Кристи Търлингтън Бърнс: от супермодел до активист
Организацията й помага за предотвратяването на смъртността на родилки в бедни райони по света
Кристи Търлингтън Бърнс обикновено може да бъде открита в централния офис на "Every Mother Counts" в Манхатън, организация, която тя основа през 2010 г., за да сложи край на зашеметяващия брой предотвратими смъртни случаи, свързани с бременността и раждането.
На 55 години тя все още изглежда толкова красива, колкото беше и през 1988 г. Като част от малка група супермодели от края на 80-те и 90-те години на миналия век, чиято слава за първи път оспори и дори измести тази на холивудските звезди, Търлингтън, Наоми Кембъл и Линда Еванджелиста бяха кръстени "Троицата" от модния журналист Майкъл Грос, защото обикновено ги наемаха заедно за различни ангажименти.
Еванджелиста стана известна с това, че се пошегува, че момичетата от техния ранг не стават от леглото за по-малко от 10 000 долара (за първия си договор с "Maybelline" през 1991 г., Търлингтън получава 800 000 долара за 12 дни работа). Това обаче, което задържа интереса на Търлингтън в професията, е бягството. Тя се наслаждава на лукса често да бъде на различни и далечни места като Ленинград, Ню Орлиънс и Непал, понякога в продължение на две седмици.
Настоящото й начинание я отвежда също толкова далеч. Всяка година тя предприема поне по едно пътуване до Хаити, където фондацията й "Every Mother Counts" поддържа малка клиника и обучава акушерки. Преди няколко години тя ръководи екип от 26 души, за да посети трите заведения за майчино здравеопазване, които организацията поддържа в Танзания, страна, която тя посещава за първи път през 1991 г., докато снима за британския "Vogue" с модния фотограф Артър Елгорт. "Кристи винаги е била най-добрият пътешественик", казва Елгорт. "Баща й беше пилот, а майка й беше стюардеса, така че се смеехме и казвахме: "Нищо чудно, че обича да пътува. Това е в гените й."
Кристи, Наоми и Линда имаха прозвището “Троицата“
След това първо пътуване тя се връща в Танзания девет пъти, като дори изкачва връх Килиманджаро по време на едно от посещенията си. През 2008 г. се завръща, за да заснеме "No Woman, No Cry", документален филм за глобалните предизвикателства за майчиното здраве, който се превърна в катализатор за организацията "Every Mother Counts".
Въпреки страстта си към пътешествията, Търлингтън има доста затворено и скромно детство, израствайки с две сестри в малък град в Северна Калифорния. Майка й е родена в Ел Салвадор, преди да имигрира в Щатите като дете, така че на Кристи й се случва понякога да посещава роднини в Централна Америка. Но светът й се отворя истински, когато баща й премества семейството в Маями, където той започва работа като тренировъчен капитан на "Pan Am".
"Имаше бежанци от Хаити и Куба, и наркотици, разсипани по плажовете. Бях напълно зашеметена. Родителите ми не ни обясняваха много за това, но то се усещаше. Беше някак тъмно и вълнуващо", обяснява Кристи. Страстна ездачка, Търлингтън е открита от моден скаут на 14 г. по време на езда и започва кариерата си на модел, поемайки различни ангажименти в Маями. Когато баща й получава сърдечен удар, семейството се връща в Калифорния, където тя намира своето малко и спокойно място, в което да избяга от новооткритата си работа на модел. "Започнах да печеля пари, но свободата ми се ограничи", казва тя. Веднага след като навършва 18 години заминава за Ню Йорк. "Казах само: "Ще се видим. Светът е голям и има много места, които да посетя."
През 1994 г., след като се появява на над 500 корици на списания и постига шеметна и успешна кариера, решава, че й е време да поеме в напълно различна посока. Затова кандидатства в Нюйоркския университет, който завършва с отличие през 1999 г. със степен по философия и религия. Започва бизнес с козметика и облекла за йога, а през 2003 г. се омъжва за актьора Едуард Бърнс на церемония в Сан Франциско. Когато застава пред олтара облечена в рокля на Джон Галиано, вече е бременна в 25-та седмица с първото им дете, дъщеря им Грейс.
Едно почти фатално усложнение, претърпяно по време на раждането на момиченцето им - следродилен кръвоизлив - е това, което събужда интереса на моделката към проблемите със здравето на майките. По това време Търлингтън вече се е впуснала в света на застъпничеството за обществено здраве, когато баща й умира от рак на белия дроб и тя започва да изнася речи срещу тютюнопушенето.
След раждането - по време на което тя има достъп до първокласни здравни грижи - научава, че кръвоизливи като нейния са водещата причина за смъртни случаи в световен мащаб и че дори в Съединените щати броят им нараства. "Когато научих статистиката, знаех, че трябва да направя нещо - тези смъртни случаи в 98 процента са предотвратими", споделя Кристи.
