В крайна сметка той беше точно това, което твърдеше и се бореше да бъде: най-голямата звезда в света. Ако е имало някакво съмнение, то приключи в следобедните часове на 25 юни 2009 г., когато се появи новината, че Майкъл Джексън е починал от сърдечен арест в Лос Анджелис на 50-годишна възраст. Първоначалният шок, заменен след това от дълбока скръб сред феновете, бяха най-големите, които светът някога е познавал, с изключение на събитията от 11 септември 2001 г. Въпреки че смъртта на Джон Ф. Кенеди и Мартин Лутър Кинг младши повлия повече на историята, а смъртта на Елвис Пресли, Джон Ленън и Кърт Кобейн ознаменува края на епохите, нито една новина за кончина на знаменитост не се е движила толкова бързо по света, и в челните позиции на новинарския поток, колкото тази за Майкъл Джексън, пише "Rolling Stone".
През следващите дни новинарски канали, специални телевизионни предавания, тематични списания и първите страници на вестниците се опитваха да разберат какво се е случило. Той беше сложна личност. Той не беше човек, към когото да не изпитва нищо. Най-въздействащото изявление, което се чу, беше на млад чернокож мъж, Егберто Уилис, чието видео изявление, бе излъчено по CNN: "Пораснах", каза Уилис и направи пауза, "на Майкъл Джексън. Обичах ... Майкъл Джексън. Мразех ... Майкъл Джексън. Възхищавах се на ... Майкъл Джексън. Срамувах се... от Майкъл Джексън. Съжалявах... за Майкъл Джексън. Бях горд... с Майкъл Джексън."
Въпреки най-лошите видове обвинения срещу него, въпреки неговата екстравагантност, неговите страхове, неговата мегаломания, светът все още уважава Майкъл Джексън за музиката, която създаде. Нито един артист - всъщност нито едно движение или сила - не е засенчило това, което Джаксън е постигнал през първите години от неговата солова кариера.
Триумф и трагедия го съпътстват през целия живот. Появява се на бял свят на 29 август 1958 година в Гери, Индиана.
Майката на Майкъл, Катрин Скрус, е от Алабама, но живее в Източен Чикаго, Индиана, когато среща баща му Джо. Тя е израснала, слушайки кънтри и уестърн музика, и въпреки че се забавлява със собствените си мечти да пее и свири, пристъп на детски паралич я оставя с постоянно накуцване. Джо и Катрин са млада двойка, женят през 1949 г. и веднага създават голямо семейство. Първото им дете Морийн (Реби) е родено през 1950 г., след това се ражда Зигмунд (Джаки) през 1951 г., Ториано (Тито) през 1953 г., Джърмейн през 1954 г., Ла Тоя през 1956 г. и Марлон през 1957 г., след това е Майкъл, през 1958 г., Ранди е роден през 1961 г., а Джанет, най-малката се появява през 1966 г.
Джо и неговите братя се подвизават в групата "Falcons" и когато се отказват, Джо прибира китарата си в гардероба на спалнята. Пази я ревниво. Тито, подобно на баща си, има афинитет към свиренето и един ден взима китарата, за да си порепетират, но скъсва струна. Джо го наказва сурово, но иска да му покаже и какво може. Тито впечатлява баща си.
Може би това е един от моментите, които дават надежда на Джо за бъдещето. Той купува на Тито собствена китара и го учи, взима и бас китара на Джърмейн, когото мисли да направи и вокалист. Но един ден Катрин вижда Майкъл, само четири по това време, да пее песен на Джеймс Браун, докато я слуша и тогава Джако - както с гласа, така и с движенията си, вече засенчва по-големия си брат. Тя казва на Джо: "Мисля, че имаме друг лидер на групата и певец".
По-късно Катрин ще каже, че понякога преждевременно развитите способности на Майкъл са я плашели - вероятно е виждала, че детството му може да отстъпи място на славата. Но също така е признавала, че има нещо неоспоримо в младия му глас, че той може да предаде копнежи и преживявания, които никое дете все още не може да познава.
Три години Джо работи упорито с тях, преди да направят дебют и отчита, че това донякъде ги е натъжавало, защото другите деца отвън си играели и се забавлявали. Но когато усетили, че стават все по-добри, това много им се усладило.
И така на сцената се появяват Jackson 5. Първият им номер 1 сингъл от 1969 е "I Want You Back". Майкъл е в центъра на вниманието и това е някак си напълно естествено.
Петимата пеят и свирят в клубове, където няма място за малки деца - сервират алкохол и има стрийптизьорки. "Стоях в ъгъла на едно място в Чикаго и гледах една дама, чието име беше Мери Роуз", спомня си Майкъл. "Това момиче сваляше дрехите и бикините си и ги хвърляше на публиката. Мъжете ги вдигаха, подушваха и крещяха. Братята ми и аз гледахме всичко това, и баща ми нямаше нищо против".
