Как Шърли Темпъл спаси холивудско студио от фалит?
През декември 1933 г. петгодишната актриса подписва с почти фалиралото Fox Studios
"Урокът, който трябваше да науча, беше - "времето е пари" и "това е работа, а не игра". И го научих преди да стана звезда."
Когато Шърли Темпъл е интервюирана по BBC през 1989 г. за нейното суперзвездно детство, тя отдавна е загърбила блясъка на Холивуд и се наслаждава на новия си професионален път, по който е поела, този на американски дипломат. Въпреки че в даден момент е най-добре платената звезда в меката на киното, на по-късен етап й се налага отново да работи, защото повечето от нейните милиони отдавна са изчезнали.
"Ти също така спаси 20th Century Fox от фалит, нали?", пита водещият на чат-шоуто Тери Ууган жената, която тогава вече е известна с фамилията на мъжа си, Шърли Темпъл-Блек. "Мисля, че да", отговаря тя.
През 1933 г. Fox Studios е почти фалирало. Основано от Уилям Фокс през 1915 г., то процъфтява по време на ерата на нямото кино. С настъпването на Голямата депресия обаче започва да работи на загуба, дължи милиони и цените на акциите му се сриват. Тогава идва неочаквана помощ: от едно малко русо момиченце с къдрава коса.
Две седмици преди да подпише договора си със студиото, Шърли е избрана за участие в "Stand Up and Cheer!" заедно с Джеймс Дън, който трябва да играе баща й. Въпреки че техните роли са сравнително малки, двойката прави такова голямо впечатление, че веднага са избрани да си партнират в още няколко заглавия. А Шърли Темпъл става звезда.
Малката актриса спасява от фалит Fox Studios
Първият й опит в шоубизнеса идва, когато е само на две години и половина и майка й я води на уроци по танци. Тя казва пред BBC: "Имах толкова много енергия - и не исках да подремвам - че тя ме записа в квартално училище за танци, което беше на по-малко от две мили от къщата ни и където щях да тренирам румба и танго там."
Именно в това училище тя е открита от режисьора Чарлз Ламонт и е избрана за поредица от късометражни филми, наречени "Baby Burlesks". Плащат й по 10 долара за всеки снимачен ден, но репетициите не са платени. "Той не беше велик продуцент. Беше много евтин продуцент", казва по-късно Темпъл.
Ламонт, заедно с продуцента Джак Хейс, работят за Educational Films Corporation. Тогава 3-годишната Шърли участва в осем филма, но снимачната площадка не е приятно място както за нея, така и за другите деца актьори. "На снимачната площадка те бяха сложили две звукови кабини. В едната имаше голяма буца от лед и когато някой от нас се държеше лошо, ни изпращаха един по един до кабината, за да се "охладим" и да помислим над това, което сме направили, на тъмно и при затворена врата. Получих много болки в ушите, много ечемици, имах много проблеми от престоя си там. Бях в кабината няколко пъти", спомня си актрисата.
Освен това родители не били допускани на снимачната площадка с децата си и нямали представа какво се случва там. Вместо това майката на Темпъл правела костюми, преподавала й уроци по актьорско майсторство и всяка вечер оформяла емблематичните къдрици на косата й.
Темите на филмите, в които малката Шърли се снима, в наши дни изглеждат абсолютно неподходящи за възрастта й. Темпъл ги описва като "филми за възрастни". Лентата "War Babies" показва тригодишната Шърли облечена в блуза с широко деколте и пелена, придържана с комично голяма безопасна игла. Тя танцува за други деца, играещи войници, които се бият за нея и й дават близалки. В "Polly Tix in Washington" тя е "проститука", изпратена да съблазни "сенатор". В първата си сцена Шърли носи сутиен и си оправя ноктите с пила. По-късно се появява в офиса на сенатора, носейки колие от перли, и казва на малкото дете, което играе сенатор, че е изпратена да го "забавлява". Темпъл отбеляза в автобиографията си "Child Star", че филмите са "цинична експлоатация на нашата детска невинност" и също така "понякога са расистки или сексистки".
Следващата стъпка е поредица от малки роли с продуцента, сценарист и режисьор Джак Хейс. Когато той фалира, баща й купува обратно договора й, осъзнавайки каква грешка са направили изначало подписвайки подобен контракт. Малко след това Темпъл е забелязана, докато танцува във фоайе, от автор на песни, който работи за Fox. Поканена е на прослушване за "Stand Up and Cheer!", филм, който се снима в момента. Тя получава малка роля, което означава двуседмична заплата.
