Както нюйоркчани знаят, Уди Алън е един от по-вездесъщите му граждани - на корта в Медисън Скуеър Гардън, гледайки "Никс", в пъба на Майкъл в понеделник вечер, свирейки на кларинет, понякога в ресторанта на Илейн на обичайната си маса. И все пак той едва ли може да се счита за общителен: срамежлив при запознанство, той веднъж изрази силно желание да се върне в утробата - "на когото и да било". И празнува вчера, роден е на 1 декември 1935 г. в Ню Йорк. Всъщност кариерата му е невероятна в редица дисциплини - литература, театър и кино. "Аз съм прилежен работник", каза той веднъж. "Това, което наистина обичам да правя най-добре, е всичко, което не правя в момента". 

Истинското му име е Алън Стюарт Кьонигсберг и е роден в Ню Йорк. Артистичният си псевдоним заема от кларнетиста Уди Херман.

"Хуморът е един от начините за справяне с живота. Хората си мислят, че е много трудно да си забавен, но това е интересно нещо. Ако можете да го направите, ако ви идва отвътре, не е никак трудно. Би било все едно да кажа на някой, който може да рисува много добре: "Боже мой, може да опитвам с молив и хартия цял ден и да не успея да нарисувам този кон!. Не мога да го направя, а ти го създаде толкова перфектно!". За другият човек е сякаш най-естественото нещо. Правя това от четиригодишен. Ето как се чувстваш и за комедията - ако можеш да я правиш, знаеш, че е все едно не правиш нищо. Не че крайният продукт е нищо, но процесът е прост. Разбира се, има само някои хора, които са автентично забавни, и някои хора, които не са. Това е идиотската шега на природата".

Започва да пише текстове за stand-up комедия, когато е още в гимназията. Навлизането му в шоу бизнеса идва няколко години по-късно, когато е нает за сценарист на телевизионни комедии.

Учи кино в Нюйоркския университет, но е изхвърлен след първата си година.

"Пиша още преди да мога да чета. Винаги съм искал да пиша. Преди това — измислях приказки. Винаги създавах истории в клас. Никога не съм бил толкова голям фен на авторите на комикси, колкото на сериозните писатели. Но открих, че мога да пиша в комични неща, отначало директно подражавайки на Шулман или понякога на Перелман

Бях се отказал напълно от писането на проза и се насочих към телевизионно писане. Исках да пиша за театър и в същото време правех неща за кабаре като комик. Един ден списание "Playboy" ме помоли да напиша нещо за тях, защото бях новоизгряващ комик и го написах. По това време бях почти женен — но не съвсем — за Луиз Ласер; тя го прочете и каза: "Боже, мисля, че това е добре. Наистина трябва да изпратиш това на "The New Yorker". За мен, както и за всеки друг от моето поколение, "The New Yorker" беше свещена земя. Бях шокиран, когато получих това телефонно обаждане и ми казаха, че ако направя няколко промени, те ще го отпечатат. Така че отидох там и направих няколкото промени и те го пуснаха. Това беше голям тласък за моята увереност".

Жените

През 1956 г. Уди се жени за Харлийн Сюзън Роузън, но шест години по-късно двамата се развеждат. Следващият му брак е през 1966 г, когато Алън се жени с Луис Ласър - женитбата им продължава само четири години.

С Миа Фароу

Снимка: Getty Images

Най-катастрофална е връзката му Миа Фароу. През 1997 година след поредица от шумни скандали, съдебни процеси и вестникарски сензации, Уди Алън се жени за 35 години по-младата от него Сун-И-Превин, която е осиновена дъщеря на самата Миа, и за която той до скоро се е грижил като баща.

Сун-И-Превин

Снимка: Getty Images

Признанията

През 1978 г. получава два "Оскар"-а - за режисура и сценарий за филма "Ани Хол".

През 1987г. отново взема статуетката - за най-добър сценарий за филма "Хана и нейните сестри".

