Светът на хип-хопа дължи извинение на Eazy-E
Дали Ерик Райт е легенда, или не, зависи от начина, по който се опитваме да погледнем на кариерата му
СПИН-ът е болест, за която все още няма лечение. Този бич отнема много от личностите, на които се възхищаваме, обичаме, подражаваме. Но дали е само това? Дали понякога в своята безчувственост хората не използват страданието на другите, превръщайки ги в обект на подигравки и откровена жестокост? Как бързо се забравя обожанието, когато се сблъсква с неприемливото, с онова, от което се страхуваме и не разбираме?
Тук ще си поговорим за "Кръстникът на рапа"
Дали Eazy-E е легенда, или не, зависи от начина, по който се опитваме да погледнем на кариерата му.
От ранна тийнейджърска възраст до смъртта си Ерик Райт, който добива слава с N.W.A, е считан за един от основателите на "генгста рап" стила, наред с Ice-T и Tupac. Неговата отличителна черта е младежкият вид, който излъчва, запомнящият се глас и наситените текстове с елементи от живота на улицата, излизащи извън границите на приетото.
В биографията му се разказва за едно 16-годишно момче, което напуска училище, но по-късно получава диплома за средно образование. Започва да продава дрога още като ученик, а заработените пари използва, за да основе звукозаписната компания Ruthless Records. Малко след това сформира и групата N.W.A., начело с Dr. Dre и Ice Cube. Така с общи усилия албумът им Straight Outta Compton става тотален хит на ъндърграунд сцената и се продава над три милиона пъти и превръща младите момчета в звезди.
Всъщност Ерик, заедно с N.W.A, помaга за издигането на гангстерския рап до нови висоти. Те предоставят поглед към своя пронизан от престъпност град Комптън и карат Америка да разбере какво се случва реално.
Според медиите и възприятието на много рап фенове покойният Eazy-E съществува в рамките на дихотомията да бъде или озлобен, или заплаха за обществото, вдъхновяващ анархистично поколение, пристрастено към безпричинното насилие, който се превръща в сензация заради начина, по който умира. Някои дори се подиграват, като хладнокръвно намекват, че "архитектът" на гангстерския рап си е получил заслуженото. Но най-близките му хора си спомнят за една по-различна, по-сложна версия на хип-хоп гиганта и бизнес магната, далеч от едноизмерната карикатура, която обикновено се представя...
При толкова противоречиви послания може да е трудно да се различи истината от измислицата. В действителност Eazy-Е e много срамежлив, особено сред непознати. "Той винаги е бил доста пресметлив. Не работеше импулсивно. Той беше човек, който идваше на бизнес срещите и изслушваше всичко, което хората имаха да кажат", споделят най-близките му.
Eazy-E е само на 31 години, когато животът му приключва. Тогава той е в разгара на кариерата си. И въпреки че от смъртта му са минали повече от две десетилетия, музикалната общност продължава да се бори с липсата му и все още й е трудно да се справи с теориите на конспирацията, забулваща наследството му.
Много митове присъстват в историите на артистите. И фактът, че хората все още обсъждат Ерик Райт години след смъртта му, ни кара да се замислим, че всъщност той е легенда сам по себе си.
17 март 1995 г.
На пресконференция в Холивуд бившият фронтмен на N.W.A. потвърждава слуховете, които се носят за него, че е болен от СПИН. В подготвено изявление Рон Суини, приятел и адвокат на рапъра, чете написаното от Ерик Райт, а именно, че е научил за здравословните си проблеми две седмици по-рано и че е бил в критично състояние в интензивното отделение.
"Чувствам, че хиляди млади фенове трябва да научат кое е реално и кое не, когато става въпрос за СПИН. През последната седмица научих, че това нещо е истинско и не прави разлика. То засяга всички."
Още тогава се говори, че всъщност Eazy-E води разгулен начин на живот и от шест различни жени има седем деца. "Може би успехът беше твърде добър за мен", споделя самият той.
Ерик умира през март, а по време на опелото за него, свещеникът призовава присъстващите да извлекат поуки от начина, по който е починал.
През '95, когато една легенда си отива, тогавашният кмет на Комптън дори обявява 7 април за "Ден на Eazy-E".
"Ерик направи Комптън известен не само в Калифорния, но и по целия свят. Познавам Eazy като млад мъж, който е израснал по улиците - а ние, братя и сестри, знаем, че не е "лесно" да израснеш тук."
Докато много фенове се опитват да се справят със загубата на "Кръстника на гангстерския рап", мнозина не могат да не се запитат колко бързо се е влошило състоянието на Eazy-E. Според сайта HIV.gov обаче е обичайно хората, които са се заразили с ХИВ, да не изпитват никакви симптоми и да изглеждат здрави. След ранния стадий на ХИВ, инфекцията преминава в стадий, наречен "клинична латентност". "Латентност" означава период, в който вирусът живее или се развива в даден човек, без да предизвиква симптоми.
