08:50 | 15.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Вангелис: композиторът, който дишаше музика

"Всеки път, когато от ръцете ми излиза звук е било и винаги е инстинктивно", казваше той

Снимка: gettyimages

Вангелис: композиторът, който дишаше музика

"Всеки път, когато от ръцете ми излиза звук е било и винаги е инстинктивно", казваше той

09:20 | 2 април 2023 | Автор : Катрин Ди 7 3790 Снимка: gettyimages

Евангелос Одисеас Папатанасиу е гръцки композитор на електронна, прогресивна, атмосферна и класическа оркестрална музика, по-познат под псевдонима Вангелис. През 80-те и 90-те години той се утвърждава на музикалната сцена в киното, особено със саундтрака на "Огнени колесници", за който получава "Оскар".

Роден е на 29 март 1943 г. в Гърция. Макар и аматьор спринтьор, баща му бил истински любител на музиката, а майка му се обучавала за сопрано. Още от 4-годишен проявява любов към музиката и към това да я създава, но не искал да влиза в музикално училище или да ходи на уроци. Така и не се научава да разчита ноти или да пише музика. Вместо това разчита на паметта си и по този начин се опитва да заблуди тогавашните си учители по пиано, но не му се получава.

Детството му минава спокойно и безгрижно. Родителите му не се месят в живота му и решават да го оставят да прави това, което обича: да свири на пиано, да рисува и да изработва неща с ръцете си.

Традиционната гръцка музика влияе на музикалния му стил с годините, но на 12 години започва да се увлича по рока и джаза. Докато е в училище участва в няколко различни групи, а през 1963 г. формира "The Forminx". След няколко сингъла и един ЕР, групата се разпада през 1966 г.

През 1968 г. напуска Гърция, за да се установи в Лондон, но остава в Париж заради отказано преминаване на британските граници. Прекарва 6 години във френската столица, където формира групата "Aphrodite's Child". Дебютният им сингъл "Rain and tears" жъне успех в Европа заедно с последвалите албуми "End of the World" (1968), "It's Five O'Clock" (1969) и "666" (1972 г.). Докато записват третия албум, напрежението между членовете нараства и през 1971 г. съставът се разпада.

"Не можех да вървя по комерсиалния път повече, беше много скучно. Трябва да правиш такива неща в началото за шоубизнес, но след като започнеш да правиш едно и също всеки ден, ти доскучава" казва той след разпадането на групата пред "Sounds".

От 1970 г. до 1974 г. се занимава с композирането на музика за телевизия, кино и театър. През 1972 г. излиза дебютния му албум "Fais que ton rêve soit plus long que la nuit" (Накарай съня си да продължи по-дълго от нощта). Вдъхновен е от френските студентски протести през 1968 г. и служи като знак за солидарност към протестиращите. Година по-късно излиза и вторият му солов албум "Earth". През 1974 г. заменя с Париж с Лондон, тъй като смята, че вече е "надраснал Франция".

След като сменя града, Вангелис създава свое студио и подписва договор за няколко електронни албума с RCA Records, като всеки от тях има различна тематична насоченост като различна култура например. През 1979 г. се завръща към гръцките си корени и създава албумите "Odes" и "Rhapsodies", които се прочуват в Гърция. Същата година започва да работи с Джон Андерсън и двамата се превръщат в дуета "Джон и Вангелис". Двамата създават успешни албуми, които се прочуват из континента, но онова, което носи повече слава на Вангелис в този период, когато част от музиката му става саундтрак на сериала "Cosmos: A Personal Voyage" на Карл Саган.

През 1981 г. достига връхна точка в своята кариера, когато композира саундтрака на филма "Огнени колесници". Самият той казва, че приел работата, тъй като му харесвали хората, с които щял да работи. Получава награда "Оскар" в категория "Най-добър оригинален саундтрак", но Вангелис отказва да иде на церемонията заради страха си от летене. По-късно коментира:

"Главното вдъхновение беше самата история. Всичко останало направих по усет, без да мисля за нищо друго освен това да изразя чувствата си с каквато техника имах по онова време."

Песента от началото на филма се използва и за Зимните олимпийски игри през 1984 г.

