Маги Смит, която имаше смелостта и таланта да направи абсолютно всичко
Легендарната актриса, която почина на 89 години, се сдоби с огромна популярност през 70-те и 80-те си години, с ролите си в блокбъстъри. Но ранната ѝ работа в театъра я оформи като таланта, който впечатляваше от екрана и сцената в продължение на десетилетия
Шкафът с трофеи на Маги Смит отразява нейните изключителни постижения в театъра, киното и телевизията, покорявайки най-големите арени на британската и американската култура, от BBC до Холивуд, от Уест Енд до Бродуей. Мярка за нейната способност да изгражда разнообразни образи, е че през 60-те години на миналия век тя изиграва девет главни роли в годините на формиране на Кралския национален театър, но също така от началото на 2000-те години се появява в пет сезона на сериала "Имението Даунтън", превърнал се в една от най-популярните и хитови поредици на новото хилядолетие.
Нейната роля в шоуто е на Вайълет Кроули, графинята вдовица на Грантъм, която живее в балон на изключителен комфорт и говори с кратки изречения, в които ясно демонстрира язвителното си превъзходство над останалите. Именно това поведение на голяма част от героините ѝ се превръщат в нейна запазена марка през цялата ѝ кариера, включително ролята, която ѝ носи първата награда на Академията през 1970 г.
Тя печели Оскар, побеждавайки Лайза Минели и Джейн Фонда, за главната си роля във филма "Разцветът на госпожица Джийн Броуди", адаптиран от романа на Мюриъл Спарк и разказващ за учителка в девическо училище в Единбург, която прилага неортодоксални методи на преподаване.
Смит винаги е имала смелостта и таланта да прави неочаквани за публиката неща. Вторият ѝ Оскар през 1979 г. е за "Калифорнийски апартамент" по сценарий на Нийл Саймън и актьорски състав, включващ Алън Алда и Уолтър Матау. Въвеждайки елемент на постмодернизъм в мейнстрийм комедия, Смит изиграва точно това, което е в началото на десетилетието - английска актриса, която се бори за първата си награда на Академията.
Друга изненада в професионалното ѝ CV е способността ѝ да бъде директна и мрачна. През 2019 г., след 12 години отсъствие от театралната сцена, 84-годишната тогава Смит изнася 100-минутен монолог пред публиката в Лондон. "A German Life" е постановка, адаптирана от Кристофър Хамптън от интервю за документален филм, дадено от Брунхилде Помсел, на 102-годишна възраст, която е работила за шефа на нацистката пропаганда Йозеф Гьобелс по време на Холокоста, но която продължава да отричат съучастие или вина.
С типичната педантичност Смит отказва да приеме ролята, докато не докаже на себе си, репетирайки у дома, че може да научи наизуст целия текст. Комбинирайки безупречната си техника и смелостта на екипа да я покани на тази достолепна възраст, това се превръща в още един, късен триумф, в удивителната ѝ кариера, пише Guardian.
Маргарет Смит е начинът, по който тя предпочита да се обръщат към нея. "Маги" обаче ѝ е наложено, за да се разграничи от друга актриса, носеща същото име. Родена е в Илфорд, Есекс, в семейството на майка шотландка, която работи като секретарка, и баща патолог, чието академично командироване в Оксфорд довежда до това дъщеря му да посещава девическата гимназия в града.
С колежката си Джуди Денч
Въпреки че се присъединява към Oxford Playhouse Company на 16 г., вместо да отиде в колеж, Смит се възползва от местните университетски театрални привилегии, участва в продукции на Оксфордския университет, които по това време се посещават от критици.
Впечатлението, което тя прави в комедийни скечове и песни, е толкова осезаемо, че на 21 години е включена в екипа, нает да се появи на Бродуей в ревю, наречено "Нови лица от 1956 г." В Лондон през следващите две години тя се появява с колегата си Кенет Уилямс в английското шоу Share My Lettuce.
