17-11-2017 20-11-2018

Стилияна Узунова, художник гримьор на Капките: Рекорд ми е образът на Майкъл Джексън

"В днешно време е нужно да сме тук и сега. Не в страха за утре и в мрака на вчера", казва художничката

11:55 | 3 февруари 2024 | Автор : Боряна Колчагова 1 6887 Снимка: Личен архив

Стилияна Узунова е пъстра отвън и отвътре и прави и другите хора пъстри. Тя завършва Национална художествена академия в София с магистърска степен в специалност "Книга, илюстрация, печатна графика". Но е известна и като човека, който е начело на тима на гримьорите в "Като две капки вода", шоуто на Нова, чийто нов сезон се задава. Стилияна, майка на Самуил и Ника, има много награди в България и чужбина. До момента има седем самостоятелни изложби, стилът й е оригинален и неподражаем.

Стилияна, разкажи как се роди новата ти изложба - колко картини показваш, коя с какъв импулс пристигна?

Изложбата ми ще остане в галерия "Българи" до 9 февруари. Благодаря на проф. Аксиния Джурова за тази покана. Тя е и куратор на изложбата. Избра 27 платна за експозицията. Това са картини, създадени в последните няколко години и включват различни теми, които са ме вълнували. Единадесет от тях са създадени специално за пространството на галерията.

Всеки обича да открива. Или да се върне там, където е бил безгрижен. Да избяга или просто да се наслади на новото. Живописта дава възможност за това пътуване във времето.

Дава възможност да следваш посоките, които животът ти предлага. Това придвижване в пространството и в емоциите ни всъщност е едно пътуване и търсене на пътя. Пътят към нас самите. Човек се губи, но се и променя. Среща се със себе си...и пак потегля...със своя си "багаж".

Тази изложба е поредното ми вглеждане в живота. Благодаря на проф. Джурова, че направи този дълбок прочит!

На откриването бяха някои от участниците в Капките, разкажи интересни истории, от предишни издания на шоуто.

Имаме много истории, много стрес, много адреналин, много импровизации и много смях. Често артистистите в началото не могат да си представят как ще се превърнат в звездата, която имитират.

Търпението и екипната работа са в основата на преобразяването и съм благодарна на огромния ни екип. Ние с Дани Аврамова (нашия мастър-специални ефекти) имаме достатъчно опит да знаем, кое ще стане и кое не, но сме имали страхотни изненади от талантливото обживяване на даден образ и превъплащението на сцена.

Снимка: Личен архив

Няма спор, че в гримьорните е най-голямото забавление. В това интимно пространство можеш да станеш свидетел на най-абсурдните, най-личните и най-безобразно смешните истории. Трябва ни естествено и много дипломация, защото артистите са суетни и със силни характери - често се случва да имат безумни предложения, които не съответстват на задачата. Трудно ми е да разкажа конкретна случка, но няма как да не спомена за един наш участник, който след превъплъщение в голямата Лили Иванова, настоя да се прибере с ноктопластиката си, защото бързал и щял да се справи с махането й.

В 8 сутринта звънеше на пожар, че приготвил така закуска на децата и сега ги кара на училище. В крайна сметка се качи до киноцентъра да го оправят, но умряхме от смях. Ще запазя в тайна името му, но му пращам поздрави.

Снимка: Личен архив

Кои образи си харесваш най-много, кои бяха най-предизвикателни?

Всеки гримьор харесва ярките образи. Сигналните. Предизвикателства има безброй. Полът, анатомията, расата, темпераментът на даден артист може да са голямо предизвикателство за един портрет. От нас се иска да уловим консистенцията, знака, характера, който ще работи специално в този случай. Безспорно рекорд държа с образа на великия Майкъл Джексън (него съм правила най-много), това ни е вътрешно заводски дженк, но са ми любими още ненаправените образи. Аз съм човек, който обича предизвикателствата. Не ми е интересно да правя нещо, което знам, че ще стане. Любопитни са ми абсурдните ситуации, в които ни поставят. Въпреки че транформацията на момиче в образа на огромен мъж остава предизвикателство.

Снимка: Личен архив

Безспорно е, че понеже си добър художник можеш да ваеш всички тези образи - художник къща храни ли в наши дни и какви са "болките" на вашата гилдия, какво трябва да се промени?

