"Отдавна изгубих всякаква илюзия, че ще бъда обичана такава, какъвто съм. И сега просто приемам, с чиста съвест, цветя, подаръци, ласкателства, пари, които подхранват егото ми и фалшивата ми идентичност". Колко ли преживявания трябва да си преглътнал, погребал, приспал в себе си, за да кажеш нещо толкова тъжно - думите са на Мата Хари, една жена, преминала през какви ли не турболенции в живота. Губи още от рано, по различни причини баща, майка, дете. Налага ѝ се да оцелява сама. Но въпреки краткия си живот, тя е доказателство как легендата далеч надскача самата персона. Името ѝ е нарицателно за фатална жена, елитна компаньонка, шпионка. Историята ѝ е вдъхновила филми, мюзикъли, балетни постановки, книги. 250 са само биографиите за нея.

Още в самото начало било ясно, че животът на Маргарета Зеле ще бъде необикновен. Родена в Северна Холандия, тя се откроявала сред останалите хлапета: пищна, поразителна като излъчване, смела, ярка, с афинитет към изучаването на езици. Неин съученик я сравнява с орхидея сред глухарчета, като има предвид и контраста в тъмната ѝ екзотична визия, със светлата кожа и русата коса на повечето други холандски деца.

Вижте снимки на Мата Хари >>

Маргарета се появява на бял свят на 7 август 1876 г. в Леуварден, и още като малка научава, че може да получи това, което иска, като угажда на мъжете, започвайки с любящия си баща Адам Зеле - търговец на шапки. Тя била неговата фаворитка и той я обсипвал с екстравагантни подаръци. През 1889 г. обаче бащата на Маргарета изоставя семейството заради друга жена. Майка ѝ Антже Зеле умира няколко години по -късно, когато Маргарета е тийнейджърка.

Снимка: Getty Images

Напълно разглезена и доста сексуална за възрастта си, както я описват съвременници, на 14 години отива да учи за преподавателка. Според слуховете, на 16 години, е изключена заради връзка с женения директор. След това се мести в Хага, град, пълен с военни, върнали се от служба в Индонезия.

На 18, отегчена, озъртаща се за някакво приключение, тя отговоря на обява за женитба във вестника, публикувана от един такъв служител, капитан Рудолф Маклауд. Той искал да се срещне и да се ожени за "момиче с приятен характер". Бракът с такъв мъж изглеждал перфектният път към по-добър живот. Маргарета знаела, че офицерите в Индия живеят в големи къщи с много слуги.

"Исках да живея като пеперуда на слънце", каза тя в по -късно интервю.

Сгодили се шест дни след първата среща и минали под венчило през юли 1895 г. През 1899 г. Маклауд е повишен в командир на гарнизон и семейството отпрашило за остров Ява. Няколко години по-късно, според едната версия, децата им били отровени. Някои казват, че от пребит от бащата войник, други - от гувернантката. Има версия, че двете деца са страдали от вроден сифилис. Когато двагодишният им син починал, през 1902 г. съпрузите се връщат в Холандия и се разделят. Въпреки че Маргарета първоначално печели попечителството над дъщеря си, Луиз Жана е отгледана от баща си.

Снимка: Getty Images

Източни прелести

Дълбоките и съдбоносни промени, пътувания и скърби, които се случили на младата холандка, я променят така, че тя ражда свое алтер его - екзотична танцьорка на име Мата Хари - в превод "окото на деня", или иначе казано „изгрев“. Заминава за Париж. Тя е наясно, че не става нито за модел на художници заради малкия си бюст, нито за актриса заради акцента си. Измисля си биография, според която баща ѝ е брамин, танцьор в храм. Самата тя разработва хореография от източни танци. По време на пърформанса си е облечена с много воали, които един по един съблича (казва, че в танца всеки жест е дума), оставяйки по сутиен с мъниста. На първата ѝ изява в азиатски музей на изкуството в Париж са поканени 600 богаташи от елита на столицата.

При всякакви други обстоятелства тя можела да бъде арестувана за неприличие, но Маргарета Зеле много внимателно била обмислила действията си. По време на всяко представление обяснявала внимателно на френски, холандски, английски, немски и малайски, че това са свещени храмови танци от Индия:

"Моят танц е свещено стихотворение. Човек трябва да познава трите етапа, които съответстват на божествените качества на Брахма, Вишну и Шива - създаване, плодовитост, унищожение".

