17-11-2017 20-11-2018

Коста Каракашян: “Невъзможните“ цели ми служат за вдъхновение и пътеводител

За хореографа обратната връзка от страна на публиката е много важна и е щастлив, че с екипа му успяват да я докоснат

Снимка: Симеон Тодоров

Коста Каракашян: “Невъзможните“ цели ми служат за вдъхновение и пътеводител

18:48 | 2 декември 2023 | Редактор : Ирена Късметска 0 2064 Снимка: Симеон Тодоров

Няма човек, интересуващ се от грацията и красотата на съвременния танц и пърформанс, който да не е чувал името на Коста Каракашян. Години наред танцува на някои от най-големите световни сцени, бил е асистент-хореограф на видеото на Рита Ора, което певицата засне у нас, и често е ангажиран за продукции изискващи хореография.

Още по темата

Имърсив спектакълът „В нейния глас” отвежда публиката на загадъчна локация

А той наистина е добър в това да създава танцови шедьоври, които успяват да впечатлят и да спечелят за това елитарно изкуство много нови почитатели и последователи. Поредният проект, който екипът на Коста съвсем скоро ще представи пред публиката, е имърсив спектакълът "В нейния глас".

За пътя, мечтите и как разбитото сърце се превръща в танц, Коста Каракашян разказва специално за Life.dir.bg.

Коста, в новия имърсив спектакъл, който подготвяте с екипа ти - "В нейния глас", сте решили да представите на публиката една позната, общочовешка тема - тази за разбитите сърца, и болката и самотата, които следват от това. Какво те провокира да "разкажеш" това чрез танц?

Предните ни проекти бяха по-амбициозни като мащаб и социално послание и след приключването им усетих нуждата да се обърна навътре към емоциите и към нещата, които понякога остават скрити в нас и да създам нещо по-интимно. Много ме вълнува как чрез едно представление имаме възможността да събудим автентични емоции в зрителите и покрай това търсене се роди идеята за моноспектакъла "В нейния глас". Той е вдъхновен от пиесата на Жан Кокто "Човешкият глас", но нашата интерпретация пречупва емоциите на разбитото сърце чрез танц и чрез едно имърсив (потапящо) преживяване, в което се крие нашият уникален подход. С всеки следващ проект изпробваме нови начини да въздействаме на зрителите и съм сигурен, че "В нейния глас" ще ни даде много ценна обратна връзка. Надявам се, че на зрителите пък ще подарим едно наистина силно и запомнящо се преживяване.

В спектакъла “В нейния глас“ главната звезда е Марчела-Василена Димитрова

Снимка: Даниела Йорданова

На сцената, емоциите, през които човек преминава в този момент, ще бъдат представени от младата танцьорка Марчела-Василена Димитрова. Как се срещнахте и кога реши, че тя ще е човекът, на когото ще се довериш да пресъздаде всичко, което искаш да кажеш на публиката?

С Марчела се запознахме онлайн преди време, когато проведох отворен кастинг за танцова роля в пълнометражен филм. Тогава с екипа на филма се спряхме на друг танцьор, но Марчела веднага ми направи впечатление не само с талант, но и с професионална етика и танцовия си опит в Лондон. За мен е много важно във всеки процес да работя и с нови артисти, за да може и моята работа да еволюира чрез досега с тях, затова тази година поканих Марчела да се включи в един от танцово-кулинарните ни спектакли "Приказки от Космоса: Неземни тайнства". Най-много ми направи впечатление нейната готовност винаги да изследва всяка задача и всяко движение докрай и усетих, че би се справила прекрасно в спектакъл, който така внимателно, почти под лупа, изследва емоциите ни.

И двамата с Марчела сте учили и работите и в чужбина. Какво е чувството да пренесеш "западния танц" в България и какво от наученото там искаш да покажеш и в работата си тук?

Нещо характерно за съвременния танц в Ню Йорк и Лондон е, че почти винаги се акцентира върху достъпността и комуникацията с публика, която може би не е експерт върху материята. Дори и понякога мотивирано от комерсиални подбуди, там се обръща голямо внимание върху това да се комуникира защо ценностите, идеите и практиките на съвременното изкуство всъщност са ценни и могат да ни обогатят. За мен е важно работата ми да говори на различни нива - да има нещо въздействащо за човек, който за първи път идва на танцов спектакъл, но и да провокира сетивата на опитната публика. Честно наблюдавам, че артистите в България създават изцяло през своята призма, без достатъчно внимание към разбирането на публиката, а това само я отчуждава. Разбира се, имърсив подходът също е нещо, което много ме е вдъхновило от Ню Йорк и съм много благодарен, че може да развиваме този нов жанр в България и че има все повече артисти, които изследват посоката, като режисьора Боян Крачолов и екипа на "Театър на сетивата."

Спектакълът “КУХНЯ“

Снимка: Борис Урумов

Ти си един от пионерите на имърсив спектаклите у нас, част от публиката за първи път се среща с подобен вид изкуство. Съумява ли родната публика да възприеме твоите идеи и най-вече да им се наслади, за да се върне отново?

