Когато Ралф Файнс целува врата на Кристин Скот-Томас в "Английският пациент", Холивуд бързо решава, че е успял да намери съвременен сърцеразбивач. Неговите сини очи, деликатно лице и класическо поведение караха човек да го възприема като Робърт Редфорд на новото поколение, с по-стройно европейско телосложение, или пък за Даниел Дей-Луис, но с по-малко измъчено изражение. Но на Ралф Файнс подобно заклеймяване не у харесваше и той бързо показа на студията, че няма да е от актьорите, които ще бъдат вкарвани в рамка.

Само четири години по-рано появата му в Холивуд остави критиците без дъх. Появил се почти от нищото (въпреки че има богата театрална кариера в родната си Англия), той открадна светлината на прожекторите с поддържащата си роля в класиката на Спилбърг от 1993 г. "Списъкът на Шиндлер". Неговата екранна бруталност и леден поглед бяха толкова въздействащи, че никой от зрителите не оставаше равнодушен към появата му на екрана, а емоциите, които провокираше в тях със сигурност не бяха положителни. Да накараш всички да те мразят, заради добрата ти игра, означава, не само, че си добър актьор, а и че перфектно си си свършил работата.

Образът на генерал Амон Гьот не е единственият лош герой в кариерата на Файнс. За младото поколение киномани той завинаги ще остане Лорд Волдемор - "този, който не трябва да бъде назован" - антагонистът от сагата за Хари Потър. "Ралф се справя добре с чудовища", потвърждава Никълъс Хитнър, неговият режисьор в Straight Line Crazy, последната пиеса, в която актьорът е играл. "Той не се обръща към тях по сензационен начин. Той се опитва да ги разбере.

С Кристин Скот Томас във филма “Английският пациент“

В кариерата си Файнс се докосна до всички жанрове, включително комедията, благодарение на Уес Андерсън, който през 2014 г. го каства в "Гранд хотел "Будапеща". Двамата си колаборират още веднъж - в "The Wonderful Story of Henry Sugar", в който той играе писателя Роалд Дал. Ролята е подходяща, тъй като на Файнс му е отреден живот сред текстове. Той има бохемско детство, син на фермер, превърнал се във фотограф, и майка, която е писател и художник. Едно от седем деца, Ралф живее в 15 различни дома, докато расте. Номадският живот на семейството води до това децата да бъдат обучавани вкъщи от майка си. Тя е тази, която чете "Хамлет" на Файнс, когато той е едва на 8 години и забелязвайки ентусиазма на сина си, му дава запис на Лорънс Оливие, който играе ролята.

Малкият Ралф не разбира пиесата, но се влюбва в ритъма на гласа на сър Оливие. Майка му насърчава творческата му природа, но, оказва се, не всичко е толкова розово. "Майка ми често показваше голямо ниво на страдание", казва преди време в интервю сестрата на Ралф, Марта. "Тя беше диагностицирана с нелечима истерия, имаше непредвидима страна. Беше ужасяващо. Крещеше, чупеше чинии, заплашваше да ни убие всички. Мисля, че Ралф има тъмна страна", отбелязва още тя, която е режисирала брат си в два филма: "Онегин" (1999) и "Хромофобия" (2005). "Той има вродено разбиране... много истинско разбиране за човешката природа. Той разбира мъката и тъгата. "Знае, че винаги има странна красота в трагедията."

Като кръвожданият Волдемор в “Хари Потър“

YouTube

Театърът и до днес е голямата страст на Ралф. През 1988 г. той се присъединява към Кралската Шекспирова компания, свещеното място за всеки актьор, отдаден на писателя. "Исках да бъда актьор, защото Шекспир ме вълнуваше. Не мислех за киното, защото ми се струваше като друг свят", споделя актьорът. Но киното със сигурност е мислило за него. Първите му роли са в класически и епохални произведения. Той играе усукан Хийтклиф в неуспешна версия на "Wuthering Heights", участва в противоречивия "The Baby of Mâcon" и влиза в обувките на Т. Е. Лорънс в "A Dangerous Man: Lawrence after Arabia". Именно това е ролята, която привлича вниманието на Стивън Спилбърг, който остава впечатлен, не само от играта му, но и от дързостта, която Ралф показа, превъплъщавайки се в образ така майсторски дефинирана от Питър О"Тул 30 години по-рано.

