30 години Славчо Николов е творческият двигател на една от най-успешните български рок групи - Б.Т.Р., част е от един от най-ярките музикални проекти - "Фондацията", а през 2004 г. негови изпълнения са включени в албума "Големите китари на България", но зарядът и креативността му генерират още и още - освен всичко останало е автор на театрална и филмова музика, създател на мандолинен квинтет "София"(преди това Славчо е бил дългогодишен член на мандолинният квартет "Сезони", с 15-годишна история на сцената)... Обича и отдава цялата си любов и енергия на всеки един от проектите си, но един от тях го прави особено горд - трио VIVA. Славчо Николов е музикален продуцент на талантливите момичета, които след броени дни - на 8 март, ще представят дебютния си албум Supernova - с 12 песни в стилова еклектика от поп, денс, рок и рeгeтон. Обединяващият елемент в парчетата е многогласното пеене, което момичетата щедро демонстрират и което им е спечелило призове у нас и в чужбина.

Но какво е спечелил Славчо Николов, защо не би продуцирал млада рок група, какво им липсва на българските изпълнители и защо рокът никога няма да бъде погълнат от мейнстрийма и да изпадне зад борда на музикалната история.

Снимка: Архив на групата

От неотдавна сте в едно от многобройните си предизвикателства в кариерата си. Как приемете и се чувствате в ролята си на продуцент на млади таланти? Легенда в българската рок музика, която помага на млади таланти - за тях със сигурност е вълнуващо и вдъхновяващо, а на вас какво носи?

Много тежка корона е да се възприема като легенда и мисля, че все още не трябва да я нося, имам доста работа да свърша... Да бъда музикален продуцент е голямо признание и отговорност, разбира се. Срещата, работата с млади таланти ме зарежда неимоверно.

Запознах се с момичетата от трио VIVA преди около 5 години. По онова време те бяха на 17 години и току-що бяха спечелили първа награда на фестивала в Несебър, където аз бях жури. Много ме впечатлиха с изпълнението си и най-вече какво отношение имат към музиката, защото те не промотираха себе си - за тях бе по-важно да се представят чрез музиката. На първо място е музиката.

Две години по-късно потърсиха помощ от мен - стана някак естествено. Казах, че ще им напиша песен и тя ще бъде тест дали ще се харесаме - ако я одобрят, това е тяхната музика, ще работим заедно. И до ден днешен си спомням радостните има лица, когато им представих демото на песента. Веднага я възприеха. Започнахме да "строим" гласове, вокали, това е тяхната сила - да пеят многогласно, да сменят ролите си, ту едната да е солистка, ту другата. "Птица в клетка" беше първата песен. Когато я пуснахме по радиата, тя получи доста добър отзвук. Така започна работата по този толкова дългоочакван албум. Голяма гордост е за мен, защото тук работя в съвсем друг жанр - поп...

За музиканта работата с момичетата от трио VIVA e голяма гордост , защото експерментира в съвсем друг жанр – поп музика

Снимка: личен архив

Не сте ли се изкушавали да продуцирате рок група? Не би ли бил по-естествен и логичен избор?

Много бих искал да работя с млада рок група, но в никакъв случай не бих се наел да композирам. Защото рок музиката е по-истинска, когато членовете на групата я създават сами, а аз бих помагал с аранжименти. Но рок музиката трябва да бъде малко недодялана, да носи апокрифност дори.

В един проект с млади рок музиканти бих бил по-скоро ментор и музикант, отколкото композитор и текстописец, защото не бих искал да се усеща влиянието на Б.Т.Р. върху музиката, няма да им направя добра услуга.

Изграждайки тези млади таланти как виждате бъдещето на работата си като продуцент?

Продуцентската работа за мен е най-истинската работа. Всеки да си знае мястото. Трио VIVA имат в лицето на Мариела Чешмеджиева продуцент, който финансира всичко това, а в мое лице музикален продуцент. Заедно избираме музиката и текстовете, искам те да чувстват, че това са техните песни. Така се случи, че автор на повечето от текстовете е моята дъщеря Яна Николова. Тя участва и в последната им песен Moonlit Sky.

Текстът е неин, направи и една рап част, с която песента се получи наистина чудесно, и се възприема много добре от публиката.

Работата с млади хора може само да те обогати и да те накара да мислиш по друг начин. Прекрасно е, че успях да напиша цял албум за тези момичета и това да бъдат техните песни.

Когато сме на концерти аз виждам как се променят, когато започнат да пеят собствените си песни. Виждам какво самочувствие придобиват и с какво желание пеят - това може само да ме радва. Хората го оценяват.

Имахме концерт в Белгия и публиката бе очарована. След като ги чуят, хората след това ги откриват в Spotify и други платформи. Смятам, че сме на прав път. Това, че момичетата изглеждат толкова прекрасно е още един плюс. Защото в шоубизнеса визията също има значение.

Предполагам, че ще търсите и помагате на още млади таланти.

В момента работя в пет проекта. С "Фондацията" тръгваме на голямо турне под надслов "Кирил Маричков на 80 години" . Финалният концерт е на 30 октомври 2024 г. в НДК, на рождения ден на Кирил Маричков. Предстои турне и с Пловдивската филхармония и "Фондацията". От 20 април до 21 май сме в САЩ.

Снимка: личен архив

А след това започва европейското турне на Б.Т.Р. - Испания, Белгия, Нидерландия, Люксембург....то ще е през юни. А в края на юни пък стартира другото ни турне - 30 години Б.Т.Р. Посветихме 2024-а на 30-годишнината на групата и ще имаме множество концерти. Нека всички наши почитатели следят социалните ни мрежи за датите и да се информират.

