Патрик Суейзи: Любовта е единственото, което ще взема със себе си, когато умра

08:45 | 20 август 2022 | Автор : Стелиян Стоименов 33 22646 Снимка: Getty Images/Guliver Photos

На 14 септември 2009 г. светът сякаш застина за миг, вцепенен от тъжната вест, че една от най-ярките му кинозвезди е напуснала неговите предели завинаги. Тогава, в онзи скръбен ден, Патрик Суейзи отлетя към небето, загубил битката с коварната болест, с която бе диагностициран едва няколко месеца по-рано. Докато бе жив харизматичният актьор искрено вярваше, че любовта е единственото нещо, което ще вземе със себе си, когато умре. Казвал го е неведнъж в свои интервюта.

Роди се звезда

Само че е бил в грешка, тъй като днес, над десетилетие от последния му дъх, тя все още е тук. Съхранявана в сърцата на неговите почитатели, които за нищо не биха се разделили с нея, защото това би означавало да се простят с единственото късче от самия него, което притежават. Истината е, че повечето от тях и досега продължават да търсят компанията му, превъртайки записите на старите филми с негово участие отначало. Пак и пак... Макар вече да са наизустили всичките му реплики. Но как би могло да бъде иначе, при положение че той бе истинска магия, творяща чудеса посредством огромния талант, с който бе надарен.

Вижте снимки на Суейзи >>

И въпреки че вече не е сред нас, Патрик никога няма да си отиде напълно. Не, той ще продължи своя безкраен танц в съзнанието на хората до самия праг на вечността. Ще се движи със завидно чувство за ритъм и грация във времето, докато стрелките на часовника не спрат...

Ако днес бе жив, преди няколко дни той щеше да навърши 70 години. Затова нека си спомним за него.

Въпреки че през 1952 г. Патрик Уейн Суейзи е роден в Хюстън, щата Тексас, корените му са от Англия, Шотландия и Ирландия. Джон Суейзи - прародител на баща му, е от Бридпорт, графство Дорсет. По време на Голямата пуританска миграция към Нова Англия, продължила 2 десетилетия (1620-1640 г.), той пристига с кораб в щата Масачузетс, където създава семейство.

Патрик е второто от общо 5 деца на Джеси и Патси Суейзи. Баща му е бивш боксьор, който впоследствие работи като месар. Майка му, която е един от основателите на Хюстънския балет, е филмов хореограф и инструктор по танци със собствена школа. Именно нейната страст се прехвърля и на сина ѝ, определяйки посоката на житейския му път.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Макар танците да са в кръвта му и той да учи класически балет при майка си, мечтите му трудно се задържат на едно място. Ето защо участва в театрални представления, а в училище взема уроци по музика, а също така тренира бойни изкуства, гимнастика, ветроходство, кънки на лед и скокове във вода.

"Представете си как като дете израснах във фермерския Тексас с балетни обувки, стискайки цигулка под мишницата си. Трябваше сам да си проправям пътя напред", казва той в свое по-късно интервю

Като дете една от най-големите му цели е да участва на Олимпийските игри, затова минава през сериозна подготовка при едни от най-добрите треньори, копнеещ да намери място в Националния отбор по спортна гимнастика на САЩ. За жалост това не се случва и той трябва да се насочи към нещо друго.

Така по-късно в живота му нахлува американският футбол. И понеже родителите му не разполагат с достатъчно средства, за да го изпратят в колеж, Патрик дава всичко от себе си да привлече вниманието на учебните заведения. Надява се, че ако го забележат, ще му предложат спортна стипендия. Но планът му приключва със сериозна контузия - чупи лявото си коляно по време на мач, късайки повечето му връзки.

След инцидента преживява редица пункции и операции, ставата му заздравява, но болката така и не отшумява. Той я носи със себе си, изпитвайки я до самия край на дните си. И въпреки че не минава репетиция без да я усеща, той не се отказва и всеки път танцува като за последно. С времето се научава как да я преглъща и крие от околните.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"Открих, че танцът е ключът към изчистването на депресията от живота ми. Когато танцуваш, нещата не изглеждат така трагични, и отминават. Няма по-добър начин да се погрижиш за здравето си по такъв жизнерадостен и красив начин както с танца", споделя той.

В гимназията Патрик постоянно е обект на тормоз заради танцовите си умения, които по онова време далеч не попадали в графата "Мъжки способности". Вървейки с балетните си обувки през училищните коридори, получава множество подигравки, които често прерастват във физическа разпра, от страна на побойниците. Но Суейзи не се оплаква на родителите или учителите си нито веднъж, вместо това стоически понася всичко.

Забелязвайки раните и синините, с които сина му се прибира у дома, баща му се досеща срещу какъв проблем е изправен Патрик и един ден решава да отиде до гимназията. Пристигайки там, той вижда как 5 момчета се нахвърлят отгоре му с юмруци. Тогава вика училищния треньор и вместо да го помоли да ги разтърве, Джеси иска от него да ги накара да се бият справедливо - един срещу един. Така Патрик надвива всички.

В свое интервю Суейзи споделя, че когато баща му разбрал каква е причината за тормоза, му казал:

"Да имаш нежна страна не те прави по-малко мъж, напротив, прави те по-добър мъж. И дори понякога да не успееш да победиш - никога не се предавай."