Всяка професия, независимо дали е артистична или не, може да те храни. Стига обаче да го правиш с удоволствие и естествено нужния професионализъм. Професиите на всички нас са в полза на другите. Ние работим за приемане, уважение и просперитет, но всъщност , ако това, което създаваме е качествено, то не е само за нас, то е за всички.

И съмнявайки се, но и вярвайки, ние трябва се движим напред.

Изкуството е създадено да вдъхновява, радва и вулнува.

Ако ме питаш дали художниците се справят лесно в България? Не. Не се.

Пазарът е малък, а няма особен глад за култура.

Въпреки че обществото вече е много по-информирано. Струва ми се, че се заражда една нова публика и това предполага артистите да търсят отражения и нови решения за своето изкуство, които да са в крак с нашето съвремие.

Снимка: Личен архив

Кой е най-хубавият комплимент, който си чувала за работата си.

Думите на проф. Аксиния Джурова за изложбата ми сега" Паралелни светове"

Ето малка част от тях: "Силата на разказа в платната на Стилияна Узунова не е само в изваждането на противоречията, пред които сме изправени днес, или във въпроса кое е това, което ни прави щастливи сега, а в нейният чувствен, личен, провокативен прочит на предизвикателствата. Тези, които тя възприема буквално с порите си и опита ѝ да ги изведе извън конкретността и злободневността. И всичко това би останало само в рамките на екзистенциалните въпроси, които не само Стилияна Узунова си задава, ако те не бяха подкрепени от оригиналния ѝ пластичен стил: от композиционните ѝ решения да използва птичата перспектива, познат още от Средновековието похват, който дава възможност да наблюдаваш света отгоре и да вкючиш разновременни и разнопространсвени епизоди, плод на неподвластния на контрол поток на подсъзнанието".

С проф. Аксиния Джурова

Снимка: Личен архив

Всичките тези дълбочини и образи от друго измерение в картините ти, сюрелаистични, как се появяват на бял свят как ги храниш и обгрижваш?

Има много символи в картините ми. В годините те са се раждали в подсъзнанието ми и за мен носят много точен и близък смисъл. Сандъците, камъните, багажът, шатрите, спасителните ми куки, символ на моето минало и бъдеще.

Фигурите в моите композиции са метафора на мислите, стремежите, разочарованията, слабостите и всичко, което ме вълнува.

"Малките човечета", които разрушават оковите на времето, или просто го наблюдават, са нашите ценности и откровени желания. А тичащите хора на пътеките сме ние, в ""матрицата". Днес. Гонейки един уж по-добър живот. Тичаме уморени, копнеещи за нашите места. Там, където сме били или искаме да бъдем.

Какво е най-важно да си казваме в наше време, картините ти имат и хубави заглавия, послания?

В днешно време е нужно да сме тук и сега. Не в страха за утре и в мрака на вчера. Да сме благодарни и смирени. И ако не е пък толкова светло, поне да съхраним вярата.

Снимки: Личен архив

Как жонглираш с две деца и професия като тази, която иска цялото ти вътрешно аз, може би?

Трудно. Скоро един приятел ми каза "Еми да, това вдъхновение е именно заради трудностите". Не вярвам. Това е вътрешна потребност да се изразиш.

Изкуството си намира начин. И въпреки че съзнаваш, че най - важният ти дълг е да окрилиш, възпиташ и създадеш като хора, децата си. И въпреки вината, че не отделяш нужното време на семейството, което би желал.

Неговият повик е толкова силен.

Вижте още снимки от изложбата на Стилияна >>>

Ти си потомствен художник, разкажи за началото - как родителите ти те стмулираха, какво ти рисуваха, с какви съвети те подкрепиха?

Когато бях още на 5 , знаех, че ще съм художник.

Татко ми слагаше рисунките в паспартута и аз нямах търпение да имаме гости, за да им ги покажа. Ако това може да се нарече стимулиране. Винаги съм рисувала. От както се помня.

Говорейки за грим, за изобразително изкуство - какво те вълнува най-много в човешкото лице, и душа?

Емпатията е нещо, което е вече рядкост.

Вълнуват ме хора, които имат желание да се поставят в обувките на другия.

Толерантните, смелите, талантливите и искрени души. Те са тези, които ме вълнуват. А тези качества, повярвай, се отпечатват и на човешкото лице.

Какво е красив човек и кога една картина е безценна?

Красивият човек е смиреният.

Безценната картина е тази, която успява да вълнува.

Не помня кой беше казал "Картината е станала, когато усетиш сянката на Бог".