Краси Радков и Станислава Ганчева пред Life: Най-голямата ни победа е нашето семейство, никога не бягаме от трудности
Водещите на "Бягство към победата" са категорични, че шоуто им е помогнало да се преоткрият. Кое е най-голямо предизвикателство и най-ценният урок, който са научили и защо е безценно да работиш с човек, когото обичаш
Те са заедно вече 19 години, разбират се без думи и знаят как да се справят с всяко предизвикателство. Могат ли съвместната работа и стресът да бъдат тест за една връзка или са просто поредно приключение за една любов. Краси и Станислава се срещат за първи път в Смолян, не им трябва много време, за да разберат, че заедно разкриват най-добрите си качества. Само 6 месеца след първата си среща вече са женени. Най-голямото им щастие и най-голямата победа е синът им Теодор - божият дар в живота им.
Краси и Станислава знаят как да се подкрепят и да се грижат за любовта си, дори в тежки моменти.
Вижте какво още споделят за работата си, за уроците, за предизвикателствата да бъдеш винаги на нивото, което, показва силата и мъдростта ти, дори "лекува" суетата.
"Бягство към победата" е изпитание за познанията, креативността, духа и тялото на участниците, а за вас каква емоция носи и какво се оказа - шоу или изпитание?
Станислава: За мен беше от всичко по малко. И с много емоция. Изпитвах познанията си заедно с участниците, забавлявах се с тях и се пробвах в някои от игрите, където имаше време за това. Най-голямото изпитание за всички нас беше горещото време, което направо разтапяше всичко. От една страна се радвахме, че не вали, за да им е комфортно на нашите двойки. Но имаше моменти, когато катерехме или стигахме до съответното място само пеша, а нашите участници, дори тичаха, за да се класират с място по-напред. И всичко това при температури над 35 градуса. Беше си лудо!
Краси: Аз се забавлявах с игрите и участниците, с техните неподправени и искрени реакции, с начина, по който излизаха от трудностите. Да преборят умората, жегата и стреса беше едно от основните изпитания за тях. Имам предвид отвъд знанията и креативността, които трябваше да проявят. Изпитанието за мен беше, че не можех да им помагам, а и бях най-облечения от всички при 38-40 градуса.
Остават броени седмици до финала. Какво беше най-голямото предизвикателство, пред което се изправихте?
Станислава: Най-голямото предизвикателство ли? Ако трябва да отговоря шеговито, това е "лечението на суетата ми" (смее се). Знаете, че всеки артист, който се появява пред камера иска да се чувства красив. А да се постигне това в такъв тип риалити формат, мога да го определя като "неосъществен блян". Представете си само - естествен декор от красиви български места, снимки по време на вятър, ръмеж или жега. А ние трябва да сме перфектни докато всичко се разтича или косата се вее и ти влиза в очите.
Ако трябва да съм сериозна, предизвикателство за мен беше да крия симпатиите си към участниците. Както и яда си, когато някой не знае важни неща от историята или културата ни. Или пък когато знаят и могат да се справят с някаква задача, но блокират или се отказват.
Краси: Най-голямото предизвикателство за мен беше, че се работи почти без сценарий. Имаме, разбира се представа за това какво представлява дадената задача, но всичко останало се развива на момента. На място трябва да импровизираш на 100% и да даваш самочувствие на хора, които се отчайват и панират, да ги надъхваш да продължат. Опитвах се да ги успокоявам, да ги накарам да погледнат по друг начин на ситуацията, да се вземат в ръце и да се справят със задачата.
Има ли участник, който остави у вас силно впечатление?
Станислава: Да, разбира се. Мога да кажа, че всяка двойка и всеки участник бяха със своя собствена енергия, която успях да усетя и да ме впечатли по някакъв начин. Ще дам само няколко примера и ще започна с Иван, който е изключително добър, скромен, чувствителен и знаещ човек. И точно тази скромност му пречеше в началото. В онзи момент смятах, че Габи, която му е шеф, го потиска с поведението си. Оказа се, че те така са свикнали да общуват, което носи спокойствие и по-голяма увереност у Иван. Изумявах се как въпреки физическите трудности, с които се сблъскваше, той не се предаде, не се отказа и никога не каза: не мога.
Радо и Иван - разследващите полицаи, две момчета, които знаят, могат и с желание и любов говорят за историята на нашата страна. Те искрено се вълнуваха, когато се докосваха до български светини. Те са повод за гордост, че има млади хора, които остават в България и я обичат с цялото си сърце.
Обикнах Памела и Любо - сгодените, които имаха своето истинско изпитание за връзката си. Те според мен научиха, че колкото и изненади да им поднася съвместния им живот, трябва да се подкрепят, разбират и извиняват за грешките си. Прекрасни, емоционални и много добри хора.
Стаси е готова за новото приключение: "Искам пак и пак да вървя по различни пътеки и да откривам нови хора, места и емоции!"