"Ралф направи три дубъла", каза Спилбърг пред NBC News на 25-ата годишнина на "Списъкът на Шиндлер" "До днес съм гледал само първия. Беше абсолютно брилянтно. Веднага щом го видях, разбрах, че е Амон. Видях сексуално зло. Тънкостта. Имаше моменти на доброта, които минаваха през очите му... и след това те моментално изстиваха." Спилбърг му дава известна свобода да изгради героя по свое усещане и Файнс започна диета за наддаване на тегло. "Гьот (офицерът от СС, който командваше концентрационния лагер Краков-Плашов) беше човек с усещане за собствената си невероятна сила, силата да остави хората да живеят или да умрат. И могъщите мъже често имат голям корем, който носят по начин, който демонстрира тази сила. Това ги прави по-обширни, създава допълнително пространство около тях. Има нещо почти фалическо в това", споделя Файнс пред "Time".

На снимачната площадка на филм за Джеймс Бонд, Ралф е в комапнията на даниел Крейг и Крал Чарлз

Снимка: Getty images

Брилянтното му превъплъщение му носи номинация за най-добър актьор в поддържаща роля на наградите Оскар през 1994 г., която Томи Лий Джоунс печели за ролята си в "Беглецът." Тази вечер обаче не всички от актьорския състав на "Списъкът на Шиндлер" съжаляват за загубата му. Лиъм Нийсън признава, че е стискал палци Файнс да загуби, защото се страхува, че приятелят му ще бъде завинаги изобразен като психопатичен герой. Двамата актьори се сближават много по време на снимките, като Файнс е чест гост на Нийсън и покойната му вече съпруга Наташа Ричардсън във фермата им в Южна Франция

Въпреки че се превърна в звезда в Холивуд, Ралф не забравя театъра. Неговият "Хамлет" през 1995 г. се превръща в културен феномен в Ню Йорк, а пиесата е разпродадена в четири поредни месеца, като в публиката са звезди от ранга на Шер, Том Ханкс, Кърк Дъглас, Пол Нюман. Барбра Стрейзънд, която придобива правата върху "Нормалното сърце", от драматурга Лари Крамър, смяташе, че Файнс ще бъде идеалният герой, защото според нея той притежава "магически чар, който привлича както мъже, така и жени", нещо, което би помогнало на "публиката с всякаква сексуална ориентация да разбере емоциите, които обединяват героите от Нормалното сърце ."

С Лиъм Нийсън в “Списъкът на Шиндлер“

Снимка: IMDB

След злодеи, егоцентрици и всякакви герои, проявяващи тъмната си натура, остава една роля за завоюване, определяна като най-ценената от Холивуд: класическият сърцеразбивач. Той успява да постигне това благодарение на играта си като граф Алмаси в "Английският пациент", където преживява страстна любовна история с Кристин Скот-Томас в една бурна историческа епоха сред екзотични пейзажи. Днес лентата е определена като класика, но през 1996 г. филмът се оказва прекалено сложен и никой не знае какво да прави. Снимките спират и актьорите драстично намаляват заплатите си, за да се реализира изобщо лентата. Малцина в Холивуд съумяват да се доверят на скъпа драма за деформиран човек, в която, освен Файнс, основните персонажи са поверени на не толкова популярни лица. Кристин Скот-Томас дори за кратко е заплашена, че може да бъде заменена от Деми Мур. Само упоритостта на режисьора Антъни Мингела я спасява.

