Загубата на Идола на цяло едно поколение продължава да е все толкова болезнена, а спомените за неговия живот, кариера и трагична смърт - все така вълнуващи.
Днес си припомняме как живя и как почина Честър от Linkin Park.
На 26 май 2017 г. Бенингтън имаше концерт като никой друг. Той пя на погребението на своя близък приятел и фронтмен на Soundgarden Крис Корнел, който се беше самоубил няколко дни по-рано.
"Казвам се Честър. Имах огромната привилегия да бъда приятел на Крис и част от семейството му", обяви тогава певецът на насъбралите се опечалени и запя "Hallelujah" под китарния съпровод на Брад Делсън.
Бенингтън става звезда в една от най-големите банди на 2000-те с мощния си глас, носещ в себе си огромна сила, гняв и неконтролируема емоция. Но в онзи ден пеенето му е по-различно.
Съдбата понякога обича да ни спретва изненади. И те невинаги са хубави.
След по-малко от два месеца Честър също си отива. Той се обесва в дома си само седмица преди Linkin Park да поеме на турне. Върнал се преждевременно от ваканция и оставил семейството да си почива без него, с обяснението, че трябва да работи. Часове по-късно завинаги напуска света, а до тялото му е открита наполовина празна бутилка с алкохол.
Самоубийството му разтърсва целия музикален свят, а някои от близките му приятели осъзнават, че са пренебрегнали определени сигнали. Неговата тъмна страна, появила се вследствие на твърде тежки травми още в детството му, е видна за неговото обкръжение.
Бенингтън е роден във Финикс и израства в бедно семейство. Родителите му се развеждат, когато е на 11. Разводът се отразява на момчето, което започва да употребява марихуана, метамфетамини, LSD и алкохол от ранна възраст. Музиката също става негова страст и той търси спасение в нея и във вредните субстанции не само заради проблемите в семейството си, но и заради една далеч по-тежка травма.
От 7-годишен е сексуално малтретиран от по-голям свой приятел. Насилието върху него продължава до 13-годишна възраст, но той не го разкрива от опасения, че ще бъде помислен за лъжец. По-късно разкрива самоличността на своя приятел пред баща си, но избира да не търси възмездие, научавайки, че самият насилник е бил жертва на насилие. По собствените му думи, тази травма се превръща в основната причина за неговата суицидност.
В началото на 90-те той запява в група на име Sean Dowdell and His Friends? и създава пост-гръндж бандата Grey Daze, с която записва три албума. Въпреки това продължава да живее в голяма бедност. Работи в ресторант, а чак вечерите репетира. Напрежението и безпаричието в един момент го притискат твърде много и той се принуждава да напусне групата, с която се е захванал.
Тогава идва предложението да се яви на прослушване за вокалист на бандата, която в бъдеще ще се нарече Linkin Park. Честър става част от състава и успехите идват бързо. В началото на новия век Linkin Park прави големия си пробив с дебютния албум Hybrid Theory.
Оттам нататък Бенингтън се радва на фурор в музикален план, но отношенията му с тогавашната му съпруга се разпадат. Двамата се развеждат през 2005-а, а година по-късно Честър сключва втори брак с бивш модел на Playboy. С нея са заедно до смъртта му. Като цяло отношенията му с жените са трудни и това се обяснява със сложното му психично състояние. Травмата му от детството не го оставя докрая.
След като признава публично, че е бил малтретиран сексуално и че от малък е искал да сложи край на живота си, Честър изпада в депресия и проваля записи на Linkin Park. Останалите от групата са наясно с неговия проблем, който неведнъж е създавал напрежение в отношенията им. Често обаче признава, че сам не може да се отърве от слабостите си - дрогата и алкохола, в които търси спасение.
"Когато си представя онова малко момченце, което бях - напълно беззащитно и самотно пред изпитанието на ужасните спомени - как са ме изнасилвали, и всички ужасни и отвратителни неща, които съм преживял, цялото ми същество се разтреперва вътрешно и аз не мога да намеря покой от това състояние - то е по-силно от мен", обяснява Бенингтън причината за своята раздразнителност.
Кошмарите от ранните му години са допълнени от смъртта на няколко негови приятели от детството. Не по-малко тежък е шокът от смъртта на Корнел. Самият Бенингтън обаче така и не открива този покой в живота си и избира да го потърси по същия начин като Крис. Десет дни след смъртта на Честър, домът на певеца е заграден, а отпред феновете му оставят цветя, рисунки, кръстове, китарни перца и послания.
Едно от най-хубавите от тях гласи: "Скъпи Честър Бенингтън, нас ни боли като знаем, че ти спаси толкова много животи и въпреки това, ние не успяхме да спасим твоя..."
Най-странното е, че няколко дни преди да се самоубие, прави впечатление на всички с веселото си настроение. "Смееше се и се шегуваше!", твърдят онези, които са станали свидетели на последните дни от живота му. Какво тогава го е провокирало, че да вземе решението за самоубийство?
Американски издания припомнят стари негови интервюта, в които размишлява: "В какво е смисълът на живота? Аз имам 6 деца. Всичко, което правя е да ги гледам и да пея в Linkin Park. Да бъда със семейството си вечер е далеч по-хубаво от видеоигрите и стоенето пред компютъра!"
И въпреки това, той избира пред семейството, любимата група и компютъра... смъртта. А тя предизвиква сериозна вълна от мнения - част от феновете започват да споделят емоционални съобщения в социалните мрежи, а мнозина пък осъждат решението му да сложи край на живота си.
И все пак, ако погледнем от позитивната страна, Бенингтън има причина да бъде щастлив - албумът One More Light оглавява класациите, когато е издаден, а сингълът "Heavy" се представя добре по радиото.
Невъзможно е да се преувеличи влиянието на Linkin Park върху съвременния рок.
"Честър беше на върха на света", казва Шон Даудъл, барабанист и негов приятел от тийнейджърските им години, който за последен път е разговарял с певеца два дни преди смъртта му.
И какво излиза сега?
Не е достатъчно само да си богат, обичан и популярен. Трябва да можеш и бързо да бягаш. Толкова далеч, че да не могат да те настигнат дори призраците от миналото. А то е времето, което най-упорито ни преследва.
Но, както и самият Честър пее в "In the End":
But in the end, it doesn't even matter
I had to fall to lose it all
But in the end, it doesn't even matter
One thing, I don't know why
It doesn't even matter how hard you try
Keep that in mind
I designed this rhyme to explain in due time
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}