12:03 | 21.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Цецо Матев или човекът, който създаде "Космос" в Ловеч

Защото киното е една цяла вселена

Снимка: Личен архив

Цецо Матев или човекът, който създаде "Космос" в Ловеч

Защото киното е една цяла вселена

14:21 | 23 май 2019 | Автор : Нели Делчева 0 12227 Снимка: Личен архив

Той е момчето от Ловеч, което живее между Берлин, София и родния град. Той се казва Цветомир Матев, пълен е с идеи и все смели, големи - такива, че на всички им се струват невъзможни.

LIFE представя...

И след като в поредицата ни DIRections ви представихме Велико Търново и неговите хора, сега се насочваме към Ловеч. Там, където единственият покрит мост на Балканите свързва двата бряга на река Осъм. Той е известен още като моста на Кольо Фичето, въпреки че в сегашния си вид няма нищо общо с големия майстор, но за това по-късно. Наш партньор в това пътешествие е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години. А сега искаме да ви срещнем с един човек, когото си струва да познавате.

За всеки софиянец или човек от по-голям град киното е нещо като даденост. Решаваш, че ти се гледа филм, отваряш програмата на кината и след 15 минути вече си на път. Е, в Ловеч не беше така. От град с 3-4 кина, преди 15-ина години изведнъж областният град осъмна без нито едно. През 2016 г. режисьорът Цецо от Ловеч решава да затвори кръга - не само да прави кино, а и да го показва. Така за около половин година заедно с двама приятели - Павел Павлов и Ивайло Коцев, успява да направи нещо, които мнозина в малкия град смятат за абсурдно - отваря кино "Космос". Дръзките идеи на Цецо не спират и през 2017 година той организира истински музикален фест - LoveCHange, а там, на сцената в бившата казарма, свирят не кои да е, а Morcheeba. Между видео клиповете, онлайн сериалите, "Фермата" и киното, той задвижва и проекта си "Дом". Идеята е деца от различни възрасти да нарисуват как възприемат своя дом. След първия етап предстои изложба, а през втория 10-те най-добри рисунки ще се превърнат в късометражни филми.

И докато подготвя режисьорския си дебют в пълнометражното кино, отскача до Берлин, където живее приятелката му. С няколко думи това моята "рисунка" на света на Цецо - режисьорът между три града.

Снимка: Личен архив

Здрасти, Цецо, къде те намирам?

В Ловеч съм.

Постоянно ли живееш там?

Не, при мен е много странно. Живея на няколко места, защото приятелката ми живее в Берлин и се опитвам да прекарвам повече време там, иначе работата ми е свързана със снимки на различни продукции, които предимно се провеждат в София, така че когато съм на работа по специалността ми като режисьор, съм в София, когато се занимавам с киното, съм в Ловеч, а през останалото време съм в Берлин.

По какви проекти работиш в момента като режисьор?

Току-що приключих снимки на един уеб сериал. Скоро ще снимаме пети сезон на "Фермата", отделно се подготвям за пълнометражен филм и също така работя върху авторски сериал, който да реализирам в най-скоро време.

Снимка: Личен архив

Искаш ли да ни разкажеш малко повече за пълнометражния филм. Той ще бъде твой дебют в пълнометражното кино, нали?

Да, точно така, ще бъде режисьорски дебют в пълнометражното кино. Честно казано все още не искам да издавам. Ще е нещо съвсем ново като начин на снимане и въобще като начин на правене на кино в България и поради тази причина няма как да издам. Филмът ще се състои от различни кратки истории, а действието се развива в един хотел.

А за сериала искаш ли да издадеш нещо?

Това вече няма да е дебют. Сериалът ще се казва "Имаш ли една минута?" И първата и последната серия ще са дълги точно една минута.

Онлайн ли ще излъчва или имаш и други идеи?

Имам и други идеи. В момента преговаряме за начина на излъчване, но при всички случаи ще го има и онлайн.

Исках да си поговорим най-вече за кино "Космос" в Ловеч. В града нямаше кино повече от 15 години. Като разбрах, че ще го правиш, много се зарадвах. Как се роди идеята?

Идеята дойде от едни мои приятели - въпросните мои съдружници (Павел Павлов и Ивайло Коцев - бел.ред.), които един ден просто ми се обадиха и ме попитаха дали не искам да направим кино в Ловеч. Естествено, че веднага се съгласих, защото това е родният ми град и повече от 15 години нямаше кино. Честно казано до преди това самият аз не бях мислил в тази посока, защото предимно работех по-скоро в създаването на филми, а не в показването им. След това се замислих, че това е нещо полезно първо за града, второ е един вид затваряне на цикъла - едновременно правим филми и ги показваме, имаме обратна връзка със зрителите, виждаш какво им харесва, защо им харесва. Много точно си сверяваш часовника, когато имаш кино. Нещо, което липсва на голяма част от българските режисьори - да са наясно със зрителя. Защото в крайна сметка киното е изкуство - то може да бъде и елитарно, но от самия си зародиш е нещо, което се прави за публиката. За съжаление българските режисьори много често го забравят и когато някой филм не се хареса, им служи за оправдание, че едва ли не публиката не го е разбрала. Ако публиката не разбере един филм, то проблемът е в теб, а не в публиката, защото винаги можеш да представиш нещо качествено, хубаво, интересно, но по разбираем и смилаем начин и ако ще по атрактивен начин, така че публиката да го гледа и да го хареса.

Снимка: Личен архив

Колко време ти отне реализацията на проекта "Кино "Космос" - от възникването на идеята до първата прожекция?

