17-11-2017 20-11-2018

Тя е "вечното дете" на поп-пънк музиката

Аврил Лавин е част от артистите, които се впускат безразсъдно през определени неща в живота, без да се интересуват кой ги гледа

Снимка: Getty Images

Тя е "вечното дете" на поп-пънк музиката

09:56 | 29 септември 2024 | Редактор : Мария Иванова 4 959 Снимка: Getty Images

Аврил Лавин е от онези хора, артисти, които предават чрез изкуството си доброто, лошото, красивото и грозното в себе си и около себе си. Талантите им са неумолими природни сили, които ги тласкат в противоположни посоки, провокират вниманието и неизменно се стремят да изразяват "настроението в момента". Те могат да вдъхновят другите или да ги повлекат надолу, а медиите имат силата да ги засилят и да ги превърнат в "икони" по начини, които понякога са очарователни, обезпокоителни или пък опасни.

Music

"Вечното дете" на поп-пънк музиката е един от артистите, които се впускат безразсъдно през определени неща в живота, без да се интересуват кой ги гледа. В същото време тя има някакъв "компас", който я води и не й позволява да не напуска напълно "правия път", докато продължава да търси своята идентичност и цел. И не претендира да е последователна.

Едва преди две години получава своята звезда на холивудската Алея на славата. Но въпреки че е на сцената от почти две десетилетия, за нея обикновено се говори в минало време, макар че има много аспекти на артистичността си и все още неудържима харизма. Аврил е сякаш неизбежна в началото на 90-те години на миналия век, след като разбива класациите в цял свят. Това е перфектният старт за младата канадска звезда, която за първи път се явява на прослушване при американския мениджър Ел Ей Рейд едва 15-годишна и си осигурява изгоден договор със звукозаписната му компания за два албума на стойност над един милион долара.

За съжаление обаче Лаймската болест, с която е диагностицирана малко след славата, отнема няколко години от кариерата й. Връщайки се двадесет години назад, към времето, когато животът й не е толкова "сложен" и предшестващото я десетилетие на световна суперзвезда, към първия албум, в който не използва нецензурни думи (дори и да е само, за да угоди на майка си), момичето от малкия град Напани, което играе хокей, чувства се не на място в гимназията и неловко с момчетата, се мъчи да намери думи за големите интуиции, които резонират в нея. В крайна сметка резултатът е албум, който я изстрелва на върха през 2002.

Но в началото никой не я очаква. Все пак тогава тя е само тийнейджър, който носи широки панталони и подобно на много пънк звезди, се бунтува. Тя бързо доказва, че е страхотна певица, пък и е на "точното място в точното време". Аврил се превръща в знаменитост, на която не й личи притеснението. Стои с кръстосани крака пред Опра Уинфри и не се притеснява, че понякога погледът й я издава, че е объркано 17-годишно хлапе. Въпреки това успява да направи така, че дори вече баналните парчета могат да звучат убедително и искрено, защото чрез тях държи да изрази своята същност. А в първия си албум тя има много интересни неща за казване. Тогава критиците наричат труда й "тийнейджърска драма", като на практика отхвърлят това, което има да сподели. Аврил, чрез творческата си интуиция, изразява връзката между това да си тийнейджърка през 2002 г. и да бъдеш човек по всяко време, на всяко място и на всяка възраст. Тя показва лицето на своето поколение, т. нар. "Милениъли". Докато израства и се превръща в суперзвезда, полага много усилия, за да се утвърди като изпълнител. Най-добрите й песни засягат различни теми по различни начини.

Все пак уточняваме, че с настъпването на новото хилядолетие поп и поп-пънк културата изглеждат фиксирани върху хиперсексуализацията на юношеството. Тогава има безброй много песни за отношенията между момчета и момичета, много объркващи промени и желание на младите да бъдат разбрани. В крайна сметка Аврил успява да накара нещата да се случват по нейния начин, защото иска изкуството й да изразява страстно желание за нещо огромно и прекрасно. Още в началото тя се налага и пее за живота, търсенето, надеждите, а "Mилениълите" откриват нов глас в нея. Впрочем тя е един от първите артисти, пробили и поддържащи интереса на публиката в Япония, Китай и други страни от Източна Азия.

Снимка: Getty Images

Има и обезоръжаваща "липса на филтри", която я затруднява да скрие основната си човешка потребност да разбере нещата, да намери истинската любов, да продължи да бута, докато не намери "нещо ново".

Уви, никой не може да предполага, че "вечното дете" на поп-пънка ще го настигнат "истинските неща от живота" и ще трябва да се бори с Лаймската болест или пък с митовете и легендите, които се раждат постфактум от нейната винаги свежа външност.

В крайна сметка това не е проблем, защото ходът на времето е една от големите милости, предоставени на нас, човешките същества, които ни провокират да се изправим пред реалността, което може да ни позволи да я преоткрием като дар и да се развиваме в посоките, които тя ни посочва.

Въпреки това слухът, че си има двойничка на име Мелиса, продължава да вирее в онлайн пространството. Старата конспиративна теория, започнала през 2005 г., според която Лавин е "клонирана", се появява тук-там в Х.

Теорията твърди, че Лавин, която се бори със славата в началото на кариерата си, започва да използва двойник на име Мелиса. В някакъв момент истинската Аврил умира и звукозаписната й компания я заменя с двойничка на пълен работен ден. "Доказателството" включва снимки на Лавин на червения килим и предполагаеми разлики между чертите на лицето й отпреди 2003 г. и сегашното й превъплъщение. Теоретиците също така смятат, че Мелиса е оставила улики в песни, като например "Slipped Away", в която се пее: "Денят, в който ти си отиде, беше денят, в който разбрах, че няма да е същото".

Смята се, че всичко тръгва от бразилска фенстраница на певицата, която пуска слуха, че звездата е мъртва. Митът бързо се разпалва в интернет, което кара Аврил да изпадне в дълбока депресия.

Avril Lavigne Addresses Melissa Conspiracy Theory: ‘It’s Just Funny’ https://t.co/pDiDM48VlW
— billboard (@billboard) May 15, 2024

Разбира се, това е една от онези теории, които звучат абсурдно, но съдържат достатъчно аргументи, за да не се отхвърлят с лека ръка. За почти две десетилетия външният й вид се променя съвсем малко, както и музиката й и почеркът й. Тя дори става обект на дискусия в подкаст на ВВС, озаглавен "Кой замени Аврил Лавин?".

Въпреки това шест албума по-късно Лавин продължава да има емблематично присъствие на музикалната сцена, приветствана като пример за подражание от поколение по-млади изпълнители, сред които Оливия Родриго, Рина Саваяма и Били Айлиш.

Певицата успява да се изгради като марка и работи с много популярни имена в шоубизнеса като Бъч Уокър и Дерик Уибли от групата Sum 41. Успява да удържи фронта макар че много нейни колеги, станали известни още като деца, не се задържат на сцената. Тя преминава през съда на критиците, митовете и легендите по неин адрес, славата, която немалко пъти се опитва да я удари и многото проблеми, които си навлича с Лаймската болест.

Някои биха си казали: "What the hell?" И Аврил сигурно би се съгласила.