11:08 | 21.11.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

За Coolio и неговия гангстерски рап

Той е от изпълнителите, които могат да смесят няколко жанра в едно и да се получи очаквано добра комбинация

Снимка: Getty Images

За Coolio и неговия гангстерски рап

Той е от изпълнителите, които могат да смесят няколко жанра в едно и да се получи очаквано добра комбинация

19:22 | 3 август 2024 | Редактор : Мария Иванова 5 2071 Снимка: Getty Images

Всички песни, изпяти от първо лице от хора, израснали в гетото, са истина. Няма по-тъжна картинка от това да гледаш как себеподобни се избиват и сякаш единственият "правилен" път към избавлението е смъртта.

Роди се звезда

Има много песни на артисти, които възхваляват факта, че са "израснали на улицата" и че животът ги е очукал и са такива, каквито ги виждаме днес. Но може би една песен, направена през далечния август на 1995-а, е с най-верния, най-силния и най-реалистичния текст, правен някога за живота в гетото. И тя е дело на покойния изпълнител Артис Лион Айви, познават още като Coolio.

Самият той е дете на разведени родители. Търсейки начин да се впише в обществото, се впуска в гангстерския начин на живот и придобива застрашителен, твърд характер. Дори е заловен за внасяне на оръжие в училище, а преди да навърши 20 години излежава присъда за кражба. Освен подсъдим, младият мъж се бори и с зависимост към кокаин, което донякъде е напът да провали кариерата, която така съсредоточено и нахъсано гони. Едва по-късно споделя, че вярата му е помогнала да се избави от лошия порок.

Талантът му обаче не се повлиява. А въображението си развива благодарение на многото изчетени книги в местната библиотека. Всъщност Coolio е едно "по-различно" дете. Самият той разказва, че в училище е бил аутсайдер, тъй като страда от астма и децата отказват да го приемат, което го подтиква да живее в компанията само на книгите. "Прочетох всяка детска книга, която имаше там", споделя пред сп. Rolling Stone.

Coolio е от изпълнителите, които могат да смесят няколко жанра в едно и да се получи очаквано добра комбинация. А първата му реакция за песента "Gangsta's Paradise" е същата, както на половината свят: "По дяволите, тази песен ми харесва".

Откъде обаче е повлиян сингълът, превърнал се в ода за живота в гетото и истинска рап песен, която оглавява британските и американските класации по това време?

Преди 28 години "Gangsta's Paradise" се превръща в най-продаваната песен, а към днешна дата е слушана над милиард пъти в платформите за музика. "Никога не съм си мислил, че ще се разпространи по начина, по който се разпространи - сред всички възрасти, раси, държави и поколения", споделя в интервю за изданието The Voice изпълнителят приживе. Но макар широко оценена, "Gangsta's Paradise" се сблъсква с няколко препятствия по пътя си към върха.

"Опитах се чрез своята музика да отведа хората от гетото в една магическа страна, където расата, бедността, бандите и сексуалната ориентация нямат значение."

Coolio споделя, че през '95 не е имал намерение да прави песен за тежкия живот. Но влизайки един ден в студиото, решава да се пробва да направи ремикс на песента на Стиви Уондър от 1976 г. "Pastime Paradise".

Изпълнителят признава, че е добавил и нещо от себе си в текста: "Фрийстайлнах целия първи ред, след което седнах, взех химикалката и започнах да пиша", разказва той пред поредицата Hot Ones в YouTube през 2016 г. "Аз бях инструментът, а песента беше същността. Тя се написа сама."

По времето, когато е правена песента, Coolio е на 30 години, а разказвачът в нея на 23 и не знае дали ще доживее до 24. Той е "отгледан от улицата", потопен в живот, изпълнен с престъпления и рядко с възмездие. Но историята не възхвалява гангстерския начин на живот. Разказвачът се моли всяка вечер, осъзнавайки, че е попаднал в капан. В последния стих дори обвинява системата, че го е подвела.

"They say I gotta learn, but nobody's here to teach me. If they can't understand it, how can they reach me?"

Тъжна история. Такава, която би могла да бъде разказана само от перспективата, която Cooliо е придобил в тийнейджърските си години. Всъщност той не се радва, че песента му е причислена от обществото в графа "генгста рап". Защото тя за него не е. "Опитвам се да се отърва от това мислене, че съм гангстерски рапър", казва той през 1995 г. "Това не е моето нещо. Моето нещо е да бъда верен на себе си и да се опитвам да образовам и забавлявам децата. Когато правя препратки (към гангстерския начин на живот), се опитвам да привлека вниманието им, използвайки думите, които искат да чуят. Опитвам се да разбера по-добре себе си и да разбера по-добре останалите."

