Тилда Суинтън и нейният странен, двуполов свят

07:46 | 5 ноември 2023 | Редактор : Ирена Късметска 42 11731 Снимка: Getty images

"О, нееее", възкликва Тилда Суинтън с тих, тъжен тон и с поглед насочен надолу към земята, когато през 2008 г. получава в ръцете си престижния "Оскар" за най-добра поддържаща женска роля за играта си във филма "Майкъл Клейтън".

Роди се звезда

Това определено не са думите и интонацията, с които звездите обикновено започват благодарствената си реч в най-очакваната и блестяща нощ за тях. Тихото начало обаче се оказва в контрапункт на продължението на речта й, която включва шеговити коментари за супергероя Батман, в чийто образ се превъплъти колегата й от лентата "Майкъл Клейтън" Джордж Клуни, както и детайлно сравнително описание на агента й, който по думите й покъртително приличал на златната статуетка, която държи в ръцете си - най-вече задните му части и плешивата му глава. За да завърши с въодушевеното: "Благодаря ви, благодаря ви, благодаря ви, благодаря ви!"

В онзи момент, за части от секундата, британска актриса, която на 5 ноември навършва 63 години, изглежда така, сякаш се извинява на публиката в залата, че тайно се е вмъкнала сред тях и не е очаквала, че ще бъде хваната. За всички обаче беше ясно едно - тя стана част от Холивуд и вече нямаше да може да се скрие в тълпата и да остане незабелязана. О, не, това вече нямаше как да се случи.

Днес Тилда Суинтън е сред най-вездесъщите имена и лица в кино индустрията. През последните години зрителите я видяха в "Memoria" на Апичатпонг Уирасетакул; в "The French Dispatch" на Уес Андерсън и в "The Souvenir Part II" на Джоана Хог. След това си партнира с Идрис Елба в странното романтично фентъзи "Three Thousand Years of Longing", в "Asteroid City", отново под режисурата на Андерсън, а даде и гласа си и в анимационния филм на Гилермо дел Торо "Пинокио".

Тилда спечели Оскар през 2008 г.

Снимка: Getty images

В по-ранните години на кариерата й малцина биха заложили, че Суинтън един ден ще спечели "Оскар", и то не поради липса на възхищение от страна на публика и критика. Висока и физически привличаща, заради необичайната си, нереална красота, тя отдавна има репутация на една от най-талантливите и безстрашни актриси на своето поколение. Тилда обаче предпочита да се снима предимно в проекти, които не изглеждат "застрашени" от пробиване в мейнстрийма.

Навлиза в индустрията като авангардно вдъхновение на режисьора Дерек Джарман и неговия филм "Едуард II", печелейки през 1991 г. наградата за най-добра актриса на фестивала във Венеция за необузданата си и сексуализирана интерпретация на Изабела. Година по-късно привлича още повече внимание като играе и мъжкия, и женския образ в екранизацията по едноименния роман на Вирджиния Улф "Орландо". Това обаче не е първият път, в който тя умело жонглира с половете: през 1987 г. нейният сценичен завой като вдовица от Втората световна война, приемаща самоличността на съпруга си в лентата "Manfred Karge's Man to Man", има достатъчно голямо въздействие и й печели уважението и възхищението както на критиката, така и на публиката.

Актрисата заедно с режисьора Дерек Джарман

Снимка: IMDB

Суинтън никога не е учила актьорско майсторство, тъй като записва социални и политически науки в "Кеймбридж", макар че в крайна сметка се дипломира с английска филология. Наред с лекциите обаче се занимава и със студентска драма. След като завършва, се присъединява към "Кралската Шекспирова компания", където се изявява в продължение на една година. Но с Джарман, с когото снима девет филма за осем години, тя открива както призванието си, така и своята аутсайдерска идентичност.

В директно обръщение към Джарман на филмовия фестивал в Единбург през 2002 г., осем години след като той умира от СПИН, тя сравнява присъединяването към компанията му все едно става част от един невероятен цирк: "Ти беше първият човек, когото срещнах, който можеше да клюкарства за Свети Тома Аквински и едновременно с това да държи стабилно камера, точно както го направи при първата ни среща. Нашата група беше една интернационална бригада. Определено беше и прединдустриална. Малко шумна, много подозрителна. Не винаги по вкуса на всички. И не съвсем подходяща за пълноценно семейно забавление, макар това да ни натъжаваше и вбесяваше на моменти", сподели тогава тя.

Тилда с втория си мъж Сандро Коп

Снимка: Getty images

Когато навлиза в американското кино през 1996 г., това не се случва чрез портата на Холивуд или чрез някое престижно кино заглавие, примамващо награди, а в дръзката, основана на психоанализа еротична драма "Female Perversions". Заглавие, което със сигурност не би бил първият избор на актриса, която би била следващата Мерил Стрийп.

В ранните години на кариерата й сякаш нито Тилда, нито кастинг режисьорите правят опити да я вкарат в образната рамка на "обикновена жена." Затова и голяма част от ролите, които й се предлагат и които поема, до голяма степен са повлияни от необикновения й външен вид - с внушителния й ръст, бледи, стъклени черти и необичаен моден усет, които често карат зрителите да приписват непроницаема мистика на работата й.