Харесвам Ники и Иван - фармацевтите, с тяхното чувство за хумор и романтичните им жестове към мен (смее се), и тук трябва да спомена Роси, която ме удиви с артистичността и липсата си на бариери (смее се). И така мога да продължа и да каже за всички останали по нещо.
Краси: В тази игра нищо не е постоянно, обратите се случват всяка минута, ден и час. Всички участници се справяха по свой начин в отделните етапи - благодарение на уменията си, познанията си, силата на духа или характера си. С други думи ние постоянно виждахме или научавахме по нещо ново за всеки от тях. И смятам, че всички са страшно готини и стойностни хора по свое му.
В предаването се състезават хора с различни умения и характери. Как балансирате в моментите, когато има напрежение при участниците?
Станислава: Напрежението при участниците, на което аз ставах свидетел, е когато те пристигаха при мен в края на изпълнението на задачата си и очакваха да разберат как са се справили. Беше ми много тежко да казвам след всички положени усилия: "Вие отпадате от Бягство към победата". Но това са правилата и няма как всички да стигнат до края. Знаете ли това, което чух от Илиана от двойката женени, ме накара да дишам по-спокойно. Та тя ми каза: Стаси, ако трябваше да чуя от някого, че сега отпадам, искам пак от теб да го чуя.
Краси: Точно в такива моменти, трябва да имаш истински реакции, които да ги накарат да спрат за секунда, да се погледнат, да поемат въздух, да си протегнат ръка и да продължат с друго настроение.
Какъв е вашият подход при комуникацията със състезателите? Има неочаквани обрати. Как се подготвяте за тези моменти, в които всичко може да се промени за секунди?
Станислава: Нямам подход, просто реагирам на момента, говоря като с приятели, каквито смея да кажа, че станахме поне с повечето. Аз вярвам, че когато симпатизираш на хората, опитваш да стигнеш до тях и дори, когато им казваш нещо неприятно, да е по-начин, който ще смекчи разочарованието им.
Краси: Да, всичко се променя много бързо. В "Бягството" имаше моменти, когато трябваше да общувам и наблюдавам 5 или 6 двойки едновременно. И да направя така, че никой да не се чувства пренебрегнат. Няма подготовка за тези ситуации, всичко се случва тук и сега. Правилният подход за мен в тези случаи е да се подходи с уважение и емпатия към участниците, да не мислиш прекалено, а да действаш бързо и решително.
Кои са най-забавните или неочаквани моменти, които остават извън камерите?
Станислава: Дааа, много неща останаха само за нас. Със сигурност имаше много забавни моменти - и с екипа, и със състезателите. Забавлявахме се във всеки един момент, на всяко едно място, с всички хора, които срещахме по пътя си. Всичко това докосваше сърцата и душите ни всеки ден.
Краси: Не знам дали се вижда, но мисля, че симпатията, добротата и желанието за помощ, които срещахме в лицето на абсолютно непознати хора ни накараха да вярваме, че българите все още сме отзивчиви, подкрепящи и гостоприемни.
Трябва да се подходи с уважение и емпатия към участниците, да не мислиш прекалено, а да действаш бързо и решително, категоричен е Краси
Снимка: личен архивПредаването е интензивно и пълно с емоции. Как успявате да се справите със стреса. Бихте ли приели предизвикателството да бъдете водещи и на следващ сезон на шоуто?
Станислава: На фона на всичко това, което напълни душите и очите ни с красота, стреса е нищо. Струва си да преминеш толкова километри, струва си неудобството на подутите крака и на болките в изгорелите рамене. Струва си, защото виждаш и изживяваш много неща, които остават красив спомен и ни учат на нови неща.
И да, искам пак и пак да вървя по различни пътеки и да откривам нови хора, места и емоции!
Краси: Аз съм свикнал на стрес(смее се. Да, харесвам това пътешествие!
Добре, че беше "Бягство към победата", че да се видим малко със Станислава, споделя с характерното си чувство за хумор Краси
Снимка: личен архивКак влияе съвместната работа върху отношенията ви?
Станислава: Най-хубавото да работиш, с човек който те познава, колкото и ти него е, че се разбирате без думи, че се усещате само с дъх и действате само с поглед.
Краси: Добре, че беше "Бягство към победата", че да се видим малко със Станислава. Обичаме да сме заедно, защото рядко ни се случва.
Предизвикателство за мен беше да крия симпатиите си към участниците. Както и яда си, когато някой не знае важни неща от историята или културата ни, признава Стаси
Снимка: личен архивКакво научихте за себе си в "Бягство към победата"?
Станислава: Приятелството е най-силното оръжие!
Краси: Винаги можеш да разчиташ на партньора до теб!
Коя е най-голямата победа в личния ви свят?
Станислава: Семейството
Краси: Нашето дете
Кое е качеството, което определя дали един човек е роден да побеждава?
Станислава: Честност, откритост, добрина, късмет
Краси: Това е съвкупност от много качества, но всичко зависи от това в каква посока ще ги насочиш
От какво или кого бихте искали да избягате?
Станислава: От студенината между хората.
Краси: Предпочитам да се боря с трудностите, вместо да бягам.