Проектът е в опасност, докато компанията на братята Уайнстийн не решават да го поемат, превръщайки го в голямото събитие на сезона, благодарение на огромната рекламна кампания, която правят. Филмът получи 12 номинации за Оскар и спечели девет. Файнс не успява да превърне номинацията си в победа, но похвалата, която получава, компенсира петте часа на ден в гримьорната, необходими на героя му.

Във филма “Гранд хотел “Будапеща“

Снимка: IMDB

На екрана той беше страхотен измъчван любовник, но това не са образите, с които той най-много се гордее. Няма добри спомени и от времето си в лентата "Петзвезден романс", в който прелъстява Дженифър Лопес. "Чувствах се така, сякаш това беше ролята на "чаровния принц". А чаровният принц е много скучна фигура", признава той.

Същата година, в която съблазни Дженифър Лопес, той се заема с два много сложни персонажа: обезумелият герой от "Spider" от Дейвид Кроненбърг и серийният убиец в "Червеният дракон", предисторията на "Мълчанието на агнетата". Тъй като кариерата му дотогава е белязана от герои с променена психика, за него е изненада, когато Уес Андерсън се свърза с него с предложение за "Гранд хотел "Будапеща". Режисьорът изпраща на Файнс сценария, придружен от бележка, която гласи: "Кажи ми каква роля би искал". Той избира да бъде вездесъщият портиер Гюстав.

Файнс - като емблематичен британски актьор - не можа да избяга от слуховете, че ще бъде избран за ролята на Джеймс Бонд. Той дори е имал разговори с продуцента Барбара Броколи, която заедно с нейния полубрат контролира филмовия франчайз. Въпреки че не влиза в обувките на агента, той влезе във вселената 007, заменяйки Джуди Денч като М. Това беше най-касовата сага в кариерата му... докато друго харизматично зло не пресече пътя му, а сестра му Марта е тази, която го насърчава да приеме ролята на Лорд Волдемор. Файнс не крие насладата си от ролята, особено, когато вижда ужаса, който обхваща децата, които посещават снимачната площадка.

Подобно на колежката си - Хелена Бонам-Картър, която играе Белатрикс Лестранж - Файнс зае позиция в полза на Дж.К. Роулинг, когато избухна полемика след някои изявления, направени от писателката. "Дж.К. Роулинг е написала тези страхотни книги за овластяването, за това как малките деца намират себе си като човешки същества. Става въпрос за това как ставате по-добро, по-силно, по-морално центрирано човешко същество. Вербалната обида, насочена към нея, е отвратителна, ужасяваща", казва актьорът пред "The New York Times". "Разбирам гледната точка, заради която може би ядосало много хора заради това, което тя казва за жените. Но това не е някакъв неприличен, супер десен фашист. Това е просто жена, която казва: "Аз съм жена и се чувствам жена и искам да мога да кажа, че съм жена." И я разбирам, въпреки че не съм жена", допълва той.

Файнс се опитва да защити личния си живот от таблоидите, които смята за най-лошата страна на славата. "Аз съм човек, който не обича да се отваря. Понякога не искате да бъдете известни. Искате да сте в безопасност. Мразя да казвам неща и след това да ми се иска да не съм ги казвал", признава той. Неговата предпазливост обаче не е попречила някои подробности за тази част от живота му да бъдат разкрити. На фона на успеха на "Списъкът на Шиндлер" той се жени за британската актриса Алекс Кингстън, която става много популярна като д-р Елизабет Кордей в "Спешно лечение". Двойката е заедно, откакто се запознават в театралното училище. Връзката обаче има травматичен край, когато той се влюбва във Франческа Анис - актрисата, която играе майка му в Хамлет.

Връзката им се превръща в малък скандал по това време: и двамата са женени, тя има три деца и е 17 години по-голяма от него. Въпреки това двамата остават заедно в продължение на 11 години и приключва, когато той я напуска заради румънска певица. И двете раздели са добре дошли за таблоидите, които още повече ликуват, когато се разбра, че той е имал сексуални отношения със стюардеса по време на полет от Австралия до Индия. Просто едно от нещата, които могат да се случат в бизнес класа.