Сър Майкъл Гамбън, чиято необикновена актьорска кариера го отвежда от зараждащия се Национален театър на Лорънс Оливие до екранните роли в "Пеещият детектив" и филмите за Хари Потър, почина на 82-годишна възраст, пишат световните медии. 

В изявление от името на съпругата му - лейди Гамбън и сина му Фъргюс, публикувано от публицистката Клеър Добс, се казва: "Съкрушени сме да съобщим за загубата на сър Майкъл Гамбън. Любимият съпруг и баща Майкъл почина в болницата след прекарана пневмония. Молим ви да уважите личното ни пространство в този мъчителен момент и ви благодарим за посланията, които изпращате".

Наричан от Ралф Ричардсън "Великият Гамбън", той беше вдъхновение за поколения актьори. Изявяваше се в пиеси на Пинтър, Бекет и Айкборн. Именно Айкборн го режисира през 1987 г. в "Поглед от моста" на Артър Милър, която носи на Гамбън награда "Оливие" за ролята му на конфликтния бруклински моряк - Еди Карбоне. Майкъл участва и в трилогията на "Завоеванията на Нормандия". Други ключови роли са на учения в "Животът на Галилей" на Брехт в Националния театър през 1980 г. и на ресторантьор, който се завръща, за да посети бивш любовник в "Небостъргач" на Дейвид Хеър, която му носи номинация за "Тони" на Бродуей в средата на 90-те години. Освен това Гамбън се радва на успех и с филма на Питър Грийнауей - "Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник" (1989 г.), след което получава роли в големи филми като: "Сънлива дупка", "Вътрешен човек" и "Госфорд парк". Малко след това, с разрошена брада и шапка с пискюл, той се превъплъщава в професора от "Хари Потър" - Албус Дъмбълдор, като поема ролята от Ричард Харис след смъртта му през 2002 г.

Предоставя богатия си глас и за много филми, включително като чичо Пастузо в двата филма за Падингтън и като разказвач в "Аве, Цезар" на братя Коен. Неслучайно Айкборн го нарича "прекрасна, безгранична машина, като Ламборгини".

Обожаван от публиката, с мощно присъствие, което може да придаде тежест и на най-лекия материал, Гамбън пази личния си живот и неохотно дава интервюта. През 2004 г. той споделя пред "The Observer": "Аз просто се опитвам да си държа устата затворена".

Майкъл напуска училище на 15-годишна възраст и за разлика от много свои съвременници не получава официално обучение в театрално училище, а трупа опит чрез участия в любителски постановки. Роден е в Дъблин през 1940 г. Баща му се премества в Лондон и е полицай по време на Втората световна война, а в края й Гамбън се мести с майка си в Англия. На 16-годишна възраст той започва да работи в аматьорски театър като строител на декори, след което се озовава на сцената в малки роли в театър "Юнити" и "Тауър" в Лондон.

С блъф си проправя път към първите си професионални роли, като лъже за опита си и дебютира в Дъблин с малка роля в "Отело". Посещава и курс по актьорско майсторство в "Royal Court", воден от Джордж Девин и Уилям Гаскил. Макар да е имал и малки шекспирови роли в Националния театър е любопитно, че Гамбън никога преди това не е гледал постановка на Шекспир. На 30-годишна възраст играе Макбет, а в началото на 80-те години взима участие в Кралската шекспирова компания в постановките на Ейдриън Ноубъл - "Крал Лир" и "Антоний и Клеопатра". 

Освен в театъра и в телевизията той има огромни успехи. Участва в "Пеещият детектив", в който се превъплъщава в ролята на писател, болен от псориатичен артрит и в поредица от трилъри за Майгре, където се въплъщава в ролята на парижки полицай.

Години покъсно - през 2014 г. Майкъл Гамбън споделя, че изпитва затруднения да запомни репликите си: "Чувствам се тъжен от това. Обичам театъра, но не виждам себе си отново да играя масови роли."

Снимка: Getty Images