В крайна сметка ХИВ отслабва имунната система. Появата на симптоми сигнализира за преминаването от етапа на клинична латентност към СПИН, което води до бърза загуба на тегло и пневмония, от която Eazy-E се разболява. Но хората около него през последните месеци не забелязват бързи промени във външния му вид или поведението му.
Според екипа му след поставянето на диагнозата, Ерик е бил в нормалния си образ. "Все още изглеждаше добре. Все още беше самоуверен. Все още изглеждаше като пич. Просто това се случи изведнъж", казват. Разбира се, слуховете, макар и потвърдени, започват да се оцветяват все повече и повече. Един от най-близките приятели на Ерик, Джери Хелър, пуска мълвата, че рапърът най-вероятно не е болен, а става въпрос за "нечиста игра".
"Смятам ли, че на Eazy му се е случило нещо нередно? Абсолютно", казва пред радио First Fam. "Не вярвам и за секунда, че е възможно да е умрял толкова бързо от СПИН. Не вярвам в това. Мисля, че нещо се е случило. И както казах, подозирам кой е замесен. Вярвам, че случаят е точно като мистерията "кой уби Tupac" и "кой уби Biggie?".
През 2011 г. разсекретен документ на ФБР свързва Eazy-E и Tupac с предполагаем опит за изнудване. В доклада се посочва: "На 11 септември 1996 г. все още неидентифицирани, са изнудвали за пари различни звезди на рап музиката чрез смъртни заплахи. Ерик Райт, известен също като Eazy-E, е бил жертва на тази схема за изнудване, преди да умре от СПИН. Следващият нарочен е Тупак Шакур."
В интервю близки на Ерик споделят теорията, че не е изключено иглите на звездата да са били умишлено заразени. "Чували ли сте някога някой да е умрял за две седмици от СПИН? Това е нечувано."
Макар че "отричането" е един от първите етапи на скръбта, близките на рапъра са преследвани от очевидния въпрос, който е в основата на тази конспирация: Как е умрял?
За мнозина е най-лесно да откажат да повярват, че безразсъдният му сексуален апетит е причина за последвалата смърт вследствие на СПИН. А и до днес не са повдигнати никакви наказателни обвинения.
In memory of Eazy-E...
Приживе Ерик не е обичайният рапър, изискващ тренировки и многобройни сесии, за да усъвършенства занаята си, но това не означава, че изпълнителят не е надарен в други области. Малко известен факт е, че свири компетентно на барабани, както и на пиано, концептуализира видеоклипове и дори продуцира музика за N.W.A и собствените си солови проекти. Човек със стил и грижовен баща, той отделя над 20 000 долара годишно на дете, за да финансира обучение в частно християнско училище, плюс над 50 000 долара месечна издръжка и не пести средства за пищни рождени дни, дизайнерски дрехи, бижута, най-новите играчки и джаджи за децата си.
Приживе той дарява пари на различни благотворителни организации. Неговият принос му спечелва покана за двудневна конференция за набиране на средства, организирана от президента Х. У. Буш през 1991 г., което предизвиква противоречия и спекулации относно политическата принадлежност на лошото момче на рапа.
Ерик Райт е многопластов, приема различна личност всеки ден, за да се предпази от свят, който непрекъснато се опитва да го изяде.
Обществото има склонност да разделя хората, понякога принуждавайки тези, които не отговарят на техните лицемерно прилагани стандарти за чистота, да плащат покаяние за своите несъвършенства, като ги бичува в съда на общественото мнение и не проявява снизходителност към наранените сърца. Но какво ще стане с онези души, чиито умове са били клетка, със същност, вечно заклещена между чистилището и Ада, издърпана между фантазията и реалността, намираща свобода да се извиси над изпитанията на този свят само в смъртта?
Eazy далеч не е светец и наистина някои от проблемите, с които се сблъсква, са причинени от самия него. Той прави грешки, извършва престъпления, продава забранени вещества на своята общност, понякога е безразсъден с нрава си, но въпреки всички тези неща, той си извлича поука. Той е лидер, поет и интелектуалец, притежаващ душа като река, течаща от емоции и мисли, по-дълбока от морето. А хората се възползват от доверието му.
Скрит в пукнатините на вътрешното му светилище, там лежи феникс с огън, замъглен, но не угасен от травма, чакащ да се прероди чрез обновлението, което само истинската любов може да донесе. Ако не друго, нека историята на Ерик бъде пример за разбирателството, което трябва да проявяваме един към друг, дори и да е незаслужено, и напомняне да се отнасяме към другите със същата благодат, която бихме поискали за себе си, защото любовта е единствената противоотрова към самоомразата и разочарованието, от които всички се нуждаем.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}