Според някои колеги на бащата от онова време, Джо заключвал Майкъл в съблекалнята с часове и се отправял съм собствените си "приключения". Дори да бил болен, Майкъл пак трябвало да пее.
През 1969 г. "Motown" премества семейство Джаксън в Лос Анджелис, настанява ги в домовете на Даяна Рос и собственика на лейбъла Бери Горди и започва да ги поддържа. Майкъл си спомня как Горди им казал: "Ще ви направя най-големите в света. Първият ви запис ще бъде номер едно, вторият ви запис ще бъде номер едно, както и третият ви запис. Три поредни песни номер едно".
Първите три сингъла на Jackson 5 - "I Want You Back", "ABC" и "The Love You Save" - станаха хитове номер едно, както беше обещал Горди, както и четвъртият, "I"ll Be There".
Наричат ги "черните Бийтълс".
И така машината на славата се завърта...
През 70-те години Джако издава няколко самостоятелни албума, но големият пробив е през 1979 г. с "Off the Wall". Веднъж признава, че го е било страх от баща му, който го заплашвал да го бие с колан, ако направи грешка по време на изпълненията си с Петорката. Има и слух, че таткото тъпчел Джако с медикаменти, от които гласът му да се запази в детския регистър. Майкъл се оплаквал и че баща му го обиждал, че има "дебел нос".
Хитове
Албумът "Трилър" от 1983 година, е най-продаваният албум за всички времена, със 100 млн. копия по целия свят. Печели 8 Грамита. Списание "Rolling Stone" го определя като "повратна точка" за Джако, а "Newsweek" пророчески написва "Гласът на Майкъл Джексън дава сърце на тези песни, за да ги превърне един ден в най-великите мелодии". Седем от песните в албума влизат в топ 10, а три от тях - "Beat It" - в която звучи китарата на Еди Ван Хален, "Били Джийн" и едноименната "Трилър", стават номер едно в сингъл класацията.
Следващият албум, "Лош"(1987), се продава наполовина от "Трилър", но все пак се води бестселър. Едноименното парче трябвало да бъде дует с Принс, но той отхвърлил предложението, защото текста не му допадал.
През 1985 г. написва заедно с Лайнъл Ричи песента "Ние сме светът", изпълнявана с още 39 известни музиканти, между които Даяна Рос, Лайнъл Ричи, Боб Дилън, Уили Нелсън и става световен хит. Приходите от нея, около 20 милиона долара, отиват във фонд, подпомагащ гладуващите деца в Африка.
През 1991 г. Джексън подписва безпрецедентна сделка за 65 милиона долара със Sony. Същата година той пуска "Dangerous".
Културният критик и музикант Джейсън Кинг в едно изключително есе пише:
"Не е преувеличено да се каже, че той беше най-напредналият популярен певец на своята епоха в историята на музиката. Тенорът му беше невероятен. По всички правила, той не би трябвало да има такъв вокален авторитет, колкото имаше на толкова млада възраст".
В края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век, Джексън развива репутацията си на ексцентричен самотник. Той заживява в имението Невърленд, разположено на площ от 3000 акра в Калифорния, което пълни с диви животни. Превръща го в увеселителев парк с влакчета, виенско колело, въртележки, където често му гостуват хлапета. Той кани в него болни или бедни деца, които иначе не биха имали възможност да посетят такива развлечения. Влакът е построен така, че на него да могат да се качват легла за много болните деца. По това време се случва и външната му трансформация. Говореше се, че е изсветлил кожата, въпреки че негови приближени твърдяха, че това е следствие на кожно заболяване. Носът му също претърпя операция и стана тотално различен от оригиналния. Едната версия е, че през 1984 г. по време на реклама за Пепси му пламва косата, заради грешка на пиротехниците, и получава рани по лицето. За да прикрие белезите му се налага да си направи ринопластика. Според масовите предположения, пластичните операции правел от суета.
В някои от песните си той изрича чрез лириката си явно някои свои истини, мъчили го с години: "Съдбата ми беше да компенсирам детството, което никога не съм познавал".
Понякога изражението му изглеждаше ужасено, очите му се взираха над хирургически маски или от покривалото на бурка. Друг път той се движеше с експлозивна ярост, както в онези моменти в края на неговия скандален, но невероятно успешен видеоклип от 1991 г. за песента "Black or White". Тези движения изглеждаха толкова различни от радостните мигове отпреди години.
Обвинения
През 1993 г. се разрази скандал, Джексън беше публично обвинен в насилие над деца и беше разследван. Бащата на 13-годишният Джордан Чандлър, Еван Чандлър, заплаши, че ще разруши кариерата на Майкъл. Имаше официално разследване, претърсване на Невърленд, но тъй като не бяха намерени доказателства, обвиненията срещу певецът бяха свалени. Той направи официално изявление по телевизията, пледирайки невинност. Извън съда, на 1 януари 1994 г. Джаксън плати 22 милиона долара на семейство Чандлър.