След "Огнени колесници" Вангелис получава много предложения да прави музика за други продукции, но той отказва на голяма част от тях, тъй като не иска да се превръща във "фабрика за филмова музика". Сред най-известните му саундтраци са тези за филмите "Blade Runner", "Missing", "Antarctica", "Баунти", "Александър" и "1492: Завладяването на рая".

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Emmanuel Grossi (@emmanuel.42ndstreet)

Освен за филми, прави музика за театрални постановки като "Електра" и "Медея", както и за балети като "Франкенщайн - съвременният Прометей" и "Красавицата и звярът". Композира и за големи спортни събития и шампионати като Олимпийските игри, ФИФА, Ultra-Trail du Mont-Blanc и други.

Музиката на гръцкия композитор е толкова добра, че НАСА и ЕКА (Европейска космическа организация) използват негови композиции като теми на мисиите "Марс Одисей" и мисия "Розета".

"Митологията, науката и опознаването на космоса са области, които винаги са ме впечатлявали още от дете. И някак си винаги са били свързани с музиката, която пиша", цитират го от ЕКА.

През 2018 г. композира музика за мемориала на астрофизика Стивън Хокинг. Тя, в комбинация с фрази, изречени от самия Хокинс приживе са изпратени до най-близката черна дупка. Това е много личен трибют за Вангелис, който в последствие излиза като лимитирано CD, озаглавено "The Stephen Hawking Tribute".

Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от @sound_of_white_noise

Последният му албум е издаден през 2021 г. със заглавие "Juno to Jupiter", вдъхновен от сателита на НАСА "Джуно", който обикаля планетата Юпитер.

Много малко се знае за личния живот на композитора, въпреки славата му, тъй като не обичал да дава много интервюта на журналисти. Никога не го е привличал "звездният начин на живот" от периода, в който свири в групи, с което иска да каже, че никога не е употребявал алкохол и наркотици. Дори сама по себе си славата не е нещо, към което някога се е стремял като много други в музикалната индустрия, към която не проявявал никакъв интерес и без това.

"Този успех и креативността не са много съвместими. Колкото по-успешен ставаш, толкова повече ставаш продукт на нещо, чиято цел е да печели пари."

През целия си живот се старае да бъде колкото се може по-свободен и често отказва различни предложения, защото не иска да се промотира или да капитализира славата си.

"Никога не съм харесвал термина "кариера". Всеки ден правя музика, защото това съм правил цял живот. Никога не съм се чувствал комфортно да бъда част от музикалния "бизнес", споделя композитора пред "PROG".

Въпреки че е много прикрит човек, много хора, които са имали контакт с него го описват като "много дружелюбен", "мил" и "шеговит" човек, който обичал дълги събирания с приятели, древната гръцка философия, науката на музиката и звука и опознаването на Космоса. Освен това не бил от хората, които можели да нарекат едно място постоянен дом. Вместо това предпочитал през няколко години да сменя мястото си на живеене като един истински гражданин на света.

Стилът му е разнообразен и не може да бъде сложен в една постоянна рамка. Прескача в различни жанрове, докато композира: от електроника, през класическа, рок, джаз и стига до експериментална/авангардна. Често обича да вплита традиционни гръцки инструменти, за да подсили мистиката или да предаде чувството за завръщане към корените.

"Ако една композиция, която съм създал е с времетраене от 6 минути и 30 секунди, значи ми е отнело точно толкова време, за да я създам" казва за своята философия на композиране.

Вангелис умира на 17 май 2022 г. от сърдечна недостатъчност на 79 години в Париж, като се смята, че е в следствие на усложнения от COVID-19.

Евангелос Одисеас Папатанасиу идва на този свят с една цел: да създава музика и с нея да подари на света палитра от чувства и емоции. До края на живота си той остава верен на себе си и на своето изкуство, което и до днес се помни, когато трябваше да навърши своето осмо десетилетие. Макар и физически вече да не е сред нас неговото наследство ще продължава да звучи по света, в любимите филми и в Космоса. Защото Вангелис не е просто човек, а самата музика.

"Всеки път, когато от ръцете ми излиза звук е било и винаги е инстинктивно. Няма обмисляне и нямам нито предварителни идеи, нито планове или конструкция. Следвам това течение, докато музиката вече няма нужда от мен".

ИЗБРАНО