Два пъти номинираният за "Оскар" Ралф Файнс е начело на звездния актьорски състав в " The King"s Man: Първа мисия", очакваната с нетърпение предистория на шпионската поредица на сценариста и режисьор Матю Вон. Файнс играе аристократът, херцог на Оксфорд, бивш войник, превърнал се в пацифист, който започва да формира тайна мрежа от шпиони, докато светът е на ръба на войната през 1914 г. Харис Дикинсън е неговият син Конрад, който против волята на баща си, се присъединява да служи в британската армия.
Файнс е роден и израснал в Съфолк, Англия, и учи в Кралската академия за драматично изкуство (RADA). През 1994 г. печели BAFTA за най-добра поддържаща мъжка роля и е номиниран за "Оскар" за изключителното си представяне като командир на концентрационния лагер Амон Гьот в "Списъкът на Шиндлер" на Стивън Спилбърг. Той беше номиниран за награда "Оскар" и за ролята си в "Английският пациент" през 1997 г. Обширното актьорско портфолио на Файнс обхваща театър, телевизия и филми в международни продукции. Той също така е режисирал (и участвал в) "Кориолан", "Невидимата жена" и "Бялата врана". От компанията, разпространяваща филма "Forum Film Bulgaria", предоставиха на Dir.bg интервю с Ралф Файнс.
- Бихте ли ни разказали повече за вашия персонаж, г-н Файнс?
Аз съм Орландо, херцогът на Оксфорд. Аристократ до мозъка на костите. Също така съм отявлен пацифист и публиката ще разбере в първите пет минути защо съм такъв. Контекстът е настъпването на Първата световна война. Мисля, че не издавам нищо, ако кажа, че ключовата връзка във филма, бих казал, е между мен и сина ми, изигран от Харис Дикинсън. Той иска да се докаже във войната като смел млад мъж, а аз изпитвам дълбоко нежелание да видя сина си да отиде на бойното поле. Това е нещо като предпоставка за по-нататъшните ми действия. Филмът е пълен с исторически личности краля на Англия, кайзера на Германия, царя на Русия и Распутин.
-Как вашият пацифист херцог на Оксфорд се замесва в разузнавателна мрежа?
Въпреки позицията ми на пацифист, аз започвам да произвеждам своя частна колекция облекло за шпиони. Има страхотна сцена с Харис, когато му казвам: "Трябва да проумееш, че истинската смелост не е в това да се втурнеш да воюваш, а в осъзнаването срещу кого се изправяш и какви са неговите слабости. Това се опитвам да го науча: ако наистина искаш да си победител и да надвиеш врага, бързането да влезеш в битка не винаги е начинът. Става ясно, че аз самият съм участвал в битки като по-млад и съм бил награждаван за храброст, но съм излязъл от това с дълбока омраза към войната.
В хода на филма, изоставям тези миротворчески свои възгледи и се впускам да победя лошите.
- Какво ви привлече в проекта?
Мисля, че това, което ме привлече, беше доста сложното емоционално напрежение между мен и сина ми. Във филма има фантастичен екшън и палав хумор, но присъства и тази централна тема за трагедията на Първата световна война. Няма отклонение от нея. Доста е мрачно. Така че мисля, че това е нещо различно от другите два филма. Но принципът на динамиката на отношенията баща/син, който видяхме между Колин Фърт и Тарън Егертън - тази динамика се пренася и в отношенията ми с Харис, бих казал.
- Как бихте описали Матю като режисьор?
Е, той познава много добре историята, която иска да разкаже. Вон владее в изключителна степен това, което си е представил, и ми харесва неговата прямота.
Той ти дава полет на терена. Той вярва на актьорите си и уважава техния избор. Това, което ми допада у него е например е, че той казва: "Трябва да ми кажеш, ако нещо не ти звучи вярно". Но от друга страна ще бори за своето виждане ако нещо, което кажете, противоречи на някаква дълбока визия, която има. Но определено иска актьорите да притежават своите персонажи. Вон има желание актьорите да бъдат креативни и изобретателни в допълнение към това, което е написал, така че мисля, че всички се чувстваме творчески способни с него.