Най-фрапиращата грешка на Джаксън беше прословутото интервю от 2003 г. с Мартин Башир, в което певецът изповяда, че все още споделя леглото си в Невърленд с деца, които не са негови. В момент от предаването Джаксън държеше ръката на 13-годишно момче, излекувано от рак, и каза, че вижда само невинен израз на любов в това поведение.
Процесът от 2005 г. беше спектакълът, който всички очакваха да бъде - драмата на една знаменитост, процес за справедливост, секс и възмущение, морал и раса. Въпреки че се проточи, беше ясно, че прокуратурата няма толкова доказателства. Процесът беше фарс - ужасяващо е, че делото изобщо стигна до съдебен процес - и Джаксън беше оправдан по всички обвинения. Но нанесените щети изглеждаха в много отношения непоправими. Джаксън излезе от съдебната зала онзи ден разтърсен, апатичен мъж. Неговите финанси също се разпадаха. Той харчеше нелепи суми и беше управлявал лошо парите си, което изискваше малко усилия, тъй като беше направил толкова огромно състояние.
Чупливата душевност на Джако го води до успокояващи като диазепам, алразолам, ативан, към които се пристрастява. Лекува се в рехабилитационен център за няколко месеца. Обвиненията изгризват голяма част от короната му на крал и репутацията му вече не е същата.
Най-голямата звезда в света беше паднала от най-високо...
Той напусна страната и се премести в Бахрейн. Виждаха го само от време на време. Никой не знаеше дали той може да възстанови името си или дори да запази значителното си музикално наследство до турнето от 50 концерта, които той описа като "последната завеса".
В документалния филм от 2019 г. "Leaving Neverland", бе съобщено за още две сексуални посегателства, но от семейството му и до днес отричат. В негова защита застанаха и Мадона, и Макколи Кълкин.
Деца
През 1994 г. Джексън се ожени за Лиза Мари Пресли, дъщерята на Елвис Пресли, но скоро се разведоха. След това се венча за Дебора Роу през 1996 г., от която има две вече големи деца - Принс Майкъл Джуниър, роден на 13 февруари 1997 г. и Парис-Майкъл Катрин, родена на 3 април 1998 г. През 2002 г. се ражда и третото му дете Принс Майкъл Джексън II от сурогатна майка.
Принс Джуниър вече е на 26 години и се пробва като журналист в няколко издания Избягва да говори за баща си, признава само, че му липсва и дълго е преживявал смъртта му. "Той ми казваше: "В мига, в който спреш да учиш, започваш да умираш", спомня си Принс. Сестра му Парис опита да се самоубие през 2019, прерязвайки вените си. Предполага се, че е заради документалния филм с обвинения срещу Джако. Парис не крие, че е бисексуална, а този факт създал напрежение между нея и фамилия Джексън, които са религиозни. Тя сподели наскоро, че се чувства сама и отхвърлена. Но предпочита да бъде себе си.
Третото му дете през 2015 г. промени името си на Биги Джексън.
През юли 2009 г. беше планирано турне в Англия, озаглавено "This is it", с предвидени 50 концерта, за които билетите бяха разпродадени. Но Майкъл Джексън умира само седмици преди началото, на 25 юни 2009 г. Получава сърдечен арест. Преди смъртта на Джексън пиел предписаните му лекарствата пропофол и лоразепам. Личният му лекар Конрад Мъри беше обвинен, признат за виновен и осъден на 4 години за непредумишлено убийство. Съдебно жури заключи след двумесечен процес през 2011 г., че небрежността на Мъри е довела до смъртта на Джексън от свръхдоза на хирургическата упойка пропофол. Докторът обясни, че му давал медикамента заради безсънието му. И че е имал добри намерения. Лицензът на Мъри е отнет за Калифорния, Тексас и Невада.
Попкралят оставя извън завещанието си баща си и братята, давайки всичко на майка си и децата си.
Джако и майка му Катрин
Снимка: Getty ImagesОчевидци още пазят спомена от онази вечер в началото на 1983 г., когато на сцената в Пасадена, Калифорния, на шоуто за 25-тата годишнина на "Motown", Майкъл Джексън прави първото си публично изпълнение като зрял артист, залагащ собствените си претенции с удивително грациозна, наелектризираща версия на "Billie Jean". Танцувайки, въртейки се, изпращайки страстни, яростни погледи към покорената публика, Джаксън се труди много за митологизирането на собствената си смес от мистерия и сексуалност.
Майкъл Джексън не просто грабна златния пръстен: той го закачи толкова високо, че никой не го е грабнал със същия усет или резултати досега.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}