Снимка: Getty Images

С еротични изразни средства тя разказвала приказки за похот, ревност, страст и отмъщение. Мата Хари се превръща в най-желаната куртизанка на Париж.

Тя била любовница на аристократи, дипломати, финансисти, висши военни офицери и богати бизнесмени, които я обсипвали със скъпи тоалети, бижута, коне, сребро, мебели и шикозни квартири, просто за удоволствието да бъдат в нейната компания. Години наред тя танцува в разпродадени зали в почти всички големи европейски столици. Свидетели разправят, че синьо-черната ѝ коса и гъвкавите ѝ движения, напомняли на диво животно.

Тайни за продан

Между 1905 г. и избухването на Първата световна война през 1914 г., Мата Хари поделяла времето си между сценичните си изяви и работата си като любовница на някои от най-влиятелните мъже в Европа. Тя таксувала новите клиенти със 7500 долара на нощ за високите сексуални услуги, които предлагала, разказват хроникьори.

На 39 години осъзнава, че е време да слезе от сцената, защото младата конкуренция не била за подценяване.

По време на войната много хора изпадат в крайна бедност, тя не променя показния си начин на живот, с което буди възмущение. Мата Хари казва: "Винаги съм живяла за любов и удоволствие". Обичала да се къпе в мляко и толкова ѝ се правел секс, че понякога се отбивала във френските бордеи, за да се отпусне. Говори се, че германците първи я верубвали за шпионка, а после става довен агент, като обещава на французите да снася информация и за тях. В книгата си "Мата Хари: Истинската история" авторът Ръсел Уорън Хау твърди, че що се отнася до военните въпроси - тя е била малко повече от клюкарка между офицерите от двете страни на фронта. Същото показват и документите на британското разузнаване, разсекретени през 1999 година.

Снимка: Getty Images

Отначало германците ѝ предложили 20 000 франка да предава тайните на франсетата.

На 40 години Мата Хари се влюбва в 21-годишния руски капитан Владимир де Маслоф. Той е изпратен на фронта, където е ранен и ослепява с едното око. Решена да спечели пари, за да го подкрепи, Мата Хари приема доходоносна задача да шпионира за Франция от Жорж Ладу - капитан от армията, който е на мнение, че нейните куртизански контакти ще бъдат от полза за френското разузнаване.

Германските началници от самото начало смятат Мата Хари за не особено благонадеждна и прекалено разточителна. А когато разбират, че се опитва да играе двойни игри, те решават да я предадат на французите. С тази цел германското разузнаване изпраща до германски дипломат в Мадрид писмо, където става дума за шпионката Мата Хари под кодовото име "Н21". Германците знаят, че врагът ще отвори и разшифрова писмото. Целта е да изпратят френското контраразузнаване за зелен хайвер: да му пробутат една второстепенна агентка и така да прикрият важните си източници.

Изкупителна жертва

Мата Хари е арестувана в луксозен парижки хотел през февруари 1917. Хвърлят я в затвора Сейнт Лазар във френската столица в килия с плъхове. Процесът срещу нея траял 5 месеца. По време на дългите разпити от капитан Пиер Бушардон, военен прокурор, тя отсича: "Куртизанка съм, признавам. Но шпионин - никога".

Въпрки, че прокуратурата я обвинявала в смъртта на 50,000 френски войници, защото издала оръжията на армията им на врага, нямало категорични доказателства, че е причинила това. Макар, че заради неморалното ѝ поведение не била лоялна към никоя страна, пак не съществуват сериозни свидетелства, че е препредавала военна информация. Заговорва се, че тя е изкупителна жертва, че трябвало някой да бъде натопен. И кой по-подходящ от една "неморална жена, безсрамно съблазняваща офицери от двете армии". На всичкото отгоре и чужденка.

Снимка: Getty Images

Разстрелват я а на 15 октомври 1917 г. близо до Париж. Тя отказва превръзка на очите, праща въздушна целувка на екзекуторите си, 12 стрелци, а един от тях възклива по-късно: "Тази дама знае как да умре". Тя се строполява, а свидетел казва, че приличала на купична поли.

Останките ѝ били дарени на медицинския университет в Париж.

ИЗБРАНО