С времето идва не страхът, а яснотата - кога да действаш и кога да изчакаш. Венци Венц е от артистите, които не броят просто гледания, а тежестта зад тях. Стотици милиони дигитални срещи с публиката превръщат всяко действие в избор със значение - между влияние и отговорност, между импулс и посока. В свят, в който вниманието е сила, той търси баланса - и в музиката, и отвъд нея. Неслучайно тази енергия намира естествено отражение и в Electric Purple - нюанс на смелост, контрол и вътрешно "електричество", което не просто се усеща, а се преживява. Той е посланик на кампанията, посветена на новия цвят на IQOS ILUMA i.

Чувстваш ли се по-смел или по-предпазлив с времето?

По-скоро по-подреден. С времето разбираш кога да рискуваш и кога да изчакаш. Това не е страх, а опит, който те спасява от най-неприятния за мен аспект от живота и кариерата, а именно ПРАЗНИТЕ ХОДОВЕ. Не ги понасям. Търся ефектиовност. Тя ме вдъхновява.

Над 100 милиона гледания - носи ли това повече свобода или повече отговорност?

Направих си труда и наех агенция , която да измери дигиталния ми отпечатък последните години и те бяха около числото 500 милиона. Средно всеки българин ме е гледал около 75-77 пъти.

Което значи нищо само по себе си, но когато се замислиш започва отговорността. Когато знаеш, че много хора те следят, започваш да мислиш по-дългосрочно за това, което правиш. Осъзнавайки, че създаваш музика в сегмента "от баба до внуче", че възпитаваш - косвено цяло поколение и всеки твой ход е някакъв вид вдъхновение или обратното. Когато човека е овладял стихията на огъня е осъзнал, че с тази сила има две посоки. Аз гледам да търся баланса на силата на вниманието.

С "Давам" показа по-мелодична и емоционална страна. Това ли е най-истинският ти образ?

Това е една от страните ми. Не вярвам в едноизмерни артисти. Истината е в това да можеш да покажеш различните си лица и да бъдеш автентичен във всяко от тях. Защотот хората сме съвкупност от образи, потопени в субкултурни особености, миксирани с митове, легенди и т.н. въпросът за мен е ясен от детство. Какъв герой си избираш да бъдеш? Аз съм избрал съзидателния образ пред много тъмни страни живеещи в човека, който съм.

Как разбираш, че една песен има "електричество" в себе си?

Когато я усетиш още преди да си я анализирал. Първият импулс. При мен е ритъма, смесен с мига от вечността, в който се намира съзнанието ми точно сега.

Какво те привлече в идеята да бъдеш част от кампанията за новия цвят на IQOS ILUMA i Electric Purple?

Посоката. Преходът от продукт към преживяване. Това е същото нещо, което правя и в музиката си. Търся стойности, които егоистично правят съществуването ми с една идея по добро - тогава съм готов да ги предам нататък.

Хареса ми също силната връзка с потребителя - възможността за изживявания в България и в три локации извън страната ни, които членовете на програмата за лоялност на бранда IQOS CLUB могат да спечелят, говори само по себе си за отношението.

Какво искаш новото поколение да вземе от твоя път?

Да осъзнае, че няма кратък път, но има начин да си различен и да останеш верен на себе си. Имам ред от неизлязла песен по темата и той гласи следното: "И няма грешен път. Няма грешна пътека. Не ме мисли за скъп. Не гледай скъпата дреха. Съди ме по мечтите. Съди ме по успеха. Съди ме по усмивките в лицата на човека"