Да не пропусна един друг концерт, макар и вече отминал - Мандолинен квинтет "София", с които работим с Разградската филхармония по проект "Музика, любов и мандолини". Представихме на 14 февруари изключителен концерт.

Снимка: личен архив

Отделно от това искам да се похваля с Acoustic Queen Project , където сме се събрали отбор юнаци - Дони, Венко Поромански, Михаил Шишков син и Славин Славчев, който пее великолепно. Това отново е проект с Пловдивската филхармония и музиката на Queen, под диригентската палка на нашия приятел Константин Добройков, който направи всичките оркестрации. На 24 февруари имаме концерт в НДК. Спектакълът е наистина впечатляващ. Солистка ще бъде Вера Гергинова. Не го пропускайте.

Записвам си всичко, за да не забравям. Пия и Гинко Билоба...(смее се)

И на 8 март, разбира се, в клуб Грамофон с трио VIVA ще представим дебютния им албум. Подготвили сме доста изненади. Ще разкрия една - аз ще изляза на сцената, за да представим акустично едно парче - китара и три гласа.

Снимка: PR

Много неща предстоят, наистина. И едно наситено лято . Джулай морнинг с нашия приятел Джони Джоели, концерт с Рони Ромеро...

От всичко това става ясно, че въпреки дългогодишните апокалиптични прогнози - рокът не умря, напротив. Как си обяснявате това? Съществуват Б.Т.Р., "Фондацията", "Легендите"...

Едновремнно с работата по албума на VIVA, работих и по албума "Пъзел" на Б.Т.Р... за да има възраждане, трябва да има нещо ново. С моите колеги от Б.Т.Р., категорично си казахме още преди години, че имаме песни, с които можем да се пенсионираме, но трябва да направим нова музика, задължително.

Снимка: Христо Стефанов/БТА

През последните няколко години издадохме два много силни албума - а именно " Пъзел" и "Невидими стени". Тотално сменихме репертоара на групата и привлякохме много млади хора.

Пътувайки из страната по повод 30-годишнината сме "извадили" и песни от първите ни албуми, разбира се. Искаме да радваме хората с хубава музика и красиви концерти. Подготвили сме мащабно турне.

Как вашето семейство приема ангажираността ви - толкова дълги години, а програмата ви е не по- малко наситена и сега.

През 1998- 1999 година си спомням, че с Б.Т.Р. поставихме един рекорд - с клубните участия и концертите достигнахме до около 200 изяви. Със сигурност не по-малко от 180. Тогава се прибирахме само, за да сменим сака с дрехите и тръгвахме отново на нанякъде.

Семействата ни са свикнали, защото това е работата на музиканта, но когато се приберем отдаваме цялото си време и внимание на близките си. Със съвременните технологии е много лесно сега, защото където и да си, може да си пуснеш камерата, да си поговориш с близките си.

Какво е отношението ви като продуцент към телевизионните музикални формати. Много млади талантливи хора опитват шанса си, но след това се оказват разочаровани. Защо, какво се случва?

Със сигурност има полза от тези формати. Славин излезе от такъв формат, Дара също, Михаела Маринова...

Друг е проблемът - участниците в музикални формати трябва да разберат, че няма кой вместо тях да направи и следващите крачки. Тук идва и продуцентът - някой да застане зад тези хора.

Но трябва взаимно да се намерят, да си повярват и да работят в правилната посока. Това, което не ми харесва в тези формати е, че се търсят "раздути" певци, такива, които могат да пеят всичко. Винаги съм казвал: "Горкият Джон Ленън, ако сега се яви на такъв формат, ще бъде елиминиран, ще го скъсат".

Преди време в едно интервю Саймън Коуъл казва, че би изхвърлил Лейди Гага още в първите 10 секунди ако се е явила на кастинг за Америкън айдъл, но по-късно в друго интервю обяснява, че нейният успех го е накарал да премисля двойно, когато отхвърля талант и добавя, че днес съвременния продуцент трябва да е по-широко скроен и да благодари на Бога, ако намери някого като нея.

Тук е моментът да кажа - трябва да се търси индивидуалност, а не универсален изпълнител. За универсалните певци следващата им крачка е да пеят в клубовете и пиано баровете. Това е имитаторско пеене.

Славчо Николов иска момичетата да научат, че творчеството и работата са най-мощните двигатели

Снимка: личен архив

Ако ме попитате за съвет към тези млади хора, той ще бъде един - да не се предават и да търсят пътя си. Чувал съм реплики: "Ама тези старите нищо не дават..." Искам да отговоря. Никой нищо не дава, както преди, така и сега. Нито на тях, нито на нас, нито на тези след нас. Ти трябва да се заявиш, да се търсиш - през малките клубове, да стигнеш до по-големи изяви, и да продължиш.

Много е важно дали тези добри певци могат да пишат музика и текстове, за да подчертаят индивидуалността си или пък да се обърнат към професионалистите, да намерят правилния човек, с когото да работят.

Не всеки може да композира музика и текстове. Иначе се получава така, че всички изпълняват един и същи репертоар.

Навремето, когато ние с Б.Т.Р. работихме в клубовете, имаше още 10-15 много добри групи. Тогава всички свириха страхотно на живо, не се използваха подложки и т.н., но имахме един и същ репертоар. Много бързо си направихме изводите и си казахме - за да станем различни, трябва да създадем наша музика.

Сигурен съм, че публиката оценява собственото творчество на изпълнителите. Съветвам младите изпълнители да започнат с една песен, втора, трета, до албум. Именно така работих с трио VIVA. Когато са в клубовете, те изпълняват 70 процента кавъри и 30 процента собствени песни. Работим и по втори албум, за да може да се утвърдят пред публиката и да покажат, че творчеството и работата са най-мощните двигатели.

Снимки: Архив Б.Т.Р.