- Как извикахте героя на бял свят?
След първоначалните ми разговори с Матю и след като прочетох сценария, ми дойде много ясно усещане за характера на героя ми. Имам чувството, че съм срещал хора като херцога на Оксфорд - определен вид англичани, които вече почти не се срещат, които тихо и кротко пазят рицарските си принципи. Американците биха ги нарекли "старата школа". Старомодни хора, като че ли от филм от друга епоха. Но също така ми харесва, че Матю не се срамува от този герой, в наши дни, когато всички сме чувствителни към класа и произход. Той е много аристократичен без да бъде сноб. Просто имам предвид някой, който е възпитан по определен начин и въплъщава принципи, които винаги съм смятал, че всеки е длъжен да въплъщава - смелост, чест, доброта и служене на другите. Тези качества са един вид аристократичен кодекс на поведение. Моят герой, Орландо Оксфорд е свестен човек. Много порядъчен.
- Как оценявате играта на Харис?
Харис е благословен с красив външен вид, но и твърде много коса (смее се). Не, той е страхотен. Неговият персонаж Конрад е класически тип герой от онова време. Има един английски писател на име Джордж Алфред Хенти, който е написал книги за млади английски момчета, изпълнени със смелост и чест, отиващи да се бият в предимно имперски сражения. Всички бяха много добри и свестни. За мен у Харис има прекрасна доброта, а героят му Конрад е добър млад мъж, решен да се докаже като войник, борещ се за страната си. Има нещо в духа и външния вид на Харис, което наистина прави този герой да оживее, да бъде истински. Той представя образа на неопетнената младост, смелата младост. Това е всичко, което мога да кажа.
Конрад и Орландо
Снимка: Forum Film Bulgaria-Каква е връзката на героя ви с Поли?
Джема Артертън играе Поли, моята икономка, и мисля, че публиката ще разбере, че тя е като майка на сина ми. А Джимон Хонсу играе моята дясна ръка, бодигард, асистент. Ние сме квартет, може да се каже. Конрад, Джимон, Поли и аз, ние сме семейство. Поли е икономка, бавачка, но тя е жената на дома. Тя е на работа при мен, но изобщо не е сервилна. Тя казва точно какво мисли, дори това да ме вбесява. А аз искам нейната честност.
Джема Артертън като Поли
Снимка: Forum Film Bulgaria-Как се справяте с екшън сцените?
Имам доста екшън задачи - по средата и особено в края на филм. Аз държа да си правя сам каскадите, които мога и ми е позволено да правя. Винаги ставам малко мрачен, ако доведат моя дубльор (смее се). Но понякога се налага да го правят, особено ако се налага да ме разнасят през стаята.
- Какъв е вашият стил на водене на битка?
Бих казал old school, битка с меч, но тя се превръща в яростна в един момент. В края на филма героя ми изоставя принципите на феър плей, за да победи лошите. Но всичко е в рамките на принципите. В края имам реч, която е подобна на тази на на Колин Фърт от предишната част на поредицата. Става дума за опазване на мира и опазване на живота. "Kingsman" е независима разузнавателна агенция, предназначена да бъде освободена от бюрокрацията на управляваните от правителството шпионски организации, за да насърчи принципите на мира и човечността. За това е там. Става дума за артурианската традиция на рицарите, които са там, за да се борят със злото и несправедливостта.
- Допадна ли ви да играете с Рис Ифанс като Распутин?
Рис е невероятен като Распутин. Той обхваща много различни качества: религиозни, месиански, чувствени, сексуални, земни (смее се). Има наркотици, секс и Бог, всички увити зад една брада. Той е страхотен. Имах една сцена, в която се опитвам да го накарам да изяде отровна торта, но не успявам по начина, по който си мисля, че ще го направя, и всичко води до голяма експлозивна битка. Изобретателните неща, които той правеше, бяха много забавни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}