"Gangsta's Paradise" е рязко отклонение от първия фънк албум на Coolio и отначало звукозаписната компания, за която работи, не е сигурна какво да направи с нея. "Казаха ми да я включа към албума, щяло да се получи добре. Но след това решиха, че е добра идея да я продадат на филмовите студия. Тя почти попада в саундтрака на филма на Уил Смит "Лоши момчета", но в крайна сметка бе включена във филма "Опасен ум", споделя изпълнителят. Песента му до такава степен пасва на лентата, че се зараждат слухове, че тя износила целия филм. Дори главната актриса Мишел Пфайфър участва във видеото, заснето към нея. "Тя беше много мила", казва тогава изпълнителят в предаването Rap на Kiss FM. "Тя доведе сина си на снимките и беше много готина. Нямахме никакви проблеми."

Кадри от "Опасен ум", 1995

Снимка: Getty Images

Кадри от "Опасен ум", 1995

Снимка: Getty Images

Самият филм обаче не го очарова толкова. "Мразя този тип филми".

По това време Coolio не одобрява пародията, но по-късно оттегля критиките си. "Трябва да кажа, че това вероятно беше едно от най-умните неща, които съм правил през годините", казва той пред Rolling Stone.

"Gangsta's Paradise" не само надхвърля първоначалното си място в саундтрака, но и достига далеч отвъд възприеманите ограничения на хип-хопа по това време. Сингълът заема първо място в поп класациите в 16 държави и става песен номер 1 на Billboard за цялата година, което я прави първата рап песен с такова отличие. Оттогава насам тя остава значима сила в музиката, като само в САЩ са продадени 3 милиона копия. Видеоклипът се превръща в сензация на MTV. Сингълът пък става най-продаваният в Америка през 1995 г., според BBC.

Огромният успех на песента вдъхновява редица кавъри и трибюти. А според Rolling Stone продуцентите на "Опасен ум" са платили на Coolio 100 000 долара, за да използват "Gangsta's Paradise". Има само един проблем - Стиви Уондър не е съгласен. "Когато Стиви разбра, че я искат, заяви, че в никакъв случай това няма да се случи. Не искаше песента му да участва във филм за гетото", разказва Coolio.

Посредник се оказва тогавашната съпруга на рапъра, която познава брата на Уондър. "Тя се уговори за среща със Стиви чрез брат му. Успя да го убеди да даде съгласие. В крайна сметка песента съществува заради нея във филма. Единственото условие бе да махна всички псувни от текста", допълва Coolio. И именно тази редакция променя живота му.

Една нецензурна версия на "Gangsta's Paradise" никога няма да бъде пусната по радиото или да влезе в тежка ротация по MTV. Но когато песента става номер едно, тя открива нови възможности за хип-хопа, въпреки че за някои отбелязва края на една ера. В унисон с филма, в първия куплет Coolio описва прототипния живот сред примамката на уличните банди - стремеж към насилие и не получаване на нищо в замяна, като заплахата от смърт винаги витае наоколо. На други места той разкрива своя песимизъм, който е неразделна част от израстването в такава ситуация.

"В много отношения "Gangsta's Paradise" е сигнал за края на гангстерския или "риалити" рап като култ. Той загуби очарованието на забраненото, когато майка ти започна да пее заедно с него", пише музикалният журналист Гари Мълхоланд в книгата си "Това е некултурно: 500-те най-велики сингъла от времето на пънка и диското." Самият Coolio също е 50/50 по отношение на песента, като често се оплаква как успехът й е засенчил други негови творби. "Това е едновременно дар и проклятие", казва той.

През последните години обаче музикантът успява да оцени наследството на песента и своята роля в историята на хип-хопа. "Хората биха убили, за да заемат моето място", казва той през 2018 г. "Сигурен съм, че след като отдавна съм изчезнал от тази планета и от това измерение, хората ще се върнат и ще изучават творчеството ми."

Едва години по-късно той се примирява с песента. И с право, защото... тя го прави известен. Независимо, че поражда в душата му противоречия и до края на живота си той не се припознава в нея.

ИЗБРАНО