Повече от половин година беше цялото действие.

Не е много...

Не е много, ние нямахме много време за губене. Трябваше да действаме бързо, защото в крайна сметка в момента, в който решиш да правиш нещо или го правиш, или не го правиш.

А имаше ли някакви трудности, административни пречки или от друг характер?

Да, имаше трудности. Ние срещнахме пълна подкрепа от всички в града в лицето на областния управител, на кмета, всички институции проявиха разбиране и подкрепа, но си имаше трудности и пречки, които не зависеха от никого и трябваше да бъдат решавани по един или друг начин. Продължаваме да ги решаваме и се надявам в най-скоро време нещата да вървят значително по-гладко.

Имаше ли момент, в който ти се искаше да се откажеш? В който си си казвал: "Защо се захванах с това?"

Имало е такива моменти, защото на всички е ясно, че това е свързано с изключително голям финансов ресурс, който отива към киното. За съжаление на нас ни се налага доста често да инвестираме лични средства, т.е. киното само по себе си към дадения момент не може да се самоиздържа и се налага да го дофинансираме. Когато се натрупат някакви неща, като технически проблеми, защото все пак киното е свързано с техника, която понякога се чупи, понякога се разваля, като има такива моменти, ти писва и ти идва да се откажеш. От друга страна, като виждаш някакви хора, които са щастливи и се радват, че имат кино, защото за тях в града няма кой знае какви забавления, и си казваш, че ако и киното изчезне, вече съвсем нищо няма да остане в този град.

Снимка: Личен архив

Ти имаше и друга голяма и смела инициатива - феста LoveCHange, на който бяха Morcheeba. Страхотно се получи! Може би сте се надявали на повече публика, но за мащаба на града беше супер...

Надявахме се на повече, но честно казано не на много повече, защото сме реалисти и знаем за какво става въпрос. Може би единственото разочарование дойде от това, че голяма част от хората, които са от града не дойдоха на фестивала. Повечето публика бе от хора от Ловеч, които не живеят в Ловеч и хора от други градове.

Нашият случай беше точно такъв...

Някак не знам, ловчалии подхождат с някакви предразсъдъци към нещо ново, което се случва и не му се доверяват. След това чух доста коментари от хора, които не са дошли, а след това като са разбрали какво е било и казаха: "Е, много съжалявам, че не дойдох". Има нещо, което не разбирам - в града не се случват много неща, които си заслужава да отидеш да видиш, хем когато се случват ти подхождаш с недоверие и си казваш: "Е, сега пък защо да ходя да го гледам това нещо". Това е по-скоро разочарованието, а не от бройката хора, които са дошли, защото иначе имаше хора и добре се получи.

Не предприе стъпки за следващо издание...

Предприемаме, но това е един много скъп фестивал, който няма как да мине без сериозни спонсори. Все по-трудно е да се подсигурят такива, затова тази година заедно с партньори от Rainbow Music и печатница Дъга ще организираме фестивал на крафт бирата и рок музиката, който ще се проведе на 14, 15 и 16 юни. Ще свирят хубави български групи, които си заслужава да бъдат чути, така че пак ще е едно хубаво събитие за града. Хората ще могат да дойдат да послушат хубава музика, да пият хубава бира и да се забавляват три дни в средата на юни.

Снимка: Facebook

В друго твое интервю прочетох за проекта ти "Дом". Ще разкажеш ли малко повече за него? Успя ли да го реализираш?

Работим усилено по реализацията на "Дом". За съжаление срещнахме доста голяма трудност с намирането на спонсори и с това големите корпорации да си дадат сметка за това, че бъдещето на България е инвестиция в образованието и във възпитанието на децата. За момента имаме подсигурени някакви средства, но са крайно недостатъчни за осъществяване на проекта по начина, по който трябва да бъде реализиран, а и не ми се иска да правим компромиси с него, защото ние изключително вярваме в него и за нас е нещо много важно и значимо, затова искаме да го направим по възможно най-добрия начин. Надявам се в най-скоро време да може да стане, защото с реализацията на "Дом" може да се заговори за един много сериозен проблем в България - възпитанието на децата и начина, по който те възприемат семейството, дома и заобикалящата ги среда. Имаме доста преки наблюдения какво се случва в училищата, по какъв начин децата и тийнейджърите възприемат света и живота като цяло. Надяваме се да срещнем възможно по-голяма подкрепа в корпорациите, които подкрепят подобен тип инициативи.

Имате ли сайт, на който хората могат да се информират за какво става дума?

Все още не. Проектът се състои от две части. Трябва да реализираме първия етап, който се състои в това да раздадем на децата в училищата картички, които те да изрисуват на тема "дом" - как те приемат дома. Понеже закъсняхме, това най-вероятно ще се случи през септември за началото на новата учебна година и вече оттам нататък, след като финализираме първия етап, като се види какво мислят децата и как изглеждат техните рисунки, си мисля, че отзвукът ще бъде много по-голям и хората ще си дадат сметка колко е важно това да стигне до по-голям брой хора чрез заснемането на част от историите и реализирането им под формата на филм или онлайн сериал - вече там ще видим как ще го направим.

Имаш ли други смели планове и идеи, свързани с Ловеч?

Да, но те са вече прекалено смели и честно казано съм ги споделял само с много близки хора. Това е нещо, което някой ден наистина ще се опитаме да направим, но за съжаление е прекалено далеч във времето.

Разбрах, че ти предстои пътуване. Накъде си се запътил?

Пътувам за Берлин...