Сърцеразбивачът, който превзе телевизията и скри истинското си Аз
На 90-годишна възраст си отиде една от най-обичаните телевизионни звезди на миналия век - Ричард Чембърлейн
На 90-годишна възраст си отиде една от най-обичаните телевизионни звезди на миналия век - Ричард Чембърлейн. Според световните медии той е издъхнал на 29 март в дома си в Уайманало, Хавай. Причината за смъртта му са усложнения след инсулт, а неговият дългогодишен партньор Мартин Рабет написа: "Нашият любим Ричард вече е с ангелите".
Чембърлейн е актьорът, който кара милиони жени да въздишат. Елегантен, благороден, с вид на герой от класически роман, той печели сърцата на зрителите с роли в едни от най-популярните телевизионни продукции. В продължение на десетилетия е "кралят на сериалите", а образите му - от самурай до свещеник, остават емблематични, пише ВВС.
Красотата - дар и проклятие
Ричард Чембърлейн е роден да бъде звезда. Висок, слаб, с ясни сини очи и изваяни черти, той има вид на "млад флорентински благородник, направо от Ренесанса", както го описват някои критици. И макар че пътят му към славата не е лесен, природната му харизма и талант го изстрелват към върха.
Снимки на Ричард Чембърлейн ТУК >>
Истинската му популярност идва през 60-те години, когато влиза в ролята на д-р Джеймс Килдеър - млад стажант, който се опитва да овладее професията си в драмата на NBC "Д-р Килдеър". Сериалът се излъчва в продължение на пет сезона и има близо 200 епизода. Темите, които засяга - като наркотичната зависимост, са революционни за времето си. А фенките на Ричард са безброй. Говори се, че получавал по 12 000 писма на седмица.
Освен актьор Чембърлейн се слави и като певец, като дори записва песента "Three Stars Will Shine Tonight", вдъхновена от тематичната музика на сериала.
Уви, след спечелването си на "Златен глобус" през 1963 г. за най-добър телевизионен актьор, NBC прекратява продукцията, тъй като интересът започва да спада.
Борба за признание
След "Д-р Килдеър" актьорът се опитва да пробие в киното, но първите му опити не са особено успешни. След провала на романтичната комедия "Joy in the Morning" той се насочва към театъра. Дебютът му на Бродуей обаче е катастрофа - мюзикълът "Закуска в Тифани", в който си партнира с Мери Тайлър Мур, е свален след едва четири представления.
Разочарован, Чембърлейн заминава за Англия. Там играе в класически театрални постановки, включително "Портрет на една дама" и "Лудата от Шайо" с легендарната Катрин Хепбърн. През 1969 г. се превръща в първият американец след Джон Баримор, който играе Хамлет в Birmingham Repertory Theatre. Роля, която му носи блестящи отзиви.
Ричард Чембърлейн и Джема Джоунс като Хамлет и Офелия в постановката "Хамлет", 1969 г.
Снимка: Getty ImagesПостепенно Холивуд започва да го забелязва отново. Чембърлейн се превъплъщава в Чайковски в биографичния филм на Кен Ръсел "The Music Lovers", в който изиграва сложния образ на композитора с потисната хомосексуалност. Филмът предизвиква противоречиви реакции, но доказва актьорския му талант.
Следват участия в "Тримата мускетари", "Четиримата мускетари" и "Towering Inferno", където играе рамо до рамо със Стив Маккуин и Пол Нюман.
Кралят на минисериалите
Истинският триумф за Чембърлейн идва през 80-те, когато минисериалите преживяват своя златен век. Той става емблематичната им звезда, а ролите му са култови. В "Шогун" играе пленения английски навигатор Джон Блекторн, който попада в самурайския свят. Сериалът се превръща в сензация, гледан от близо 30 милиона души, и му носи "Златен глобус".
Още по-голям успех има с "Птиците умират сами", където се превъплъщава в отец Ралф дьо Брикасарт - свещеник, разкъсван между вярата и любовта към героинята на Рейчъл Уорд. Сериалът достига 60% от телевизионната аудитория и получава 16 номинации за "Еми". В този период Чембърлейн се утвърждава като най-голямата звезда на телевизионния минисериал.
Последните години
През 90-те кариерата му обаче започва да затихва. Участва в различни телевизионни филми и продължението на "Птиците умират сами", озаглавено "The Missing Years", а през 2003 г. издава мемоарите си "Shattered Love", в които за първи път открито говори за своята хомосексуалност.
Всъщност Чембърлейн дълго пази в тайна личния си живот. През 1989 г. отрича слуховете за сексуалността си, когато френско списание го пита директно. Едва след 70-ата си година признава истината. "В нашата култура все още има огромно количество хомофобия", споделя в интервю. "Моля ви, не се заблуждавайте, че изведнъж всички сме чудесно и блажено приети."
В продължение на 30 години има връзка с актьора и режисьор Мартин Рабет, но двамата пазят личния си живот далеч от светлините на прожекторите. Макар че се разделят през 2010 г. те запазват близки отношения.
В последните си години Чембърлейн приема роли на хомосексуални мъже, включително в "Отчаяни съпруги" и "Уил и Грейс". Продължава да се изявява в мюзикъли като "Spamalot", "My Fair Lady" и "The Sound of Music". Макар да признава, че е живял с маска, той никога не съжалява за избора си. "Щях да бъда по-щастлив, ако бях открит, но за мен най-важното беше да бъда работещ актьор", казва в интервю през 2024 г.
Легендата остава
Ричард Чембърлейн е повече от актьор. Той е символ на романтиката, на героите, които живеят с чест и страст. Една звезда загасна, но споменът за нея ще блести още дълго. И неговият любим Мартин го потвърждава с думите: "Любовта никога не умира."