Думи, останали в съзнанието му като важен урок, който той не забравя и винаги следва.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Патрик среща съпругата си - Лиса Нийми, в школата по танци на майка си. По онова време той е на 18 години, а тя - едва на 14, но искрата между тях пламва моментално. Той самият казва, че се влюбва в нея от пръв поглед и веднага разбира, че тя е момичето, с което иска да остарее. Така се и случва. Двамата се женят през 1975 г., когато Суейзи е на 23 г. и за общо 34 години брак, той не поглежда друга жена.

"Казват, че актьорът трябва да има бурен личен живот, състоящ се от десетина брака и двайсетина деца. Но това не е за мен", споделя холивудската знаменитост.

Връзката им устоява на всички изпитания, поднесени им от съдбата. Преследвайки мечтите си, те се местят в Ню Йорк, но като всяко ново начало и това се оказва трудно. В Голямата ябълка започват големите премеждия и те живеят оскъдно. За да свързват двата края, им се налага да започнат да преподават акробатика, гимнастика, джаз и дори дърводелство и изработване на мебели. Работейки на няколко места, успяват да съберат достатъчно пари и да се установят в Лос Анджелис, където пристигат по заръка на агент за таланти, с когото Патрик се свързва по-рано. Точно когато спестяванията им свършват, идва първата роля на Суейзи в "Skatetown U.S.A."

Следват няколко участия в тв продукции, но нито едно от тях не е достатъчно значимо, за да влезе в големия бизнес. Скоро двамата фалират и се връщат към дърводелството, но не минава много преди да му предложат да участва в "The Renegades", а след него Франсис Форд Копола го кани в продукцията "Аутсайдерите".

Вдъхновена от "Треска в събота вечер", марката "Pabs Blue Ribbon" решава да направи реклама на бирата си, която да носи духа на филма с Джон Траволта. За свое лице брандът избира Суейзи, който показва страхотни диско движения на дансинга.

И до днес всички си спомнят "Мръсни танци", а според проучване в Обединеното кралство, всяка жена го е гледала средно около 15 пъти. Несъмнено Патрик е една от причините за успеха на продукцията, но първоначално е имало вероятност да не участва, защото смятали, че е прекалено възрастен за ролята. Тогава той е на 35 години.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Faire-part créatif (@atelier_onzejuillet)

Чувствата между него и екранната му половинка в култовата лента изглеждат толкова неподправени, че е направо абсурдно да не бъдат истински. Но не са... изобщо даже! Преди това двамата работят заедно по филма "Червена зора" и още тогава не се разбират. Когато предлагат ролята на Франсис "Бейби" Хаусман на Дженифър Грей тя я отказва. Въпреки факта, че изобщо не я харесва, именно Суейзи убеждава Грей да я приеме. Непреодолимите им различия обаче продължават през целия снимачен процес. В мемоарите си Суейзи описва, че не е можел да се справи с "глупавите настроения" на колежката си и непрестанния ѝ плач, всеки път, когато режисьорът ѝ направи забележка. Това постоянно водело до допълнителни дубли, които се проточвали до безкрайност. Всъщност сцената, в която Джони е раздразнен от смеха на Бейби, не е режисьорско дело. В нея Патрик просто изразява истинските си емоции. Минават години преди те да си простят и да станат близки.

След като филмът е готов, се оказва, че първите зрители изобщо не го харесват. Тогава продуцентите сериозно обмислят идеята да го издадат направо на видеокасета, без да го пускат по големите екрани. Впоследствие обаче решават да рискуват и така печелят 64 млн. долара от приходи само в Америка, а прожекциите по света им носят 214 млн. долара. Осъзнавайки на каква златна мина са се натъкнали, те взимат решението да заснемат втора част на лентата. Предлагат 6 млн. долара на Патрик, за да участва, но той отказва да го направи, понеже не е привърженик на продълженията.

По-късно сценаристът и режисьорът на "Дух" искат Харисън Форд, Том Крус или дори Том Ханкс за образа на Сам, просто защото след участията му в "Крайпътна къща" и "Последният от рода", те възприемат Патрик като "лошо и кораво момче". Поради тази причина и двамата са на мнение, че той не е подходящият избор. Това обаче се променя, когато гледат интервю със Суейзи, в което той се разплаква, говорейки за наскоро заболелия си баща. Тогава, виждайки чувствителността му, разбират колко грешна представа са имали за актьора и веднага му предлагат да изиграе главната мъжка роля.

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Cinema Roll (@cinema.roll6)

Любопитен факт е, че той има лиценз за пилот и сам управлява частния си самолет. През 2000 г. обаче, изпълнявайки полет от дома си в Калифорния към ранчото си в Невада, претърпява инцидент и му се налага да кацне аварийно в Аризона. Успява да задържи самолета във въздуха докато намери подходяща улица, на която да го приземи, но не и без някои щети - удря две улични лампи и един знак. За щастие няма пострадали.

Макар да измина повече от десетилетие, откакто Суейзи почина от рак на панкреаса, и въпреки факта, че през 2014 г. съпругата му се омъжи повторно, тя и до днес усеща присъствието му.

"Все още чувствам, че е част от живота ми. Не съм го изгубила и продължавам често да го сънувам. Наскоро чух песента "Wayfaring Stranger" да звучи по радиото в колата и усетих, че той е наблизо, толкова, че почти можех да го докосна", казва Лиса в свое интервю.

ИЗБРАНО