"Светът е оцелял, защото се е смял". Актуално ли ви звучи днес?

Историята на шоубизнеса опровергава това твърдение. Тя е пълна с комици, певци, артисти, които посвещават живота си на това да забавляват другите, но се превръщат в най-тъжните и депресирани хора на света.

С безупречния си комичен тайминг, които правят Чандлър уникален, Maтю Пери създава най-цитирания герой на "Приятели", като никога не пропуска да пусне шега. Но също така внася топлина, чар и дълбочина в ролята, която в неподходящи ръце би могла да бъде далеч по-малко симпатична. Сухият хумор често е прикритие за несигурност и неловкост, а мъдрите му шеги често са за негова сметка. Но в реалния живот той страда. Скрита от публиката през по-голямата част от сериала, остава борбата му със зависимостта от лекарства и алкохол, която подробно описва в мемоарите си.

Депресията, която тресе Холивуд:

В така наречената "Златна ера" между 1927 и 1969 г. актьорите често получават ниско заплащане, отнасят се зле с тях и се очаква да изпълняват опасни каскади в името на филмовата магия. Филмовото изкуство има дълбоки пластове, под които се крие реалността, включително приятни и еуфорични истини. Търсенето им е неуловимо и загадъчно, а единствените начини за постигането им са чрез въображението, фантазията и измислицата. Реалният живот функционира по същите правила като във филм.

Но какви истини се крият зад кулисите? Заради какви факти хората излизат от пътя си?

С всички безспорни постижения на жени-актьори, художници, писатели, режисьори и продуценти по света е лесно да се повярва, че равенството между половете в този сектор се подобрява, особено след възхода на движението "Me-too". Противно на това убеждение, все още съществува значителна разлика. Степента, в която се проявява сексизмът, е различна в различните работни култури.

Развлекателният сектор вероятно е индустрията, която оказва най-силен натиск върху служителите си. Всичко се изследва задълбочено - от начина, по който хората се обличат и говорят, до начина, по който се възприемат и носят като личности. Когато им казват да не приемат нищо лично, те могат да се обзаложат, че нещата ще станат много лични, защото хората имат начин да си влизат под кожата. Поддържането на психичното здраве изисква гъвкаво мислене, а опазването на морала и етиката от компромиси е много по-сложен процес, когато човек играе на терена с отредената му роля. Изкушението е навсякъде, а нещастието обича компанията.

Депресията е психично заболяване, което не прави разлика. Тя може да засегне хора от всички възрасти и сфери на живота. Макар че е лесно да си мислим, че най-големите световни звезди имат всичко, истината е, че депресията може да засегне и знаменитостите - богатството и славата не са защита срещу това изтощително здравословно състояние. Всъщност според Американската асоциация по тревожност и депресия тя засяга повече от 16 милиона възрастни само в Съединените щати. Нещо повече, тя е водещата причина за инвалидност в страната при хората на възраст между 15 и 44 години.

View this post on Instagram

A post shared by Robin Williams (@robinwilliams)

Житейската история на една от най-разпознаваемите и емблематични фигури Мерилин Монро продължава да ни вълнува. В началото на 50-те години, когато актрисата се носи на вълните на славата до неспокойната ѝ ранна кончина десетилетие по-късно, продължава да живее усещането, че депресията вече има лице. Мерилин е огледало. Тя отразява нашите културни страхове, надежди и идеали. Монро работи усилено, за да преодолее психичното си заболяване. Тя посещава психиатър пет пъти седмично и след един опит за самоубийство е настанена за кратко в клиника, а след това е изпратена в психиатрично отделение. Мерилин, която виждаме, е Мерилин, която искаме да видим. Тя може да бъде образец за красота, талантлива актриса, безмозъчна блондинка, смел герой, измъчена жертва, наркоманка или страдаща от психично заболяване. В зависимост от начина, по който си спомните за нея, можете да видите всеки един от тези образи.

Норма Джийн (1926-1962 г.)

Снимка: Getty Images

В тях са въплътени човешките съдби на още много разпознаваеми и обичани от хората творци.

Хийт Леджър (1979-2008 г.)

Снимка: Getty Images

В техните среди смъртта не е новост. Трагичните смъртни случаи не се ограничават до сферите на дейност - от боксьори, дизайнери, политици и писатели до актьори, музиканти и предприемачи. Фактът, че те сами унищожават живота си, трудно може да бъде разбран. Въпросът, който повечето хора си задават, е следният: "Защо са искали да отнемат живота си, след като са имали "всичко"?"

Но дали са имали всичко и дали изобщо има значение какво са имали или не са?

Депресията е психично заболяване, което не прави разлика. Освен че прескача в различни сфери на дейност, тя може да премине и междуконтиненталните граници.

През 2010 г. k-pop-ът преживява звезден пробив. Известни групи като BTS и BLACKPINK покоряват световната поп сцена. Подобно на Холивуд, зад пристрастяващите ритми и характерната за k-pop крещящата хореография се крие много по-тъмна страна, която рядко се обсъжда: хранителните разстройства. В Южна Корея в култ са издигнати слабите тела. Развлекателните агенции отдавна са известни с това, че управляват изявите на своите идоли. На стажантите често се дават "контролирани порции храна" и им се забранява да ядат каквито и да било нездравословни храни. Този строг стандарт за красота, който изисква слабост, не е просто тенденция сред k-pop общността, той е абсолютно изискване. Той отваря дискусия за хранителните разстройства и депресията. Фетишизирането на телата на знаменитостите обаче не е нещо ново. Осъзнавайки токсичността в тази индустрия, ние се доближаваме с една крачка до осъзнаването на изключително вредните последици от това, което се произвежда. Макар че проблемът с образа на тялото или душевното състояние на човек не е характерен само за определен регион по света.

Неслучайно стана тенденция звезди в Корея да се самоубиват. И не само там.

Дали смехът е гаранцията за оцеляването на света? Дали амбицията да стигнеш върховете на славата и богатството ще донесат удовлетворение, щастлив и дълъг живот? Дали смъртта е най-лесното решение в борбата с депресията?