През новото хилядолетие Алън изживява истински ренесанс. "Match Point" (2005), "Scoop" (2006), "Вики Кристина Барселона" (2008), "Ще срещнеш висок тъмнокос непознат" (2010), "Полунощ в Париж" (2011) и "На Рим с любов" (2012) и "Син жасмин" са едни от най-добрите му филми.

Снимка: Getty Images

Отказва да гледа филмите си, след като тръгнат официално по кината.

Има 15 номинации за оригинален сценарий за "Оскар" - непобеден до момента рекорд.

Определи лентата си от 2005 г. "Мач Пойнт" със Скарлет Йохансон и Джонатан Рис Майерс като най-добрия си филм.

Факти

Почитател е на баскетболния отбор Ню Йорк Никс.

Вегетарианец е.

В испанския град Овиедо има негова статуя в реални размери.

Пише сценариите си на пишеща машина.

През последните три десетилетия той е заснемал и пускал на екран по един филм на година.

Уди спря "Син жасмин" от прожекции в Индия, след като в сцените, в които героите държат цигара, е трябвало да бъдат включени задължителни реклами против тютюнопушенето.

Обикновено пропуска церемониите на Академията.

За пръв път отива в "Кодак Тиътър" едва при връчването на "Оскар" за 2002-а, за да представи колажа на Нора Ефрон, "New Your on Film Tribute".

Споделено

"Вярвам във всевиждащото око, което ни следи отгоре. За съжаление, това е правителството."

"Между любовта и секса има голяма разлика: сексът премахва чувството на неловкост, а любовта го поражда".

"Аз не съм по пиенето, тялото ми не приема никакъв спирт. На Нова година изпих две Мартинита и се опитах да отвлека асансьор и да отлетя с него за Куба.

"Мозъкът? Той е втория ми любим орган".

Снимка: Getty Images

От първо лице

В автобиография, която излезе на български преди 2 години "Само да вметна", Алън говори без задръжки за едни от най-големите звезди на съвременното кино, с които си сътрудничи. Разказва всичко и за грандиозния скандал в началото на 90-те с бившата си партньорка Миа Фароу. Разяснява мътилката около обвиненията за сексуален тормоз, които дъщеря му Дилън Фароу отправя към него първо през 1992-ра, после през 2014-а, и в документалния филм на HBO "Алън срещу Фароу". Двамата не са разговаряли от почти трийсет години, но в "Само да вметна" режисьорът отново декларира любовта си към осиновената си дъщеря и че очаква отношенията им да се подобрят.

Алън започва "Само да вметна" с родителите си и техния 70-годишен съвместен живот, "изпълнен с ненавист". Безпощадно описва провалите им, а обичта им сравнява с тази на канибалските племена в Борнео. Набързо минава през детството си в Бруклин, когато като дете мами на карти, за да обира връстниците си, и разбива изцяло представата на феновете си за своята особа. Ако някои си мисли, че Уди Алън е интелектуалец, който няма как да не е бил аутсайдер в училище, се заблуждава.

Алън е точно обратното - популярен бейзболист илитерат, който бяга от училище, за да ходи на кино. Не е стъпил в театър до 17-ата си година, а до края на юношеството си е прочел само една книга - "Бандите на Ню Йорк", плюс куп комикси. Младежът Уди Алън просто не обича да чете. Сблъсква се с литературата единствено заради жените, красивите бохемки, които четат Киркегор и гледат постановки оф-Бродуей. Живописта пък открива случайно, криейки се в музеите от училищните си задължения.

"Хора, вие държите автобиографията на мизантроп и любител на гангстерите, илитерат и некултивиран темерут, който седи пред трикрилно огледало и упражнява номера с карти, тъй че да може да извади асо пика от всяко положение с идеята да измами някого при първа възможност", описва себе си режисьорът.

Алън прави цялостен преглед на бурния си живот - от първите си професионални ангажименти, когато пише за комедийни телевизионни предавания, двата си ранни брака, до навлизането в киноиндустрията, творчеството си, през известните си познанства, сред които тези с Даян Кийтън, Кейт Бланшет, Кейт Уинслет, Ема Стоун, Скарлет Йохансон, Майкъл Кейн, Хавиер Бардем...

Източник: Издателство "Кръг"