Ако Суинтън чете как медиите я описват, най-вероятно й е дотегнало до смърт от думи като "извънземна", "ефирна" или дори "изваяна като статуетка", което често е нарицателно за жени, изглеждащи като супермодели. В случая на Суинтън това я представя като ходеща скулптура, като живо изкуство.

Актрисата споделя, че винаги се е определяла като „queer“

Снимки: Getty images

Критикът на "New York Times" Винсънт Канби е един от малцината, които не включват подобен тип екзотични определения, когато става въпрос за Тилда. Неговият преглед на филма "Орландо" - след който й прогнозира "голяма международна кариера" - отбелязва, че "тя притежава сладост, сериозност и интелигентност в себе си, които правят по-странните събития да изглеждат напълно нормални".

По думите на Марк Казънс, критик, но и неин близък приятел, Тилда е добра в това, което прави, защото още от началото е приела, че филмовата работа е повече визуална. По думите му възприеманата енигма на Суинтън е създадена, "защото тя прескача конвенционалния начин на правене на нещата".

"Тя е като Бързоходеца в анимационните филми на Чък Джоунс, който върви напред, изпреварвайки Уили Койота. В реалния живот е практична - ще подреди добре съдомиялната ми машина - но, когато си говорим по време на закуска, мозъкът й не спира да работи и то бързо", споделя той.

Като Бялата вещица в лентата „Хрониките на Нарния: Лъвът, вещицата и гардеробът““

Снимка: Getty images

В началото на века Тилда се появи като харизматичен лидер на култ в нашумелия "Плажът" на Дани Бойл, объркана адаптация на бестселъра "Gen-X" на Алекс Гарланд, където изглежда непозната и по-опасна, докато командва своите слуги със свещеническа увереност и твърдо принуждава героя на Леонардо ди Каприо да прави секс с нея.

Въпреки всичките си странности, лентата се превръща в хит, а Суинтън става търсен от Холивуд образ на страховит поддържащ коз, независимо дали като студен техно-дистопичен функционер срещу Том Круз във "Vanilla Sky"; като оживен, бездушен изпълнителен директор на студиото в "Adaptation" или като отмъстителния архангел Гавраил в "Константин", където е редом до Киану Рийвс.

През 2005 г. година прави своя леден завой като Бялата вещица в хитовия франчайз "Хрониките на Нарния: Лъвът, вещицата и гардеробът", който я превърна в постоянно присъствие в детските кошмари за години напред - толкова много, че лентата не беше съвсем подходяща за семейно забавление. И все пак, тя показа, че може да е още по-плашеща като безмилостно продажен главен адвокат в юридическия трилър на Джордж Клуни "Майкъл Клейтън", за който спечели онзи така неочакван "Оскар".

В кадър от филма „Доктор Стрейндж“

Снимка: IMDB

Нареждането на Суинтън до най-големите в киното обаче не се случи за сметка на творческото й любопитство. За всяка заснета част от "Хрониките на Нарния" или филм на "Marvel"; или знаменитото си сътрудничество с Дейвид Финчър или братята Коен, тя не пропуска да поема и непредсказуеми рискове: да играе на перфектен италиански за Лука Гуаданино през 2010 г. във филма "I Am Love"; или да си сътрудничи със старата си приятелка от училище Хог в нейните рефлексивно автобиографични филми "The Souvenir".

Днес, въпреки че запазва най-стилизираната си работа за големите жанрови филми, тя продължава да бъде по-натурална и по-разпознаваема като актриса в по-малките проекти. Във филма "Джулия" от 2008 г. на Ерик Зонка, влиза в образа на Джина Роуландс и дава това, което може би е най-доброто й представяне като алкохолизирана развалина изправена пред безнадеждна мисия за отвличане; в "Трябва да поговорим за Кевин" на Лин Рамзи от 2011 г. пък описва най-лошия кошмар на всеки родител като майка, която никога не намира начин да се свърже със сина си.

Суинтън заедно с дъщеря си Онър, която също е актриса

Снимка: Getty images

Нейната екранна идентичност остава променлива, но ярко ексцентрична - достатъчно, за да не може нестандартният й личен живот да доминира в разговорите с нея. Дори предположенията, че в даден момент е споделяла дом и е била в любовен триъгълник с бившия си партньор, драматурга Джон Бърн, от когото ражда близнаците Онър и Ксавие, и сегашния й любим, художника Сандро Коп, не се превърнаха в обект на фиксация на таблоидите.

"Вероятно съм жена. Не знам дали бих могла някога наистина да кажа, че съм била момиче - дълго време бях нещо като момче. Не знам, кой знае? Това се променя", споделя през 2009 г. в интервю.

Или когато откровено споделя, че определя себе си като "queer" (б.а. сексуална идентичност, която е различна от хетеросексуалната) и като човек, който не би могъл да се определи само в единия пол.

"Съвсем ясно ми е, че queer всъщност за мен е свързан с чувствителността. Винаги съм се чувствала queer - просто търсих своя queer цирк и го намерих. И след като го намерих, това е моят свят", разказва пред списание "Vogue" през 2021 г.

Изглежда, че тази двуполовост, която се съдържа в същността й е и в основата не само да избира проекти, но и да се въплъщава еднакво добре както в мъжки, така и в женски образи. Затова и за едно от най-разпознаваемите лица в публичното пространство, промяната на формата се превърна в запазена марка на Тилда Суинтън.

ИЗБРАНО