Обратната връзка от нашата публика винаги е много зареждаща, защото от тях усещам, че сме успели по някакъв начин да преобърнем очакванията им и да им предложим нещо по-различно като преживяване. След края на представленията винаги даваме възможност на публиката да ни напише своите впечатления и тези бележки показват много голям респект към работата на екипа и винаги сме безкрайно благодарни, когато се съберем като екип да ги прочетем. За нас също така е важно да експериментираме и с различни формати, така че постоянно каним публиката, която е преминала през един спектакъл като "КУХНЯ" и "Последният залез", да се върне и да изпита нещо ново като "В нейния глас".

Има ли елемент в танците, които създаваш, който е твоята "запазена марка"?

Има един набор от движения, за които танцьорите много често се шегуват с мен, че са "запазена марка", но аз сам не мога да преценя. Нещата, които са важни в процеса, са да работим колаборативно с танцьорите, тоест и те да генерират идеи за хореографията и заедно да избираме тези, които ни се струват най-правилни за емоцията на конкретната сцена. Винаги търся танцьори, които не се притесняват да представят тяхната гледна точка и да участват като съавтори и това беше един от водещите принципи, когато избирах танцьорите, с които да основем танцовата ми трупа "Karakashyan & Artists."

Коста се е заел с множество проекти, които ще реализира в следващите две години

Снимка: Борис Урумов

Предвид, че вече се занимаваш основно с хореография и режисура, не ти ли се иска в един момент и ти да се включиш на сцената с останалите танцьори?

Колкото повече работя от режисьорската страна, набирам все повече и повече увереност и виждам, че в тази роля се чувствам най-комфортно и мога най-много да допринеса. Често има моменти в процеса на създаване, когато някоя идея за хореография минава през моето тяло и се опитвам да предам точния начин на изпълнение на танцьорите, но в крайна сметка винаги стигаме до вариант, който е най-автентичен за тяхното тяло и тяхната собствена експресия. Не мога да си спомня конкретен случай, в който ми се е искало да бъда и от страната на изпълнителите. Може би нещо, което ми се е искало да успея да предам на всички изпълнители, е да действат толкова спонтанно, колкото аз, когато импровизирам и създавам идея за някоя танцова сцена.

Прочетох, че искаш да създадеш мост между киното и танца, реализирайки танцови филми. Как вървят тези проекти и кой е филмът, който със сигурност искаш да заснемеш?

През 2024 г. предстои да започнем снимки на новия ми късометражен филм "Те", който комбинира игралното и танцовото кино в една много лична за мен история. Подготвяме го от около 3 години и много се радвам, че най-после ще имаме възможност да го реализираме, а паралелно с него работя по два пълнометражни проекта - един документален и един художествен, игрален. В тях движението и изкуството присъстват, но този път танцът няма да бъде водещото изразно средство. Благодарен съм, че пред мен се разкриват все повече и повече възможности в света на киното. Това определено е посоката, в която съм насочил фокуса през следващата година.

Спектакълът “Приказки от Космоса: Неземни тайнства“

Снимка: Борис Урумов

Захванал си се с много проекти. Има ли нещо, което ти се струва невъзможно за постигане?

Имам огромен списък с цели, някои от които може би наистина невъзможни, но за мен те служат по-скоро като вдъхновение и пътеводител. В ежедневието е много лесно да изгубим своя фокус и да се ангажираме с най-битовите неща, които са под носа ни и когато си поставям по-далечни цели, това някак помага да поддържам нещата в перспектива. От "невъзможните" цели има такива, които ще ми се струват невъзможни до момента, в който не се случат, а пък останалите ще се окажат невъзможни, защото не са били отредени за мен.

Развитието на технологиите и на изкуствения интелект по някакъв начин представляват ли интерес за теб като тема, която да бъде "изиграна"? Изобщо, какво място имат технологиите в изкуството?

Технологиите, за добро или за лошо, вече активно участват във всякакви творчески процеси. През последната година и аз започнах да ползвам средства като ChatGPT и DALL-E, за да ми помагат за генерирането на творчески идеи. За мен те са като средство за нахвърляне на идеи, но всичко, което мине през тях има нужда да бъде пречупено през моята лична артистична призма, така че не виждам проблем в употребата им.

В момента започвам работа по вълнуващ и мащабен проект с премиера през 2025, който ще изследва нашата връзка с технологиите и дигиталното пространство. В него ще има различни начини да се свържем с технологията отсреща и ще имам удоволствието да го създадем с много специални партньори, но ще мине малко време, преди да можем да разкажем повече за него.

Каква ще бъде 2024 г. за теб и екипа ти, вече имате ли набелязани цели, които искат да реализирате?

През 2024 г. ни предстоят първите международни турнета на танцовата трупа, като имаме интерес от Турция и Армения за турне на "КУХНЯ". Също така активно работим с нов музикален изпълнител и през първите месеци на годината предстои вълнуваща премиера. След това, ще се фокусираме върху разширяването на мрежата ни, намиране на нови колаборатори и партньори и развиване на имърсив формите, така че да въздействаме още по-силно на нашата публика.

ИЗБРАНО