Сестрата на Елизабет Втора - истинският кралски бунтар
"Непокорството е моята радост", споделя приживе принцеса Маргарет
Подобно на любимата си сестра, покойната кралица Елизабет, влиянието на принцеса Маргарет продължава и след смъртта й.
Принцеса Маргарет, известна с бляскавия си начин на живот, но с неспокойния си любовен живот, умира на 71-годишна възраст на 9 февруари 2002 г. след месеци на здравословни проблеми.
"Кралицата, с огромна тъга, помоли да бъде направено незабавно следното съобщение. Нейната любима сестра, принцеса Маргарет, почина мирно в съня си тази сутрин в 6,30 ч. в болница "Крал Едуард VII", се казва тогава в официално съобщение от Бъкингамския дворец.
След като претърпява няколко инсулта и период на влошено здравословно състояние, в резултат на което е частично парализирана и има проблеми със зрението, последният инсулт ден преди смъртта ѝ се оказва фатален. От дома ѝ в двореца Кенсингтън тя е откарана в болницата. Там тя издъхва в обкръжението на децата си - лорд Линли и лейди Сара Чато.
За мнозина тя е кралска бунтарка, предпочитаща партиен начин на живот. Тя пушеше и беше известна с остроумието си и понякога с жестоките си изказвания. Но според биографа Тео Аронсон репутацията ѝ не я притеснявала ни най-малко. Веднъж тя казва на френския поет и режисьор Жан Кокто: "Непокорството е моята радост".
Въпреки това тя винаги остава вярна на сестра си Елизабет, която става кралица, когато Маргарет е на 22 години. Малко след коронацията на сестра си Маргарет обявява годежа си с капитан Питър Таунсенд, но бракът така и не се състои. Причината е, че кралското семейство не може да допусне разведен мъж толкова близо до линията за наследяване.
През май 1960 г. Маргарет се омъжва за светския фотограф Антъни Армстронг-Джоунс, а бляскавата двойка, която дълги години е неизменна част от светската сцена, има две деца: Дейвид Албърт Чарлз Армстронг-Джоунс, известен като Дейвид Линли, и Сара Франсис Елизабет Армстронг-Джоунс, известна като лейди Сара Чато. След дългогодишен бурен брак двамата се развеждат през 1978 г.
Прекарвайки голяма част от времето си в Мустик, където си е построила дом, нейната придворна дама лейди Ан Гленконър казва, че са изживявали най-хубавите моменти заедно, където и да се намират по света.
"Често, когато правехме официални неща, се случваха забавни неща", казва Гленконър пред сп. "People". "Щом останехме сами, можехме да се смеем. Никога не съм се смеела толкова много. Ревяхме от смях."
Кралското семейство помоли всички, които правят дарения в памет на Маргарет, да ги насочат към някоя от благотворителните организации, на които тя беше патрон: Националното дружество за предотвратяване на жестокостта към децата, Асоциацията на водачите и Кралския балет.