"Ако майките управляваха света, нямаше да ги има тези проклети войни", казва Сали Фийлд през 2007 г., когато получава награда "Еми" за ролята ѝ на Нора Уокър. Известна в реалния си живот с политическата си активност и антивоенни изяви, в същото време топлите ѝ нежни черти и онова специфично, леко тъжно излъчване отреждат на актрисата често роли на майка.
Макар в реалния живот да е само с 10 години по-голяма от Том Ханкс, Сали Фийлд играе майката на Форест Гъмп в едноименния филм, спечелил сърцата на милиони и шест награди "Оскар".
Тя е майка и в успешния тв сериал "Братя и сестри", където играе паметната Нора Уокър. Тази роля ѝ донася и една от наградите "Еми". Беше майката и съпруга на героя на Робин Уилямс в "Мисис Даутфайър".
Най-общо казано, запазената марка на Сали Фийлд са превъплъщенията в силна, волева майка, която опитва да направи света по-добро място за своите деца. И докато говорим за майки, днешният ден, освен личен празник за Сали Фийлд, е свързан и с тъга - точно преди 10 години тя губи собствената си майка - Маргарет Фийлд, на рождения си ден.
Въпреки че твърди, че е имала сложни взаимоотношения с нея, вероятно именно от майка си е наследила любовта към актьорската професия. "Когато съм се родила, лекарят погледнал майка ми казал: "Поздравления, имате актьор".
Родният ѝ баща пък е военен, но той живее с тях само четири години. След това в живота им влиза като пастрок на Сали актьорът Джок Махони. В мемоарите, които актрисата издава през 2018 г., признава, че вторият ѝ баща я е насилвал сексуално. Преживяла ужаса от това, тя успешно изиграва една от най-силните си роли - тази в "Сибил" (1976 г.) - действителна история на момиче с психични проблеми, мъчителен живот и ужасна майка, с които за да се справи, Сибил бяга в раздвоение на 13 различни личности.
Да се върнем обаче в далечното начало на нейната кариера, която ѝ донася две награди "Оскар", две "Златен глобус" и три "Еми".
Телевизионната ѝ кариера започва с комедията Gidget (1965-1966), където умело се превъплъщава във Франсис Елизабет - почти 16-годишната калифорнийска тийнейджърка. Въпреки че заради нисък рейтинг шоуто е прекратено след първия сезон, нейното ярко и привлекателно превъплъщение тепърва ще ѝ отваря врати. Следват три сезона на ситкома "Летящата монахиня" (1967-1970), за който актрисата откровено казва, че е мразела.
"Опитвах се да дам всичко от себе си, но дълбоко не исках да го правя. Това беше изключително важен момент в живота ми, защото научих много от нежеланието си да го снимам и от това, че го мразех всеки ден", споделя Сали. А причината: "Нямаше смисъл за мен. Беше просто глупост. И много се ядосвам, когато хората кажат: "О, пораснах с него. Хареса ми". Е, хубаво, но това си беше глупост".
След омразния образ на монахиня, следват няколко години, в които Сали Фийлд разкрива различни възможности като актриса. Участва в уестърна "Пътят на запад" (1967 г.), където си партнира с Кърк Дъглас, както и в комедийната драма "Стоманени магнолии" (1989 г.) заедно с Джулия Робъртс, където научаваме много за силата на женското приятелство.
Година по-късно идва ред и на ключовия за кариерата ѝ "Норма Рей" (1979 г.), който ѝ печели първия "Оскар" за най-добра женска роля. Речта, която произнася в ролята си на текстилна работничка в опит да прокара синдикална организация във фабриката, където работи, се определя като едно от най-запомнящите се актьорски изпълнения. Любопитен факт е, че докато заснема сцената, в която я завличат към полицейската кола, Сали рита толкова силно, че чупи реброто на един от актьорите, играещ полицай.
През 1977 г. Сали Фийлд участва заедно с тогавашния си приятел Бърт Рейнолдс в касовия хит "Смоуки и бандитът" и в по-малко успешното му продължение от 1980 г. Всъщност с Рейнолдс имат общо четири филма заедно.
В любовната история между двамата си струва да се отбележи, че калифорнийската актриса отказва предложение за брак на сексимвола на 70-те. До смъртта си през 2018 г. Рейнолдс не спира да твърди, че тя е била любовта на живота му. А тя самата казва: "Той ще бъде в сърцето ми, докато съм жива".
Sally Field: Burt Reynolds "will be in my heart for as long as I live" https://t.co/9b9r73z1Th pic.twitter.com/h9Q8z2tySN
— Variety (@Variety) September 6, 2018
За отношението ѝ към мъжете в нейния живот съдим и по следното изкаване: "Вярвам, че ако имат пари, двойките трябва да имат отделни спални. Има нещо неестествено в това да спят в едно легло, да държат дрехите си в един гардероб, да споделят всичко".
