Сър Иън Маккелън: “Дяволът има най-добрите реплики“
Британският актьор няма никакво намерение да се пенсионира
Въпреки че има завидна кариера, която му е донесла две номинации за "Оскар", награда "Тони", шест награди "Оливие" и репутацията на един от най-изтъкнатите Шекспирови актьори на своето поколение, сър Иън Маккелън, все ще се намерят критици, които да омаловажат суперлативите по негов адрес. И макар че не е имунизиран срещу подобни негативни коментари, когато това се случи, той бърза да се обади на приятелите си, за да ги успокои. "Най-хубавото нещо е да уведомя всички, че съм го прочел и че няма нужда да се занимаваме повече с този въпрос", казва той.
За ролята в последния си филм "Критикът" сър Маккелън е този, който раздава оценки като киселия театрален рецензент Джими Ърскин. За зрителите не остава и грам съмнение, че героят му е човек, който е способен да замени своя морален компас, за да осигури собствения си комфорт. Факт, с който актьорът няма проблем. "Често дяволът изпълнява най-добрите мелодии и има най-добрите реплики. Забавно е да играеш скандален мъж, който очевидно има някои емоционални проблеми", казва Маккелън.
Въпреки че е човек, който не държи да има перфектна прическа и да носи излъскани костюми, залагайки по-скоро на небрежен външен вид, той сякаш винаги успява да изглежда елегантен. Но за него в живота има много по-важни неща от това да влезе в класацията за най-добре облечена знаменитост на светско събитие. И именно те са безценни. Една от скъпите вещи в дома му е снимка на легендарния му колега и негов идол сър Лорънс Оливие. "Той означаваше всичко за моето поколение", казва Иън. "Беше големият и вечно присъстващ дух в британския театър."
Сър Иън Маккелън не държи да има перфектна визия
Снимка: Getty ImagesДори в "Критикът" има сцена, където героят на Маккелън разказва за неизразимото качество, с което са благословени артисти като Оливие - рядката способност да отведат герой, с всичките му противоречия и слабости, към славен живот, което той приписва на "смелостта да отдадат изцяло себе си на образа". Сър Иън, който се е превъплъщавал в герои и злодеи, във велики крале, любезни магьосници и зли владетели-мутанти, също притежава тази сила да превърне героите си във вечни. И въпреки впечатляващите си роли той никога не е учил за актьор, преди стъпването му в театъра.
"Никога не съм учил каквато и да е техника на актьорско майсторство", казва Маккелън. "Не съм ходил в драматично училище. Искал съм да имам безупречен подход към това как да се подготвя, защото с всяка нова пиеса или филм, за мен всичко започва отначало. И всеки път започвам по един и същи начин и изпитвам ужаса, че отново правя същите грешки."
С близкия си приятел Патрик Стюард
Getty Images/Guliver PhotosЗа Маккелън текстът е началото на всичко. Той се вглежда в сценариите, надявайки се да разкопае улики за мотивацията на героите си, докато скицира техните предистории. След това започва да мисли и за външните елементи на образа - как се движат, какви са дрехите, които носят, каква е интензивността на гласа им.
"Толкова много работа се случва преди Иън изобщо да застане пред камера", казва Бил Кондън, който режисира Маккелън в четири филма, включително "Богове и чудовища", който му носи номинация за Оскар. "В началото просто седи и говори много за сценария, след което започва да надгражда, опознавайки героя си отвън навътре. Разговорът продължава с намирането на качествата и блокажите на героя му, за да открие онова нещо, което да отключи в него това, което да го свърже с героя и той в крайна сметка да му вдъхне живот."
Маккелън разчита много и на работата с чувствителни режисьори, които да го подтикнат към тези прозрения. "Много съм зависим от някой отвън, който да ми казва: "От теб получавам това и това...", казва той. "Бих определил добрия режисьор като честен човек, който казва: "Виж, това, което сега правиш, в повечето случаи не работи. Но, Иън, в момента, в който реши да не се съобразиш, ти действа точно така, както би го направил героят ти." Ако след това мога да си спомня тази ситуация, какво беше чувството ми тогава и как беше позиционирано тялото ми, мога да използвам това усещане и то постепенно да се разпространи в моето ДНК."