Интересът й нараства през 2005 г., когато като посланик на международната хуманитарна организация "CARE", пътува до Ел Салвадор, докато е бременна в шестия месец със сина си Фин. "Тогава напълно осъзнах, че ако бях родила дъщеря си в една от общностите, които посещавам, вероятно щях да умра", спомня си тя. След завръщането си казва на съпруга си колко щастлива се чувства и че може би е намерила фокуса си. "Кристи се занимаваше с много различни благотворителни дейности и търсеше нещо, върху което изцяло да се съсредоточи", казва съпругът й Бърнс. Именно това пътуване й действа като проблясък, след който решава да заснеме документален филм.
"Беше страхотно за гледане", казва Бърнс, имайки предвид еволюцията на филантропията на съпругата си. "Тя винаги е била много въодушевена - всички са просто изумени от нейната енергия. За мен беше забавно да я гледам, а и децата ни са вече достатъчно големи, за да усетят колко много дава майка им и да разберат колко е важно да даваш от себе си в полза на обществото."
Лентата "No Woman, No Cry", която се съсредоточава върху историите на жени от Танзания, Флорида, Гватемала и Бангладеш, дебютира през 2010 г. на филмовия фестивал в Трайбека и получава одобрението на критиците. Търлингтън казва, че е прекарала следващите две години, показвайки го "почти навсякъде, където имах покана". "Беше полезно да представим лицата на статистиката. Самата статистика е доста шокираща, но когато хората видят лица и чуят хора да говорят на собствения си език за това какво преживяват, това ги кара да мислят за проблемите по по-личен начин", казва Кристи.
Днес организацията й "Every Mother Counts" има персонал от девет души и борд от пет и към днешна дата е отпуснала 2,6 милиона долара на нуждаещи си от места като Индонезия, Уганда, Бруклин, Флорида и Хаити.
Списъкът със занимания на Търлингтън винаги се е простирал далеч отвъд модния подиум. Тя описва опита си в колежа и висшето училище като толкова "страхотен", че й се иска да се върне някой ден. Преди повече от 20 години, в интервю с Дейвид Летърман, каза, че би й се искало един ден да пише - мечта, която започна да изпълнява с публикуването на книгата си през 2002 г. "Да живееш с йога: Създаване на житейска практика" и продължи със създаването на документални филми.
Сред приятелите, с които се е запознала по време на филмовата си работа, са фотожурналистката Линси Адарио, която прави снимки от името на организацията й в Индия, и с художника Тарин Саймън, който също е работил в Танзания.
Когато не носи дрехи за джогинг, тя често избира да облече дънки, които да съчетае с тениска или с някой странен пуловер. Не прекалява и с бижутата, които почти винаги са едни и същи - на дясната си ръка носи тринити пръстен "Cartier", носен и от сестрите й, а на лявата - сватбена халка, диамантен годежен пръстен и малък любовен възел от фирма "Finn".
За разлика от Търлингтън съпругът й Ед Бърнс е по-скоро домошар. "Той е нюйоркчанин и смята, че Ню Йорк е най-доброто място", казва съпругата му, добавяйки, че работи усилено, за да го "избута" от време на време през вратата на дома им. Преди няколко години цялото семейство заминава на сафари в Танзания. "Ед каза: "Добре, сега го направих", а аз заявих: "Не, не, това беше първото пътуване", споделя Кристи. Все пак тя е благодарна, че неговият начин на живот й позволява да пътува. "Ако той трябваше да пътува постоянно по работа, аз нямаше да мога да го правя толкова, колкото правя сега. Така че е добър баланс да имаш някой, който обича да бъде у дома."
Въпреки че се надява децата й да наследят любовта й към пътуването, семейство Бърнс се радва на пълноценен и сплотен живот у дома. Сестрата на Търлингтън, Кели, е омъжена за брата на Ед, Брайън, писател и продуцент на телевизионния хит "Blue Bloods", чийто филм "Домът на татко" се основава донякъде на преживяванията му като пастрок на двете дъщери на съпругата му от предишен брак. Търлингтън казва, че е толкова луда по зет си, че преди той да се ожени за сестра й, тя винаги се е опитвала да ги сближи. "Знаех, че ще трябва да харесам жената, с която ще е", казва тя. Все пак и Търлингтън, и Бърнс са доста изненадани — и малко нервни — когато техните брат и сестра започват да излизат. "Ако връзката не беше проработила, това можеше да направи празниците малко странни и неловки", казва Бърнс, смеейки се. "Можете да си представите как щеше да минават Коледите вкъщи."
Сега двойките, които са съседи, се виждат поне три пъти седмично. "Беше страхотно и за децата. Казваме, че са малко повече от братовчеди и малко по-малко от братя и сестри. Брайън дори има офис в същата сграда, в която е и фондацията на Кристи и двамата нерядко се засичат в асансьора.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}