Сериозната драматична кариера на Смит стартира, когато тя се появява, отново в двойка с Кенет Уилямс в двойна пиеса, The Private Ear and The Public Eye, от Питър Шафър през 1962 г. Те печелят на Смит първата ѝ статуетка за най-добра актриса в Evening Standard, на 27-годишна възраст, а с това тя привлича вниманието на сър Лорънс Оливие.
От решаващо значение за развитието на нейната репутация, е че Оливие ѝ се доверява не само да играе в комедия, но и в трагедия: тя влиза в образа на Дездемона, партнирайки на Оливие, който е в главната роля на Отело.
Маги с първия си съпруг Робърт Стивънс
Снимка: Getty imagesПо това време Смит започва връзка с актьора Робърт Стивънс, който става и първият ѝ съпруг и баща на синовете ѝ Тоби Стивънс и Крис Ларкин. Двамата решават да последват примера на родителите си и се насочват към актьорството.
Силната творческа връзка на Маги Смит и Лорънс Оливие е запечатана в архивите на театъра чрез кореспонденцията, която двамата поддържали помежду си. Актьорът не криел, че според него идеалната роля за колежката му ще е тази на Миламант - жена със силна воля, заговорничеща за постигането на желан от нея брак в комедията "Пътят на света". През 1968 г., когато Смит се оттегля за кратко след брака си със Стивънс и е бременна с първото им дете, Оливие поставя пиесата с Джералдин Макюън като Миламант.
Извинителното писмо на Оливие до Смит съдържа многословното му възхищение към нея. Смит пише отговор на болезненото съжаление, завършвайки: "Е, какъв е смисълът да се опитвам да ти споделя чувствата си? Те очевидно имат толкова малко значение. Беше мило от твоя страна да кажеш, че ще посветиш енергията си на моето завръщане, но наистина не мисля, че би било мъдро от моя страна да повярвам и на това. Маргарет."
Актрисата рядко посещаваше светски събития
В това писмо има силен, непримирим тон, който е част от личността на Смит. Някои от онези, които са работили с нея, особено по-младите актьори, нерядко са били наранявани от остроумните ѝ, но жестоки обиди.
Този лош късмет в театъра обаче е повече от балансиран. Ако през същата година Джули Андрюс не отхвърля филма за Джийн Броуди, Смит никога нямаше да изиграе ролята, която предефинира нейната кариера. От 1976 до 1980 г. тя играе четири летни сезона на Шекспировия фестивал в Стратфорд, Онтарио, където най-накрая влиза в ролята на Миламант и лейди Макбет. Докато репетира или играе, Бевърли Крос ѝ пише, като впоследствие става вторият съпруг на Смит през 1975 г. след развода ѝ с Робърт Стивънс.
След един от редките си провали с постановката The Lady from Dubuque, Смит се разделя с театъра. Друга причина за оттеглянето ѝ е необичайното за седемдесетгодишна актриса огромно търсене от филмовите студия.
Между 2001 г. и 2011 г. тя се появява в седем от осемте филма за Хари Потър като професор Минерва Макгонъгол - учител по трансфигурация в Хогуортс. Ролята носи на Смит значително богатство - огромна нова група от фенове, която, както се оплаква, прави невъзможно за нея да пазарува повече в любимите ѝ магазини.
Нейният кинематографичен ренесанс също така включва "Госфорд парк" (2001) на Робърт Алтман. В тази английска селска драма, написана от Джулиан Фелоус, героинята на Смит е близо до образа на емблематичната ѝ героиня в "Имението Даунтън".
Появата в телевизионен сериал със средна аудитория от 10 милиона прави още по-трудно за дама Маги (каквато става през 1990 г.) да пазарува. Но тази късна суперзвезда, половин век или повече след първите ѝ големи театрални и филмови успехи, потвърди, че тя е актриса с рядката способност да прави всичко, което пожелае, навсякъде.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}