Маккелън е откровен и за режисьорите, които са попречили на музата му да се появи. В The Keep, злополучния филм на ужасите на Майкъл Ман от 1983 г., актьорът е принуден всеки ден да издържа часове на гримьорския стол, за да изглежда по-стар. И до днес определя това като едно от най-лошите си преживявания в снимането на филм, но съвсем не се оказва единственият проблем в този проект. "Майкъл Ман ми каза: "Ти играеш румънец". Така че отидох в Румъния, за да го разузная, и се научих как да говоря с румънски акцент. Тогава в първия снимачен ден Майкъл ми каза, че иска да говоря с чикагски акцент. Е, не можах да го направя и оттам стана още по-лошо."
По-голямата част от ранната кариера на Маккелън се развива на театралната сцена. Той не започва да се занимава с филми до началото на 90-те години на миналия век и има причини, поради които прави този съдбоносен скок толкова късно - смята, че актьорската му игра първоначално е била твърде презентационна и лишена от финес.
Два ключови момента преобръщат всичко. Първият е "бутикова" продукция от 1976 г. на "Макбет", в която той си партнира с Джуди Денч. Пиесата се играе в кръг, за интимна публика от около 120 души. "Радостта от това беше, че публиката можеше да види всяко движение и мимика, които правят лицата ни", казва той. "Бяха толкова близо, че след това никога повече не исках да работя в голям театър."
Втората и по-значима промяна идва, когато през 1988 г. Маккелън решава да обяви, че е гей. Декларация, която прави, за да протестира срещу приемането от страна на правителството на Маргарет Тачър на поредица от закони в цяла Великобритания, които забраняват "насърчаването на хомосексуализма" от местните власти.
"Почти за една нощ всичко в живота ми се промени към по-добро - отношенията ми с хората и цялото ми отношение към актьорството. Вече не бях в ситуацията, в която "тичах" до героя си, обяснявайки го на публиката. Просто се превърнах в него", разказва Иън.
Маккелън започва да забелязва разлика и в работата си. Ако има нужда да плаче в дадена сцена например, той открива, че сълзите му вече текат без усилие. Става по-емоционално достъпен и по-присъстващ. Категоричен е, че ако не се бе впуснал в тази промяна, едва ли би могъл да се отпусне до такава степен, че да застане пред камера, която има способността да увеличава всяка грешка. "Хората, които не са гейове, просто не разбират колко вреди да лъжете за това, което сте и да се срамувате от себе си", казва Маккелън. "Бях възпитан във време, когато за мен беше незаконно да правя секс с мъж. И това не беше чак толкова отдавна."
Всъщност филмът "Критикът" се развива през 30-те години на миналия век и Ърскин, който е гей, се оказва на ръба да бъде уволнен, след като полицията го арестува за склоняване към секс. За да запази работата си, той прибягва до изнудване. Маккелън казва, че потайността и заплахата от скандал, които Ърскин трябва да понесе, са това, което го тласка към тъмната страна.
Режисьорът на филма Ананд Тъкър смята, че интимните познания на главния му герой за психологическото въздействие от живота в този вид нетолерантно общество са помогнали за оформянето на представянето му. "Не съм съгласен с идеята, че трябва да си гей, за да играеш гей роля", казва Тъкър. "Но в случая на Иън има нещо от неговия собствен опит, което му позволи да внесе нещо допълнително в ролята. Той имаше дълбоко разбиране за това какво означава да бъдеш аутсайдер, който е отбягван заради истината за това кой е."
На Прайда в Лондон
Снимка: Getty imagesТова е роля, която Маккелън не е трябвало да играе. Първоначалният избор на екипа е бил колегата му Саймън Ръсел Бийл. Но след като COVID забавя производството, Бийл се ангажира с други проекти. "Не мисля, че е задължително винаги да си нечий първи избор", казва сър Иън, като отбелязва, че на много други актьори е била предложена ролята му във "Властелинът на пръстените", преди той да получи поканата да пътува до Средната земя. "Със сигурност не бях първият избор за Гандалф. Антъни Хопкинс го отказа. Шон Конъри със сигурност също го направи. Сега се надявам всички да се чувстват глупави."
Въпреки завидната си възраст, сър Иън Маккелън няма никакво намерение да намалява темпото, още по-малкото да става британски пенсионер. "Да се пенсионирам, за да правя какво?", пита той. "Никога не съм бил без работа, но съм наясно, че всеки момент може да ми се случи нещо, което да ми попречи да работя отново. Но докато коленете издържат и паметта остава непокътната, защо да не продължа? Наистина чувствам, че сега съм доста добър в това нещо, наречено актьорско майсторство."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}