Предпоставката за реализирането на лентата е, че Голямата депресия е резултат от липсата на "оптимизъм", така че се провеждат прослушвания, за да се намерят артисти, които да развеселят хората. Темпъл и Джеймс Дън са партньори в танцова сцена, но нямат достатъчно време да научат нова хореография. Тогава момиченцето научава Дън на танц, който знае от представление, в което е участвала. Веднага след снимките й е предложен едногодишен договор с потенциално удължаване със седем години за 150 долара на седмица. На майка й също е било платено да я придружава на снимачната площадка. В автобиографията си Темпъл нарича този "триумф" "първият от поредица облаци, които надвиснаха мрачно през следващите седем години".
Следващият филм на Темпъл и Дън е "Baby, Take a Bow", чиято премиера е през април 1934 г. Тя също е дадена на заем на други студия за хиляди долари, многократно повече от това, което й е плащано. По-късно същата година излиза "Bright Eyes". Написан специално за двойката, филмът включва песен, която се превръща в нейна запазена марка: "On the Good Ship Lollipop".
Шърли със съпруга си Джон Агар и 3-месечната им дъщеря Линда
Но Fox Studios се борят още след срива на фондовия пазар през 1929 г. и през 1934 г. се сливат с 20th Century Pictures, за да стане 20th Century Fox. Според Vanity Fair изпълнителният директор на Fox Уинфийлд Шийхан казва: "Те не купиха студиото на "Fox", те купиха Шърли Темпъл."
През първата си година в компанията тя се появява в 10 филма. Тази година е толкова забележителна, че на Оскарите през 1935 г. получава първата награда на Академията за юноши - оставайки и до днес като най-младият човек, награден с такава.
Темпъл става магнит за публиката от епохата на Депресията, която иска да гледа оптимистични, щастливи филми в кината. Президентът Франклин Рузвелт казва за нея: "По време на тази депресия, когато духът на хората е по-сломен от всяко друго време, е прекрасно, че само за 15 цента един американец може да отиде на кино и да погледне усмихнатото лице на дете и да забрави за проблемите си."
Въпреки че напуска Холивуд на 22 години, тя остава една от легендите в киното
Снимка: Getty imagesТъй като филмите й стават по-доходоносни, заплащането й също се увеличава, превръщайки я в най-добре платената звезда в Холивуд - всичко това до 10-годишната й възраст. Работният й график може да е бил интензивен, но като възрастна гледа на него с умиление. След подписването на договора с Fox майка й винаги е на снимачната площадка с нея. Едно забележително нещо, което отделя Темпъл от другите деца-звезди, е, че тя има близки отношения с родителите си. Затова и посвещава автобиографията си на своята "любяща майка".
През 1939 г. щатът Калифорния приема Калифорнийския законопроект за децата-актьори, по-известен като Закона на Куган, на името на Джаки Куган. Куган, роден 13 години преди Темпъл, става едно от първите деца-звезди, когато се появява с Чарли Чаплин в хитовия филм от 1921 г. "Хлапето". Той печели милиони долари, но те са похарчени от майка му и втория му баща, които той съди през 1938 г. Съдебната битка води до приемането на законопроект в Калифорния, който уточнява условията на труд и гарантира, че 15% от заплатата на всяко дете-актьор ще бъдат заделяни в отделна сметка.
Шърли със сина си Чарлз на наградите на наградите на актьорската гилдия, където получава статуетката за цялостен принос
Снимка: Getty imagesС това добрият късмет на Темпъл с нейните родители спира дотук. Тъй като баща й е работил в банка, той става неин бизнес мениджър. Въпреки това, както сама признава пред BBC, той прави редица лоши инвестиции. "От 3 200 000 долара, които бях спечелила от всичко - продажба на кукли, книги, дрехи и така нататък - ми останаха 44 000 долара в доверителна сметка", казва тя.
Междувременно, извън екрана, Холивуд често бил зловещо място за младите актьори. Дълго след края на филмовата си кариера Темпъл разказва за хищническо поведение, което е преживяла, когато е била едва на 12 години.
Тя се оттегля от киното на 22 години, като последният й филм е "A Kiss for Corliss" през 1949 г. Това обаче не бележи края на интересната й кариера - тя продължава да работи в областта на международните отношения и служи в правителството на САЩ като посланик както в Гана, така и в Чехословакия. В интервюто им Темпъл казва на Ууган, че посланичеството в Гана "е най-добрата работа в живота ми". А на въпроса: "Писна ли ти от тази песен "Good Ship Lollipop?", Шърли отговаря: "Не. Даде ми много."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}