване.
Влиянието на майката на Мартин, предан християнски музикален терапевт, не е трудно да се открие. Той е привлечен от песни, които "звучат сякаш са чакали да бъдат открити", а не написани. Мартин съчетава в себе си ненаситното си любопитство с необичайна липса на цинизъм и с желанието да помага. Подобно на Елтън Джон, той обича да е в крак с поп музиката, но и да подава ръка на други изпълнители. "Има голяма дистанция между това, което прави Крис, и това, което правя аз", каза неговият приятел и колега Ник Кейв пред списание Mojo през 2022 г. "И ние си го признаваме. Но има други неща, които винаги са ме привличали към Крис и най-вече това е изключителната му щедрост."
Най-недооценената характеристика на Мартин, отсъстваща в песните, е чувството му за хумор, което Кейв описва като "някак настръхващо". Той често се пародира, особено по време на интервюта. На въпрос на журналист коя песен би искал да звучи на погребението му, отговаря: "Наистина не искам погребение. Всичко, което искам, когато умра, е обикновен трибют концерт на стадион Уембли. И може би албум с кавъри. Това е всичко, което искам." Мразещите Coldplay обичат да разказват историята за това как Дейвид Бауи отхвърля една от песните на Мартин ("Not your best"), но всички научават тази история, защото самият Крис го е разказвал като самоироничен анекдот. Трудно е да се подиграваш на някой, който се чувства толкова комфортно да се присмива на себе си.
Мартин гледа на света на музиката не като на състезание, а като на общност, където хората трябва да се грижат един за друг. Coldplay изпълняват тази философия най-впечатляващо на фестивала "Гластънбъри". През 2005 г., когато заменят Кайли Миноуг като хедлайнер, след като тя е диагностицирана с рак на гърдата, правят кавър на Can't Get You Out of My Head в нейна чест. Когато тя най-накрая стига до фестивала през 2019 г., Мартин се присъединява на сцената към нея за да изпълнят заедно същата песен. През 2016 г. Coldplay правят кавър на песен на Viola Beach, млада група, която загива в автомобилна катастрофа по време на турне в Швеция, "за да им позволи да оглавят "Гластънбъри".
По време на рекордното си пето участие на фестивала, Мартин и компания отдадоха уважението си към човека, когото те посочват като "виновник" за това те да решат да стана музикална група. Актьорът Майкъл Джей Фокс беше изведен в инвалидната си количка, за да свири за втори път с британците. Те изпълняват заедно песните Fix You и Humankind.
Светът се промени много от 2000 г. насам, когато Coldplay бяха презирани, че са твърде мили, твърде емоционално директни и без острота. Днес тяхното благоприличие и човечност изглеждат много по-ценни за феновете. Независимо дали става въпрос за загрижеността им за техните фенове, прагматичния им екологичен подход, подкрепата им за по-младите изпълнители или самите песни, те са се превърнали в сила за добро. И както фен написа в пост към клип от поредния зашеметяващ концерт на групата: "Ако всички хора бяха такива, каквито Coldplay събира на концертите си, светът щеше да е едно много по-добро място."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}