Любопитно е също да се отбележи, че Бърт Рейнолдс си отива неочаквано дни преди да излезе автобиографията на Фийлд "In Pieces".
Тук е мястото да кажем и повече за самите мемоари на актрисата.
"Със сурова честност и с цялото смирение и автентичност, които феновете ѝ очакват, Фийлд пренася читателите зад кулисите не само за върховете и паденията на нейната звездна ранна кариера в Холивуд, но и дълбоко в истината за нейния живот и връзки, включително сложната ѝ любов към собствената ѝ майка. Мощен и незабравим, In Pieces е вдъхновяващ разказ за живота на една жена през втората половина на двадесети век", описват автобиографията ѝ в Goodreads.
Но да се върнем на филмографията на Сали. В нея влизат небезизвестните "Липса на умисъл" (1981 г.), "Целуни ме за сбогом" (1982 г.), "Място в сърцето" (1984 г.), като за последния получава и втория си "Оскар". През 1993 г. Сали Фийлд участва заедно с Робин Уилямс и Пиърс Броснан в популярната комедия "Мисис Даутфайър". Топлотата и загрижеността на Миранда Хилард контрастират страхотно с всички нелепи случки, до които довежда двойнствения живот на бившия ѝ съпруг Даниел (Робин Уилямас).
Година по-късно идва ред на "Форест Гъмп", за който вече ви споменахме. Именно с този филм се заражда и химията между двамата актьори - Том Ханкс и Сали Фийлд и това далеч не остава единствената им съвместна работа. Калифорнийката със смесена кръв участва и в "От Земята до Луната" (1998 г.), сред чийто изпълнителни продуценти е и Ханкс, а в Punchline (1988) героят му помага на нейната героиня да се превърне от домакиня в обичан стендъп комедиант.
Следва докосващата история "Дейвид Копърфийлд" през 2000 г., в която Филйд показва още една непозната страна от своя талант, макар и не в главната роля. В същата година снима и "Там, където е сърцето" (2000) с Натали Портман и Ашли Джъд, а през 2003 г. участва заедно с Рийз Уидърспун в "Професия блондинка 2" (2003).
В реалния живот Сали е майка на три деца от общо два брака и баба на четири внучета. Омъжва се първо за Стивън Крейг (ж. от 1968 до 1973 г.), с когото имат двама сина. От 1976 до 1980 г. има връзка с Бърт Рейнолдс, за когото вече ви разказахме. А вторият ѝ брак е с филмовия продуцент Алън Грейсман от 1984 до 1994 г., с когото имат един общ син. Именно по време на втория си брак тя се появява на корицата на Playboy - през 1988 г. Забележително постижение за скромна майка на три деца.
"Мисля, че съм много по-тъмна личност, отколкото хората подозират", казва Сали.
IN LOVE WITH THE:80s
— Bushman (@MrBushman1) April 19, 2021
Sally Field / Playboy, March 1986. pic.twitter.com/0I9KmMpZ7Y
Какво е в душата ѝ, няма как да знаем, но в нейната лична биография има нещо, което говори за широката ѝ скроеност. В свое интервю тя разказва за борбата на най-малкия ѝ син заради неговата сексуалност, когато открито заявява, че е гей. Ролята, която Сали заема, е да направи всичко възможно, за да го подкрепи.
В личния ѝ живот извън камерите сме виждали Сали и да протестира (заедно с колегите ѝ Джейн Фонда, Кристин Лахти и драматурга Ив Енслер), призовавайки мексиканското правителство да разследва повторно убийството на стотици жени в Сиудад Хуарес, на границата между Мексико и Тексас. Но както вече споменахме, тя е политически активист и често участва в антивоенни прояви.
Други нейни лични битки са тази с остеропорозата, която наследява от майка си, и преживяна катастрофа с частен самолет през 1988 г.
Каквито и битки да ѝ предстоят оттук насетне с нейните прекрасни 75 г., сме сигурни, че ще ги понесе с достонсйтво, топлина и усмивка.
Нека завършим с нещо любоптино. Всички добре познаваме "Маската" (1994 г.) с Джим Кери. Но знаехте ли, че има откъс, в който режисьорите се заиграват с речта на Сали при получаването на нейния втори "Оскар" през 1985 г. Тогава тя казва:
"Този път това означава много повече за мен. Може би първия път беше твърде ново. Искам да ви благодаря. Повече от всичко исках да имам важето одобрение. Първия път не го усетих, но този път го усещам. И не мога да отрека факта, че ме харесвате... Вие наистина ме харествате. Благодаря ви".
Често пресъздаван като "Ти ме обичаш, ти наистина ме обичаш", ето как интерпретира Джим Кери този момент:
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}